Русо момченце крачело редом с млада жена, като подскачало и постоянно се опитвало да я
хване за ръка. А тя се обръщала, мърморейки си:
- Откъде се взе на главата ми? Роди се, за да ми пречиш
да живея!
- Мамо, а като се върнем, ще ми прочетеш ли приказката за
скакалеца?
- Бедното момченце! - клатели глава хората, като гледали
това - глупавичко е още и не разбира, че тя го води в детски дом...
Когато момченцето пораснало и станало тинейджър, вече
можело да навестява своята майка, като се стараело колкото може повече време да
прекарва с нея. Често тинейджърът намирал майка си в пияно състояние, викал
Бърза помощ и докато чакал лекарите да дойдат, нежно галело ръката й и я целувал
по мръсната буза:
- Защо правиш така, мамо? Потърпи, всичко ще бъде наред.
- Ненормално дете си ти, просто глупак! Нямаш никакво
уважение към себе си! Тя не изпитва никаква любов към него, а той тича да я
спасява! - недоумявали хората.
Бързо минали ученическите години, а студентските сякаш се
изнизали в бяг... Младият мъж завършил с отличие и му предвещавали добра кариера в бъдеще. Но за
учудване на всички, той отишъл да работи в училище.
- Не стана по-умен с тази отлична диплома. Глупак, погуби
собствената си кариера, тръгна да възпитава чуждите безделници! - възмущавали
се познатите му.
Починала майка му. Внимателният син не забравял пътя към
нейния гроб. Но ходел там с едно момиче - съседка.
- Глупак - не преставали да клюкарстват бабите - такъв
красавец, колко момичета бяха готови да тръгнат с него! А той каква избра - не
стига, че е грозна, ами е и саката...
Те не разбирали, че най-важните неща оставали невидими за
очите. А младите живеели като една душа, само детенце си нямали. Но скоро
съседите видели в двора съпрузите да играят с две деца - момченце и момиченце.
Изоставените от някой деца, станали за бездетните съпрузи като родни.
- Глупак - заключили познатите му, - тя не може да роди,
а те така се сближиха, че той не дава прашинка да падне върху тази госпожа и
отглежда чуждо потомство.
Но това изобщо не интересувало задружното семейство.
Годините минали. Децата пораснали, получили добро образование, създали свои
семейства и не минавало ден, в който да не навестят своите родители.
Една зима, бащата на семейството се разхождал по брега.
Той се приближил до тълпата, която с интерес наблюдавала едно куче, което се
крепяло на откъснало се от брега парче лед. Животното жално скимтяло, молейки
разумните същества за помощ. Но случващото се не предизвикало нищо друго, освен
празен интерес и не докоснало умовете и сърцата на наблюдаващите. Само
възрастният човек без да мисли, се хвърлил в ледената вода...
- Какъв глупак! Да постъпи така след прекаран наскоро
инфаркт! Глупав беше и така и не поумня...
- Глупак се роди, глупак ще умре.
А той стоял, чакайки своя ред пред вратите на рая.
- Как се казваш? - попитал го пазещият пред входа ангел.
- Самият аз забравих как се казвам - отговорил човекът -
но хората ме наричаха Глупакът.
- Влез, записан си в книгата на Живота - отговорил
ангелът. Тук твоето име се нарича Любов.
Превод от руски: Ренета Трифонова
Източник: smisl-zhizni.ru
