„Библията”, „Свещеното Писание”,
„Заветът Божи”, това са някои от наименованията на един строго определен
сборник от свещени книги, написани от Боговдъхновени автори. Той се разделя на
две части, а именно на Стар и Нов Завет.
В първата си част този сборник
принадлежи на юдейската религиозна община т.е. Старият Завет, а в пълнота, а
именно и двата завета Стар и Нов принадлежат на цялата християнска църква.
Според нея тези книги, които влизат в сборника са написани по внушение на Св.
Дух. По своето съдържание те са: богооткровени истини, които са необходими за
личното усъвършенстване и освещаване на всеки човек, който ги чете.
Свещеното Писание или по- точно Заветът
на Бог е даден на избрания народ, на Изралтяните. Този завет е написан на
техния език, общо разбран, азбучен, народен. Написан е на техния древноеврейски
шрифт. При написването на своя текст старозаветния автор много често има свои
извори, които е използвал творчески под Божие вдъхновение[1].
В днешно време човечеството се ползва от
Свещеното Писание не на оригиналния му език, а посредством преводи. Нуждата от
превод на свещеното Писание се почувствала още от дълбока древност.[2]
Тази нужда е тясно свързана с историческите, социалните и политическите
фактори. В древност, когато евреите живеели в Палестина разбирали езика на
старозаветния библейски текст, който пък бил написан на език на, който говорили
всички. Политическите промени в древния Израил довеждат до появата, а и в
последствие нарастването на чуждото влияние.[3]
Сблъсък на различни култури и религии.
Същото се случва и с езика. След тези сблъсъци следва промяна и то бърза на езика например
Арамейският език остава език на империята. Този език се говори във всички
предели на империята, а именно от Месоподамия до Палестина и от Египет до
Индия. След края на Персийската ера настъпва времето на елинизма[4].
По същото време, когато арамейския е официален език на империята се налага
използването на гръцкия език, и така гръцкият и арамейският език се оформят
като двата основни езика на тогавашния свят. Това е времето около и преди
раждането на Христос. Първите опити за направа на преводи на Старозаветния
текст са направени именно на тези езици. Преводите на Арамейски са били
необходими за юдеите от Месопотамия и Палестина, а тези на гръцки език за тези
юдеи, които живеели в столицата[5]. И
в двата случая се наложило направата на превод от Еврейски език, на който е бил
написан Старозаветният текст, тъй като той бил вече неизползваем и следствие на
това неразбираем за по-голямата част от тогавашното общество.
Първият и най-значим превод на
Старозаветния тест е този на гръцки език. Този превод сам по себе си има
огромно значение не само за световното културно, но и за религиозното развитие
на света. В началото той бил
предназначен за юдеите, които живеят в Александрия, но се превръща в текст на
Християнската Църква. Той стои в основата на Стария Завет и постоянно е
използван от християнските автори[6].
Този превод се нарича „превода на седемдесетте” или „Septuaginta”, това наименование
получило широка употреба[7].
В древността, когато империята
използвала гръцкия език се наложило той да стане и официален за целия тогавашен
свят[8].
Върху него се градели икономиката, политиката и културата. Същевременно обаче с
израстването на Римската империя постепенно се наложила промяна, смяна на
имперския език[9].
Това бил латинският език. За използващи го се смятат църквите в Европа, а
именно Галия, Италия и Северната част на Африка. Първите няколко преводи на
латински език са направени от гръцки
език. По времето на блажени Йероним (+ 420) е имало толкова форми на текста,
колкото са и ръкописите. По негово време осезателно се почувствала нуждата от
точен текст, затова и той се захванал да ревизира някои от библейските книги.
Папа Дамас I (366-384) възложил на блаж.
Йероним да прегледа и изправи старозаветните книги, а именно превода Itala. Той свършил това, но този
превод така и не получил голям авторитет. С цел да направи нов по-точен превод
на Свещеното Писание блаж. Йероним заминава за Палестина. Там под водителството
на равин, той започнал да изучава еврейския език. Преводът бил окончателно
завършен около 405 година. Превода, който блаж. Йероним направил се нарича Vulgata, през XIII в. той окончателно се
наложил като изместил превода Itala[10].
С появата на славянския народ се
наложило съставянето на писменост за този народ. Съставители на славянската
писменост и книжовност са двамата братя св. Кирил и Методий, те направили и
първите преводи на Свещеното Писание, предназначени за славяните.
Писмеността на славянските народи се
появява в края на IX
в. До този момент на територията на тогавашна България са се използвали
ланитския и гръцкия език. В термина или по-точно израза „Славянска писменост”
влизат две различни по рода си азбуки.
Глаголица
Тя е първата славянска азбука.
Названието ѝ идва от славянската дума глаголь[11].
Това название е засвидетелствано късно в Хърватските глаголически паметници.
Възможно е старото название на азбуката да е било „кирилица” по името на нейния
създател – Св. Константин – Кирил Философ. С глаголица са написани първите
славянски преводи на богослужебни книги, с които св. Братя и техните ученици са
разпространявали християнството в Моравия и Панония през IX в. На нея са написани
първите славянски оригинални произведения[12].
С тази азбука се е пишело във всички книжовни средища и центрове по онова
време, а именно в периода от X
до XI в. в.
Кирилица
Това е втората славянска азбука, тя се е
появила наред с глаголицата, а през XII
в. започва постепенно да я измества. В основата на тази нова азбука е гръцкото
уникално писмо[13].
Преводът на Свещеното Писание на славянски
език бележи началото на славянската книжнина и е много важен исторически,
културен и литературен феномен за българското общество. Днес са ни познати само
три текстови версии на библейския текст това са: богослужебната[14],
не богослужебна и тълковна[15].
Недостатъчното проучване на библейските ръкописи от Стария и Новия завет,
разминаването на литературно – историческите известия с лингвистично –
текстологичните изследвания са част от причините за съществуването на различни,
често пъти противоречиви и взаимно изключващи се хипотези относно времето на
превод и редакция на отделните библейски книги, тяхната атрибуция и
локализация, както и използваните гръцки образци[16].
Сведения за първите преводи на Св. Кирил
и Методий намираме в тяхното житие. Езикът на този превод има различни
наименувания[17].
Преди да заминат за Моравия св. Братя владеят основно само един славянски език.
Това е езикът на българските славяни в Солун. В книжовните си трудове
просветителите на Моравия и Панония закономерно включват и моравизми и
панонизми. Това се дължи на помощта оказа
им от местни ученици[18].
Превода направен от св. Братя има
изключително голямо значение както за българския така и за всички останали
славянски народи. Но, за да бъдат християнизирани славяните е трябвало да бъде
направен основен превод поне на евангелието. Св. Кирил и Методий започват
велика мисия, приемат послушанието дадено им от Константинополската Патриаршия.
Преводът, който направили не бил приет радушно особено от немско – латинското духовенство[19].
Представители на клира започнали да хулят и отричат славянското богослужение и
писмо. Смятали го за еретическо, а създателите и проповедниците ругаели и
гонели. В това се отношение спрямо тях свещенството в Моравия са опирало на
тогава разпространената теория, според която Бог следвало да бъде славен на три
езика: еврейски, гръцки и латински, които се смятали единствено за свети и
боговдъхновени.
Братята Кирил и Методи се
противопоставили на тази теория, съкрушили я, както с логически аргументи и доводи
от културната история на народите, така и с подходящи текстове от Свещеното
Писание[20].
Славянският език, а и писменост били
утвърдени от папа Адриян I,
той приел книгите написани на славянски език, осветил ги и ги положил в
църквата Св. Дева Мария. Въпреки, че папата признал и утвърдил славянския език,
като език достоен, на който може да се слави и прославя Бог, привържениците на
триезичната теория не стихвали и не преставали до създават напрежение. Св.
Братя спечелили благоволението на папата и той проклел с църковно отлъчване
всички онези, които хулели славянската писменост. Обявил ги за триезичници.
Така славянската азбука и писменост били
вече официално утвърдени и с църковно благословение, този знак за съпричастност
с делото на св. Братя от страна на папата им помогнал да развият още повече
преводаческата си дейност. След като били превели Псалтира, Евангелието и
Апостола св. Братя и по-точно Св. Методий се изправил пред трудната задача да
преведе цялото Свещено Писание.
За този превод научаваме от житието на
Св. Методи[21].
Окончателно той завършил в периода от IX до X
в. в. Това е първият и най-значим превод направен за първи път на славянски
език.
В днешно време науката приема, че
Старият Завет е преведен от Лукияновата рецензия на седемдесетте. Лукияновата
рецензия е била най-авторитетния вариант на Septuaginta
по онова време, който бил употребяван във Византия[22].
След като преведените книги влезли в
пряка употреба в богослужебната практика се почувствала нужда от преразглеждане
и редактиране на преведените свещени книги. В периода след падането на България
под турска власт имаме на лице вече няколко рецензии.
Един от първите, които се наемат да
правят рецензия на библейския текст е Св. Евтимий Търновски. Предполага се, че
Патриархът, заедно със своите ученици е сравнил преписките на преводите с
оригиналните гръцки текстове. Това той направил както по отношение на Свещеното
писание, така и на богослужебната литература. Същевременно от времето на
превода, който е през IX
в. до към XIV в.
е имало много време, езикът също е претърпял развитие и промени. Това налагало
текстът да бъде изправен на разбираем, близък до всички език[23].
В славянска Рус също били направени
няколко рецензии на превода на Свещеното Писание. Първата такава била направена
през XV в. от Епископа на Новгород
Генадий, за това и тя се нарича Генадиева рецензия.
Динамичното развитие на света през следващите
векове предизвикало нуждата от нови рецензии на Свещеното Писание. Голям тласък
на това дала и Реформацията[24].
Протестантската пропаганда се засилила на Изток. От друга страна Римокатолиците
се стремели да откъснат цели области от православната църква посредством
униатски прозелитизъм[25].
Делото на светите Братя Кирил и Методий
е оставило огромна следа в историята не само на българския народ, но и в
историята на европа и света. Превода на
св. Писание на славянски език и писмо се нарежда до преводите на гръцки – Septuaginta и на латински – Vulgata. Този превод е дал тласък
за по нататъшното развитие на всички славянски народи. Историята ясно показва,
че благодарение на св. Братя и техните ученици славянските народи достигнали до
Христа и били християнизирани.
Благодарение
на тях България достигнала и своя златен век по време на, който били превеждани
и преписвани множество книги от, които Свещеното Писание и Словата на Св. Отци
на Църквата.
Автор: Ангел Карадаков
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
1.
Жития на Светиите, м. Май.:-
Св. Вмчк Георги Зограф. Св. Гора Атон, 2001.
2.
История на Българската
средновековна литература. :- Изток Запад. София, 2008.
3.
Марковски, Ив. Общо
Въведение в Свещеното Писание на Стария Завет. София, .
4.
Попмаринов, Д. Кратко
Въведение в Свещеното Писание на Стария Завет. Велико Търново , 2002.
5.
Шиваров, Николай,
протопрезв. ГДА. София 1988. Сп. 201. 1979-1980.
[1] Марковски,
Ив. Общо Въведение в Свещеното Писание на Стария завет, София, 19 ,
с.
[2] Попмаринов, Д. Кратко
Въведение в Свещеното Писание на Стария завет, Велико Търново, 2002, 210 с.
[3] През
722 год. Пр. Хр. Северното Царство Израил паднало под властта на асирийците.
През 587 год. Под вавилонска власт пада Южното Царство Юдея. Тези политически
промени довеждат след себе си имного социални проблеми и промени.
[4] Пак Там; 211 с.
[5] По
това време столица е Александрия.
[6] Попмаринов,
Д. Кратко Въведение в Свещеното Писание на Стария завет, Велико Търново, 2002,
212. с.
[7] Преводът
на седемдесетте преводачи се нарича още Александрийски, защото бил направен в
този град. В самото начало към този превод се отнасяло само Петокнижието тоест
първите пет книги на Библията, но впоследствие се прилага и към останалите
книги в Стария Завет.
[8] Който се състоял в
рамките на империята.
[9] Пак там; 232. с.
[10] Пак
там; 236. с.
[11] Дума
[12] История
на Българската средновековна литература. Политика, центрове и грамотност в
България. Състав. Милтева Анисова. София, И Изток Запад, 2008. 55 с.
[13] Пак
там; 58 с.
[14] Такава,
която пряко се използва от богослужебната практика например Минеи, Октоих и
Часослов.
[15] Литературни
текстове, които не влизат пряко в богослужението на Църквата, но служат за
по-ясното тълкуване на св. Писание, такава литература например са словата на
Св. Отци.
[16] История
на Българската средновековна литература.Ранната преводна и оригинална българска
литература: жанров и тематичен обхват. София, И Изток Запад, 2008. 93 с.
[17] Славянски,
църковнославянски, старобългарски.
[18] Шиваров,
Николай, протопрезв. ГДА. София 1988. Сп. 201. 1979-1980. 57 с.
[19] Може
би тамошните духовни лица да са се почувствали застрашени от славянската
проповед.
[20] Шиваров,
Николай, протопрезв. ГДА. София 1988. Сп. 201. 1979-1980. 103 с.
[21] „най-напред постави от своите ученици двама
свещеници, добри скорописци, и преведе бързо от гръцки език на славянски
всичките библейски книги в пълнота, с изключение на Макавеите… като свърши
отдаде достойна хвала и слава на Бога”. Жития на Светиите м. Май, Св. Гора
Атон, Св. Вмчк Георги Зограф, 2001. 244 с.
[22] Попваринов,
Д. Кратко Въведение в Свещеното Писание на Стария Завет, Велико Търново, 2002,
244 с.
[23] Попваринов,
Д. Кратко Въведение в Свещеното Писание на Стария Завет, Велико Търново, 2002,
245 с.
[24] На
Мартин Лутер през XVI
в.
[25] Пак
там; 246 с.
