 |
| Снимка: novinar.bg |
Отново е Богоявление и отново редом с
радостните новини за това как млади мъже танцуват хоро в река, хвърлят се в
ледено студени реки, езера и потоци се появяват и коментари за
"примитивността" на този ритуал.
Всяка година на Богоявление се публикуват
целенасочено коментари и анализи за това как обществото ни всъщност е
деградирало тотално, свлякло се е до примитивизма на туземците и едва ли не сме
се превърнали в едно стадо..., но не Христово стадо, де да бяхме...
Млади мъже всяка година скачат в ледените
води, за да извадят хвърленото там Разпятие. Традицията е хилядолетна.
Въпросите на "разбирачите" са ориентирани към здравето на скачащите
мъже, като загрижено питат: "А какво
точно ѝ е хубавото на тази архаична традиция? Че младите мъже проявяват
храброст и се подлагат на изпитание?".
Коментарът, който ме провокира да напиша и аз
своето мнение, може би е същият от миналата година, и е на Александър Андреев
публикуван първо в DW, а след това и в Offnews.
За да коментираме обаче цялостната картина,
трябва да си изясним защо се хвърля Кръстът в ледените води на Йордановден.
Църквата има своя традиция и не прави нищо случайно. Г-н Андреев може би целенасочено,
а може би от незнание, пропуска да уточни всъщност, че това е църковен ритуал,
а не просто някакво мятане на някакво си разпятие. Хвърлянето на Кръста във
водите е предшествано от извършване на Божествена св. Литургия в храмовете, а
след това и от велик Богоявленски водосвет, на който се освещава водата.
Традицията за Богоявление е предшествана от строг пост, в който християните не ядат дори олио. В древни времена всички, които са скачали за Кръста са постили предния ден, а на Св. Литургия за Богоявление са се причастявали със Св. Христови Тайни.
Разликата между първобитния ритуал и
християнството е в това, че култовото езическо общество цели чрез театрална
представа да включи хората в едно събитие, което се повтаря всяка година. За
разлика от него, християнството прави не възстановка на Кръщението в река
Йордан, а възпоменание на събитието, в което е и огромната разлика от
езическите култове и ритуали на цитираните от г-н Андреев общества.
Какво означава хвърлянето на Кръста?
Потапянето на Кръста означава влизането на Господ във водите и чрез него те се
освещават. Църквата обаче не акцентира на този ритуал, защото най-важното,
което може да се случи на празника вече се е случило - Св. Литургия.
Ритуалното поръсване с богоявленската вода има
образ на покаяние и очистване, а пиенето от нея е сравнено с причастяване.
Тогава, когато трябва да се освети водата, се хвърля Кръстът в реката, езерото
или водоема.
На 6-ти януари всяка година Църквата отбелязва събитие, което е оставило дълбока следа в живота на Църквата. То затова и се нарича "Богоявление", защото се явява Бог на света. Във водите на Йордан, когато се кръщавал Христос на света се яви "Троичното поклонение". Бог Отец свидетелствал с глас от небето, като казал, че именно Христос е Неговият възлюбен син. Св. Дух пък във вид на гълъб известявал потвърждението на Словото, че Христос се явил "посвещаващ света".
"Храбростта
и саможертвата вече не са най-ценните човешки качества", казва още в
коментара си Александър Андреев и продължава смело напред, като противоречейки си казва, че: "Съвременният умиротворен човек има нужда по-скоро от интелект и морал,
от гъвкавост и диалогичност, за да се справя във все по-бързия, отворен и комплексен
свят".
Предполагам знаете, че нещото, което в
продължение на повече от 1000 години обединява Европа, е християнството. Именно
благодарение на него думите и изразите, които Вие днес използвате като параван
за своя остър коментар, са част от нашия мироглед и мироздание.
Не знам дали за г-н Андреев храбростта и
саможертвата вече не са най-ценните човешки качества, но за мен като мислещ
човек и като християнин те са точно такива, дори бих казал - основополагащи. Защото, ще попитам автора на коментара против Богоявленския ритуал, ако храбростта и саможертвата
вече не са най-ценните човешки качества, то как съвременният човек ще придобие
морал, интелект и гъвкавост? Та нали саможертвата е основа в любовта?! Или и тя
е вече отживелица на примитивните общества?
Г-н Андреев, не знам дали сте чели в
Евангелието, но там Христос казва, че няма по-голяма любов от тази да отдадеш
душата си за своите приятели. Представете си каква саможертва е и самият живот
на Христос. Та Той се разпна за всички
на Кръста - Онзи, който вие пренебрежително наричате "едно разпятие"!
Вижте каква дълбочина има в богословието на Църквата, както и в традицията й. Дълбочина, до която племената не могат да се доближат, нито ритуалите им.
И накрая ще добавя, че в ритуала на
хвърлянето на Кръста в реките нито чалгата, нито мутрите имат пръст. И да,
според мен не само трябва да се запази, но и да се затвърди още повече този ритуал.
Щях да ви давам няколко примера от "примитивните" традиции в редица
европейски страни, но се отказах.
Едно обаче не ми е ясно. Защо се пускат тези
коментари и какво целят?
Защото надали са породени от любов към
страната, народа ни и Църквата.
Автор: Ангел Карадаков
