Новата година завари Кипър в „едно добро положение“, подчерта в интервю пред „Етнико Кирика“ Негово Блаженство Кипърският архиепископ Хризостом.
Той спомена още, че „разминахме се с меморандумите, пазарът се раздвижи, усмивката по лицата на хората започна да се връща. Все още има проблеми, но вярвам, че с новата година започна обратното броене. Наблюдаваме развитие, което смятам, че ще продължи още повече с новата година“.
Архиепископ Хризостом похвали кипърския народ, като каза: „вярвам в търпението на нашия народ, който се държи на собствените си крака и разчита на собствените си сили. Народът ни е вярващ народ, но и трудолюбиви и е подготвен, като съм уверен, че ще продължим напред“.
На въпроса защо гръцкият народ не успя да се отърве от меморандумите, да не би да му липсва това, което казахте за кипърския народ, той отговори: „мисля, че се налага гръцкият народ да промени начина си на мислене. Необходима е работа. Трябва да осъзнаят, че всички трябва да работим. Не може някой да не работи и в края на месеца да очаква заплата, не става“.
Архиепископът каза още, че „трябва да се промени именно начинът на мислене „нямам работа“. Ако някое предприятие отвори работни места в даден момент, се намесват синдикатите, възползвайки се от случая, търсят нещо, което не подхожда и работодателят не може да реагира и се налага да затвори бизнеса си. Поради тази причина много хора не могат да отворят работни позиции, не отварят, поради манталитета и трябва всички събратя там да разберат, че трябва да променят този манталитет. Дори Европа и кредиторите да им подарят целия дълг, Гърция на другия ден отново ще е длъжница. Трябва да го разберат веднъж завинаги и правителствата, но най-вече народът“. Кипърският архиепископ допълни още, че „Народът на Кипър е различен от гръцкия, ще работи, ще прояви търпение, ще задели нещичко и няма да изхарчи всичко. Няма да видиш отворени клубове, където да се забавляват до сутринта. Е, може да има някои, но са много малко.
Народът в болшинството си ще си се прибере по къщите вечерта, за да отпочине и на сутринта да отиде на работа, докато там, напротив, има движение до сутрешните часове. В Германия след 10 вечерта няма движение, всички се прибират, за да отпочинат и на следващия ден да станат за работа. Това трябва да стане правило за всички“.
Що се отнася до националния въпрос за Кипър и по отношение на въпроса, който му задават от гръцката медия той отговори, че никога не е смятал, че националният проблем може да бъде разрешен. "Не защото ние сме виновни (кипърците бел. ред.), но защото Турция за съжаление иска всичко. Поставила си е цели и те са в сила и до днес, не са се отказали. Турция от половин век иска да превърне Кипър в турска държава. Уж се говори за Федерация. Каква Федерация, щом самата официална Турция, президентът, министър-председателят, министърът на външните работи без срам говорят за две държави? Следователно не обсъждат Федерация, а Конфедерация, нещо, което нашият народ не желае, и дума не може да става да се гласува такова решение на референдум, изключено, няма да мине. След това Турция поощри преселниците. Цел на Турция беше да промени демографската структура на населението, не са се отказали от това, все още го има.
Следователно, ако преселниците останат тук, кой Кипър ще гласува подобно решение? Трябва да си тръгнат. Хората не са били бедни като гърците, отишли в Америка, Великобритания, Канада, Австралия, за да работят и са останали там. Гърция не си е поставила за цел да изменя демографската структура на тези страни. Кипър е много малък. Турция е с огромно население, много ще е лесно за измени структурата на населението, следователно заселниците трябва да си тръгнат, за да се намери решение“.
Относно скорошната констатацията на г-н Акънджъ, че и дума не може да става преселници (от Турция) да напуснат Кипър, Негово Блаженство Хризостом посочи, че „и аз казвам, че за Църквата преселниците са червена линия. По хуманитарни и само по такива причини могат да останат онези, които са се оженили за кипърски турци“. Добави, че „кипърските турци не симпатизират на преселниците, не е имало много бракосъчетания, не са много хората, които да са излезли от семейства на кипърски турци и преселници от Турция, не повече от 50 000, но не можем да оставим 20 000 преселници в Кипър“. В случай на смесени бракове между кипърски турци и кипърски гърци, отговори „незабележими са, ако считаме, че за едно десетилетие е имало пет от десет случая на подобно нещо и в повечето случаи са се кръщавали.“ Наблегна на това, че „силно беше присъствието на гръцкия християнски елемент. Кипърските турци не са били вярващи, тъй като това са били кипърски гърци, променили вярата си под натиск. Кипърските турци не са турци от Турция, а кипърски християни гърци и под натиск са променили вярата. Може и да не го казваме, за да не ги обидим, но това е горчивата истина. И настоящият мюфтия не е турски кипърец, но е от Турция“.
На въпроса дали смята1 че 50 години окупация са много?, архиепископът подчерта: „ние сме изкарали 800 години в последователни завоевания, но народът ни оцеля. Кипърецът е способен да се задържи върху земята на предците си. Вярвам, че с този манталитет, който кипърският грък притежава, не е толкова лесно да се промени манталитета. Той е борец, знае какво иска, близо е до Църквата. Църквата се държи като майка на всички и вярвам, че постоянно следваме съдбините си и не мисля, че 42-те години окупация от страна на Турция ще сломи духа ни и ще поддадем. Ако трябва да се стига до устойчиво решение, с което ще се опитаме да ощастливим и кипърските гърци и кипърските турци в земите на бащите им, нека действаме. Всички кипърци търсят решение, но не и разпад“.
На въпроса у кого е ключа за едно такова решение, той вярва, че „ключът държи Анкара. Ако престане да има максималистични позиции и да иска всичко, решението може да дойде и утре сутринта, достатъчно е Турция да се вразуми. Ако искат ротационно председателство, нека ми посочат една страна сред всичките, която може с 18% да изкара президент“.
На въпроса дали иска Америка да наложи на Анкара решение по Кипърския въпрос, каза, че „Анкара с Ердоган начело, не може да приеме нещо такова. Няма да слуша нито американците, нито който и да било друг. Ако отиде в Турция един разумен човек, би могъл. При Озал почти достигнахме до решение, но жив го изядоха човека, не го оставиха“.
За Кипърската църква каза, че „е една добре организирана Църква, която стои сред народа, държи го близо до себе си, насърчава го и го утешава в различните трудности, една истинска майка на народа е“.
На въпроса как ще продължи взаимоотношенията си с президента Никос Анастасиадис, архиепископът подчерта – „в отлични отношения сме с кабинета на г-н Анастасиадис. Често комуникираме. Ние като Църква подкрепяме президента, насърчаваме го да се бори за едно правилно и устойчиво разрешаване на Кипърския въпрос“.
Добави още, че „с правителството на Гърция сме в добри отношения, но особено след позициите, зад които министърът на външните работи застана, останахме очаровани. Към настоящия момент министърът на външните работи на Гърция е прав по отношение на Кипърския въпрос“.
За Всеправославния събор каза, че вярва, че трябва да се състои в Цариград, на територията на Майката Църква, която е Вселенската Патриаршия.
На въпроса как вижда диаспората в Америка, той подчерта, че „диаспората е един стълб, сила, и можем да имаме достъп както до Белия дом, така и до Конгреса и навсякъде“.
Превод: Асен Андонов
Източник: Romfea.gr
