25 януари 2016 г.

Християните са лицемери. Друго нещо ново?


Едно от любимите занимания на днешното време е да изобличава лицемерието на християните. Това се случва на няколко етапа. В първия етап изобличаващите християните като лицемери доказват, че вярата им е фалшива или зависи от изобличаващите, че самото Християнство е фалшиво.
На друг етап пък изобличителят сам утвърждава своята позиция, т.е. „Ти грешиш, така че аз съм прав!“ За невярващите този вид извод може да е просто оправдание за липсата на вяра у тях, за злобата или склонностите им към грях.
И накрая - най-важният етап, който винаги е повод за веселба. Той е следният: забелязват как някой християнин върши грях, особено ако някой е натрупал доста печална слава, и започва хорската забава при новината. Всички тържествуват, доказали, че християните са фалшиви.
Но да се чувстваш по-добре от това, че си изобличил някого, е доста болно. Проблемът е, че цялата тази игра на изобличение е недомислена от самото начало. Тя предполага, че разминаването между вяра и дела е нещо шокиращо, нещо скандално! Но всъщност не е така. По-скоро цялото това нещо е като да откриеш, че хората носят чорапи.

Простете ми, че се прозявам

Казваш, че вярващите са лицемери и че си свикнал с очевидното. Някои са престорено набожни, т.е. фарисеи. Някои са манипулатори. Някои пък дори са зли хора. Повечето пък са като мен – обикновени нравствени загубеняци. Но може ли нещата да изглеждат по друг начин?
Иисус казва на учениците си да бъдат съвършени. Някога да сте успели в това? Аз също не съм. Да изостане от зададения от Иисус стандарт, е нещо нормално за християнина, както и дишането е. И това не значи, че тези хора са фалшиви, още по-малко - че вярата, която изповядват, е фалшива. По-скоро те, както всички останали, се опитват да прескочат летвата. И наистина е трудно да си човек, независимо в какво вярваш.
Един от начините да се отговори на това предизвикателство е, като се занижи летвата. Ако се приеме, че гневенето, злословието, блудството, лъжата или опиването са допустими начини на поведение, то на човек не му е нужно да ги допусне да заробят душата му. И това е лесно да се случи. Просто нашата култура на самозадоволяване умее да определя и оформя нечий морал чрез дадено негово убеждение.

Докато християните живеят със съвременната култура, за която имат немалко начини да се справят с нея, големият проблем е не, че църквите са пълни с отявлени, но лицемерни моралисти. Проблемът е, че са пълни с хора, които са се отрекли от традиционния християнски морал.

Worth doing badly

Вместо да принизяваме понятието за морал, просто трябва да приемем невъзможния стандарт. Все пак, казва Честертън: „... ако нещо си заслужава да се направи, си заслужава да се направи дори зле.“ Това включва и християнския живот. Никой не го живее перфектно и дори да изоставаме в него, нищо не бива да ни спира от това да продължаваме да се борим – независимо от нашата уязвимост или обвиненията в лицемерие.
Все пак не можем да се задоволим със „зле“, но отнякъде трябва да се започне. Като св. ап. Павел – упорстваме към крайната ни цел, дори и да се препъваме. Това е то покаянието.
Смисълът на християнския морал е вечно задълбочаващо се общение с Отца чрез Сина със силата на Светия Дух. И това е съюз, който си има степени. Но тъй като Бог е безкраен, то ние никога няма да достигнем до края. Така че винаги има още една и още една, и следваща крачка в това пътуване.
Обаче какво да правим, ако някой вярващ е изобличен и дори най-тежките подозрения на циниците се окажат реалност? Това не го казвам просто хипотетично, най-вероятно ще се случи още другата седмица.
Два варианта има: ако сте от циниците, приемете, че сте спечелили трофей със стойността на награда за това, че днес сте обядвали. Ако сте християнин, прострете колкото милост имате към тоя човек, спомняйки си, че всички ние сме в един кораб и че ние също се нуждаем от тази милост в един или друг момент.
Понякога не е толкава лесно да простим. Някои ситуации на изобличение изискват да се потърси сметка от отговорния. Но слава Богу, че нашата стойност не се измерва с  провалите ни. 

Автор: Джоел Милър
превод от английски: Божин Дончев
източник: pravoslavie.ru
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.