6 декември 2015 г.

Доброто, милосърдието и Св. Николай

„А благотворителността и щедростта не забравяйте, защото такива жертви са благоугодни Богу...”
Кои са хората, които помагат? Как се наричат? Къде са?
Чувайки този призив или наставление, което е отправено не само до Евреите, ами и до всички нас, се сетих за хората, които помагат, които вършат своята си мисия без да парадират за себе си, без да бият тъпани и без да се показват по екрани и телевизии.
Тези хора няма да видим по първите страници на вестниците, по първите новини в електронните медии, такива хора няма да видим и в новините, освен може би по време на коледните празници, когато се правят рубрики като ''добрата новина '', или ''добрината около нас ''.
Такива хора няма да са никога и на челните позиции в държавата, а и може би по-добре, че не са. Такива хора винаги ще има, но никога няма да се видят, само леко ще се показват като малки бисери на върха на пещера пълна със скъпоценности. Те са бисерите, тяхната доброта,  тяхната силна воля за помагане, за добротворчество и за създаването на един може би по-добър свят, свят който не се нуждае от помощ, свят, който е основан на устоите на доброто, вярата, любовта и надеждата.
Такъв човек е и чествания днес Св. Николай. Предполагам всички знаят за добрината, която сторил на един баща.
Ръката на Св. Николай винаги била протегната към нуждаещите се.
В град Патара живеел един мъж, знатен и богат. Изпаднал в крайна нищета, той изгубил предишното си достойнство. Този човек имал три дъщери, които били много красиви. Когато се лишил от всичко необходимо и вече нямало какво да яде и какво да облече, той замислил да отдаде дъщерите си на проституция и да превърне жилището си в бардак, за да може по този начин да придобива средства за живеене, за храна и облекло за себе си и дъщерите си. Но Господ, неискащ да вижда човека в погибел и човеколюбиво помагащ в нашите беди, вложил блага мисъл в душата на Своя угодник, светия йерей Николай, и с тайно вдъхновение го изпратил при душевно погиващия мъж, за утешение в нищетата и предпазване от греха. Свети Николай, като чул за крайната бедност на този мъж и по Божие откровение узнал за злото му намерение, почувствал дълбоко съжаление към него и решил със своята благодетелна ръка да го извлече, заедно с дъщерите му, като от огън, от нищетата и греха.
 Но той не пожелал да извърши благодеяние към него открито, но замислил тайно да му даде щедра милостиня. Свети Николай постъпил така по две причини. От една страна, искал да избегне суетната слава, следвайки казаното в Евангелието: "гледайте да не правите своята милостиня пред човеците" (Мат. 6:1).
От друга страна, той не желаел да оскърби мъжа, който някога бил богат, а сега се намирал крайна нищета. Защото той знаел колко тежка и оскърбителна е милостинята за онзи, който от богатство и слава изпаднал в бедност, понеже тя му напомня за предишното благоденствие. Затова свети Николай сметнал за по-добре да постъпи според Христовото учение: "лявата ти ръка да не знае, какво прави дясната" (Мат. 6:3).
Така избягвал човешката слава, стараейки се да се скрие дори от този, когото облагодетелствал. Той взел голяма кесия със злато, дошъл в полунощ до къщата на мъжа и като хвърлил кесията през прозореца, побързал да се върне у дома си. Като станал сутринта, мъжът намерил кесията и я развързал. При вида на златото той се изпълнил с велик ужас и не вярвал на очите си, защото отникъде не можел да очаква такова благодеяние. Но прехвърляйки монетите през пръстите си, мъжът се убедил, че пред него наистина стои злато. Развеселил се духом и удивлявайки се на това, той дълго размислял кой би могъл да му окаже такова благодеяние, и нищо ни могъл да измисли. Като приписал това на действието на Божествения Промисъл, той непрестанно благодарял в душата си на своя благодетел, въздавайки хвала на грижещия се за всички Господ. След това омъжил най-голямата си дъщеря, давайки й в зестра чудесно даруваното му злато. Свети Николай, като узнал, че мъжът е постъпил според желанието му, го възлюбил и решил да му стори същата милост и за втората дъщеря, възнамерявайки със законен брак да предпази и нея от греха. Той приготвил друга кесия със злато, същата като първата, и през нощта, тайно от всички, през същия прозорец я хвърлил в къщата на мъжа. Като станал сутринта, беднякът отново намерил при себе си злато. Той твърде много се удивил, паднал на земята и обливайки се в сълзи, казал:
- Боже милостиви, Строителю на нашето спасение, изкупил ме със самата Твоя кръв и сега изкупващ със злато моя дом и моите деца от вражеските мрежи, Сам Ти ми покажи слугата на Твоето милосърдие и Твоята човеколюбива благост. Покажи ми този земен ангел, който ни запазва от греховна погибел, за да мога да узная кой ни изтръгва от угнетяващата нищета и ни избавя от злите мисли и намерения. Господи, по Твоята милост, тайно извършвана към мене чрез щедрата ръка на неизвестния ми Твой угодник, аз мога да омъжа по закона и втората си дъщеря, и така да избегна мрежите на дявола, който искаше със скверно богатство да умножи и без това голямата ми погибел.
Като се помолил така на Господ и благодарил на Неговата благост, мъжът отпразнувал брака и на втората си дъщеря. Уповавайки се на Бога, бащата хранел несъмнена надежда, че Той и на третата дъщеря ще даде законен съпруг, отново дарувайки чрез тайно облагодетелстващата ръка потребното за това злато. За да узнае кой и откъде му носи злато, бащата не спал през нощта, очаквайки своя благодетел и желаейки да го види. Не след дълго очакваният благодетел се явил. И третия път Христовият угодник Николай дошъл тихо, и като се спрял на обичайното място, хвърлил през същия прозорец същата кесия злато, и веднага побързал към дома си. Като чул звъна на златото мъжът бързо се затичал след Божия угодник. Като го догонил и го познал, защото не било възможно да не познава светеца поради неговите добродетели и знатен произход, мъжът паднал в нозете му, целувайки ги и наричайки светеца избавител, помощник и спасител на души, достигнали до крайна погибел.
- Ако - казвал той - Великият в милостта Си Господ не ме беше възстановил чрез твоите щедрости, то аз, нещастният баща, отдавна да съм погинал заедно с дъщерите си в Содомския огън. Сега ние сме спасени от тебе и избавени от ужасно грехопадение.
Макар и да е дълга историята, тази част от живота на светителя Николай ни посочва именно как да се изпълни апостолската повеля за благотворителност и добротворство.
Не чрез показност, не чрез фалшиви благотворителни кампании и акции, от които полза почти няма, освен може би за инициаторите.
Хората, които вършат добрини научават как човек и сам да се справя, знаейки, че винаги може да разчита на хората с добри сърца, на хората доброволци, на хората обичащи доброто, на хората добротворци, които правят света различен, живота различен, които правят нас различни.

Виждайки ги нямаме място за оправдание, а само за осъждане и то осъждане на самите себе си, че забравяме да бъдем човеци.

Автор: Ангел Карадаков
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.