За шеста поредна година България чества Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. Припомняме, че през 2011 г. правителството на Бойко Борисов прие на тази дата официално да се почитат жертвите на комунизма. В мотивите си кабинетът посочи, че „1 февруари 1945 г. е денят, в който посрещат смъртта регенти, депутати, офицери, министри, общественици, жертви на Първи състав на т. н. Народен съд. Той става знаков за нашата история, защото поставя началото на кървавите репресии срещу българския народ”. По този повод днес бе отслужена панихида в памет на жертвите на комунистическия режим в България в столичния храм "Св. София".
В храма се събраха роднини и сродници на убитите през времето комунизма. В края на панихидата те си спомниха за тях, като изпяха "Вечная память". След панихидата роднини на загиналите и измъчваните застанаха и споделиха своите мисли, чувства и копнежи за своите близки.
В храма се събраха роднини и сродници на убитите през времето комунизма. В края на панихидата те си спомниха за тях, като изпяха "Вечная память". След панихидата роднини на загиналите и измъчваните застанаха и споделиха своите мисли, чувства и копнежи за своите близки.
Преди 71 години, на Софийските централни гробища е извършено грозно злодейство: комунистите са застреляли с куршум в тила княз Кирил Преславски, брат на Цар Борис Трети, проф. Богдан Филов, ген. Н. Михов, т.е. тримата регенти на Царя на България, министри, царски съветници, депутати. След това избитите представители на висшия държавен елит на Царство България са погребани в общ гроб, в една самолетна яма, образувана при американските бомбардировки на София. И са покрити труповете от червените кръволоци с негасена вар, а после и с тонове сгурия. Избитите са "осъдени" на смърт от т.н. "Народен съд". Освен тях впоследствие са мъчени и избити много общественици, писатели, журналисти и духовници. Църквата е една от най-потърпевшите от войнстващия атеизъм. Избити са над 26 000 души свещеници, учители, кметове, секретар-бирници, участъкови полицаи, адвокати, бакали и дори лекари т.е. средната интелигенция, дистрибутора на висшата интелигенция спрямо обикновените граждани.
Ударите върху Църквата от страна на атеизма на комунистите се провеждат в цялата страна, като основен критерий за „революционното възмездие” е сътрудничеството със старата власт. Затова онези духовници, които са имали досег с върховете на обществото преди 9.9.1944 г., стават пръв обект на репресии.
Данните в архивите, макар и кратки, разказват за много духовници, които са били обект на репресии. Така например, задържан от органите на властта е свещ. Страхил Сотиров Илиев от гр. Брезник, по-късно обявен за безследно изчезнал. Арестуван е и енорийският свещеник Георги Йорданов Кирилов, служащ в храм „Свети Дух” в кв. „Надежда” на столицата. На 25.11.1944 г. по решение на местни активисти е убит без съд и присъда отец Лука Радев Юруков от гр. Панагюрище. През месец октомври 1944 г., без да се знае точната дата, от преминаващи ударни групи на новата власт в с. Негованци, Радомирско, късно вечерта по обвинение във „фашизъм” са убити и заровени в нивите край селото свещениците Йордан П. Иванов и Атанас Димитров. На 17.9.1944 г. 32-годишният протосингел на Видинска св. митрополия архимандрит Паладий е заловен от разгневени бивши партизани. Младият духовник е бит, измъчван нечовешки и накрая изгорен жив.
От малкото публикации по въпроса за репресиите на тоталитарната власт над Църквата и от малкото данни, запазени в архивите на МВР и Държавния архив, се вижда, че ударът върху Църквата е бил много силен.
По-късно днес (от 17 часа) ще бъде отслужена и панихида в Храм-паметника "Св. Александър Невски".
Бог да прости всички загинали от ръката на безбожните атеисти!
