21 януари 2016 г.

Митрополитът на Зимбабве Серафим: Какво очакваме от срещата на предстоятелите в Шамбези

Както вече беше официално обявено от Вселенската патриаршия, „на срещата в Шамбези ще се обсъдят въпроси, свързани с подготовката на Светия и Велик Събор, за който беше решено, че ще се състои в рамките на тази година“.
Въпросите, които Всеправославният събор ще обсъди, са договорени по време на предишната среща на Предстоятелите на Поместните църкви, която се състоя през май 2014 г., като бяха избрани определени проблеми и текстове, подготвени на Всеправославни конференции и срещи, започнали през 1961 г. и продължили междуправославното си дело до октомври миналата година.
Проблемите, които в крайна сметка ще бъдат обсъдени на първото заседание на Великия събор тази година, са следните:
1. Значението на поста и спазването му днес.
2. Връзката на Православната Църква с останалия християнски свят (тук ще бъде включен и въпросът за Православната църква и икуменизма).
3. Апостолството на Православната църква в съвременния свят. Приносът на Православната църква в запазването на мира, справедливостта, свободата, братството и любовта между народите и преодоляването на расовата и други видове дискриминация.   

Предстоятелите на Поместните църкви са призовани да обсъдят сега в Женева и следните проблеми:
1. Да се потвърди датата на започване и завършване на работата на Великия и Свят Събор (започва около Петдесетница тази година).
2. След кризата между Турция и Русия, заради която руското правителство призова гражданите си да не посещават Турция, в Женева трябва да бъде обсъдено допълнително мястото на срещата на членовете на Великия и Свят събор.
4. Да се намери общо решение на гореспоменатите проблеми по време на Събора.
5. Да се потвърди броят на участващите архиереи от всяка Поместна църква (утвърденият засега брой участници в делегациите е 25 - Предстоятелят и 24 архиереи; Поместните православни църкви са 14; въпросът е дали по-малките Поместни църкви ще имат правото да допълнят броя до числото 24 с духовници, които не са архиереи).
5. Как може да се гарантира участието на миряни, в частност на богослови, мъже, жени и младежи, като наблюдатели?
6. Дали ще може да се допуснат наблюдатели на работните сесии на Събора или на някоя друга сесия в друг ден? Сред наблюдателите могат освен православни да участват и неправославни.
7. Как ще бъдат разпределени разходите за Събора?
8. Взаимно сътрудничество в сферата на информирането по отношение на трудностите, с които се сблъскват страните, в които Православните църкви имат своя юрисдикция (Африка, Близкия изток, Източна Европа).
9. Подготовка за общото изявление на Предстоятелите по време на Всеправославното събрание на 24 януари, в което ще бъдат обсъдени следните теми (и разбира се, това, което те самите сметнат за необходимо):

а) Единство на Църквата в Православната вяра;

б) Свидетелството на Православната църква в съвременния свят за спасението му и за решаването на проблемите, с които се сблъсква;
г) Приносът на Православната Църква в запазването на мира и прекратяването на местните и регионални конфликти;
д) Гоненията срещу християните;
е) Религиозният фанатизъм;
ж) Проблемът с бежанците и имигрантите;
з) Унищожаването на околната среда и климатичните промени;
и) Значението на усилването на междуправославното сътрудничество;
к) Богословски и религиозен диалог за запазването на човечеството и човешките права.
Освен това Предстоятелите са призовани да обсъдят и последния въпрос, който прерастна в проблем, с който Междуправославната комисия се сблъска в началото на декември миналата година в Атина, а именно дали ако някоя от Поместните църкви не участва, ще може да се състоят сесиите на Събора. Този въпрос бе поставен от Патриарха на Антиохия, който настоя, че първо трябва да бъде решен конфликта му с Йерусалимската патриаршия по отношение на каноничността на юрисдикцията в Катар.
Някои Предстоятели са придружавани и от архиереи, които в миналото нямат добри изказвания по повод успеха на осъществяването на Светия и Велик събор.
Един от хората, които помня, явно увлечен от расизма, каза, че „дори след Второто Пришествие не ще се осъществи“, друг архиерей, който се изказа по всички въпроси, отнасящи се до Православната църква, спомена за „една разделена Църква“.
Вселенският патриарх Вартоломей и неговите събратя архиереи с просвещението на Светия Дух са призовани да се срещнат с историята и да свидетелстват за Православната църква в съвременния свят.
Естествено е, за да постигнем голямото, да се справим първо с малкото.
На срещата на Предстоятелите през 2008 г. бяха решени съставът и функцията на Междуправославната комисия по биоетичните въпроси.
Оттогава изминаха цели 8 години и не се е случило почти нищо. Състоя се само една среща преди 4 години без никаква кооперация, като официалните представители на много Православни църкви не успяха да присъстват, тъй като вече са били ангажирани с други църковни задължения, които не е имало как да бъдат отменени в последния момент.
Същото се случва и с богословските диалози, на които, поради липсата на координация и сътрудничество, се стигна до  разногласия и безизходици между православните. Помня казаното на улица Свети Калист от митрополит Калистос Уеър, когато отговорниците на Вселенската патриаршия определиха същите дати на срещите на Православните с римокатолиците и англиканите, заявявайки, че „се нуждаем от диалози между диалозите“.
Срещата на Предстоятелите се свиква с цел решаването на тези очевидни и сериозни проблеми, за по-добра координация, по-добра подготовка и взаимно информиране и сътрудничество между Вселенската патриаршия и Поместните православни църкви, както и между самите Поместни църкви.
Освен това Предстоятелите се призовават да преценят дали не е крайно време да се създадат и междуправославни комисии, чиито секретари да могат да работят и за други Поместни православни църкви, за да покрият разходите за труда си, като например:
1. Междуправославна комисия по въпроса за православното мисионерство;
2. Междуправославна комисия, която да представлява православните хора пред международните организации и в защитата на човешките права;
3. Междуправославна комисия за религиозен диалог;
4. Междуправославна комисия за православното образование;
5. Междуправославна комисия за екологични въпроси и за климатичните промени;
6. Междуправославната комисия по биоетика. 

източник: romfea.gr
превод: Асен Андонов



Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.