1 февруари 2016 г.

Смесването на образа на Христовия мъченик св. Трифон с Трифон Зарезан в народната традиция



Доц. Костадин Нушев от Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” за св. Трифон, за празника и народните традиции:

- На 1- ви февруари православната църква отбелязва Трифоновден. Каква е историята на празника?
- На Трифоновден православната църква почита паметта на един християнски мъченик от древната църква- св. Трифон, който е загинал мъченически по време на гоненията срещу християните в средата на 3 век.

На Трифоновден православната църква почита паметта на един християнски мъченик от древната църква- св. Трифон, който е загинал мъченически по време на гоненията срещу християните в средата на 3 век. Св. Трифон е бил лечител. Oще от ранното си детство е бил възпитан от своите родители в християнската вяра.Той произхожда от Мала Азия, от областта Фригия, където през това време е имало християни, макар че все още в Римската империя християните са били преследвани и гонени заради своята вяра. Тъй като още от дете е бил силно вярващ, според неговото житие Бог му дал благодатни сили и дар на чудотворство, така че е можел със своята молитва да лекува болни. Затова църквата го почита и като лечител. По времето на римския император Гордиан, според църковното житие дъщерята на императора била болна от някаква душевна болест. Църковното предание разказва, че никой лекар в цялата империя не е могъл да я излекува. Императорът помолил св. Трифон да излекува дъщеря му чрез неговите молитви. Светецът бил доведен в Рим и дъщерята на императора била излекувана. Според църковното предание това довело до добро отношение от страна на императора към християните. При следващия император Деций Траян, който в средата на 3 век управлявал Римската империя, отново се засилило гонението срещу християните, тъй като св. Трифон бил много известен и почитан, бил подложен на гонение. Светецът е загинал мъченически за христовата вяра. Това е църковното предание и почитта към древния мъченик Трифон.

- Какви легенди съществуват в народните вярвания за св. Трифон?
- В народните вярвания след покръстването на българите и след Средновековието има едно смесване на персонажа на св. Трифон като мъченик с Трифон Зарезан. Образа на светеца, изобразяван понякога на иконите с медицински инструменти, каквито имали древните лекари, започва да се разглежда като образ на светец, който е покровител на лозята. Според народния календар от този ден започва подготовката за пролетта, подготовката на лозята. В народните вярвания образа на този светец или по-точно с празника, посветен на мъченик Трифон, започвала подготовката на лозята, зарязването на лозниците. В народните предания това е и началото на пролетта. Хората считат, че земята се събужда за селскостопанската работа и е подходящ момент за рязане на лозниците. Това смесване на тази фолклорна, битова, народна вяра с образа на светеца е довело до обвързване на празника на св. Трифон, който е на 1-ви февруари според църковния календар, със следващия голям празник, на 2-ри февруари, празникът Сретение Господне. Този празник е свързан с донасянето на младенеца Исус Христос от Света Богородица и представянето му в Йеросалимския храм. В старобългарската традиция в една притча за Трифон Зарезан се смесват тези два празника и събитията. Има едно простонародно разбиране, че Трифон Зарезан е видял Света Богородица с Исус Христос и се е подиграл на младенеца, че няма баща. В народното сказание по такъв начин се смесват образите и събитията. Затова Света Богородица е казала на неговата майка, че той се е порязал, докато е зарязвал лозниците. Виждаме как това е фолклорния момент, който смесва образа, смесва персонажа. В историята на християнските традиции и обичаи изследователите наричат този феномен вторична митологизация. В простонародното съзнание определени образи и сюжети се смесват , и народния обичай започва да свързва празнуването и празника с нещо, което е малко по- различно от историческия персонаж, от светеца, който църквата почита на съответния ден. 

- С какви обичаи и поверия свързваме Трифоновден?
- Може да се каже, че всички празнични обичаи и ритуали са свързани с лозята и с виното, с началото на земеделски пролетен период, свързан с отглеждането на лозя и културата, свързана с виното. Много други изследователи считат, че в тези обичаи има запазени елементи от древната тракийска религия или от древните тракийски обичаи. Обичаите са свързани с това да бъде избран цар на лозята и на виното. Мъжете, които отиват рано сутринта да зарязват лозниците взимат обреден хляб и вино. Те избират помежду си един най- почитан или най- щедър човек, който е цар на виното и на лозята. След като завърши това празнично и ритуално зарязване на лозята всички заедно се събират на една трапеза да отпразнуват този ден. Трапезата е председателствана от най- важния и най- почитан човек, избрания за цар на лозята. Това може да бъде и човек, който е показал своето умение да отглежда лозя или е имал най- голяма реколта през годината. Помежду си всички признават, че той е добър и грижовен стопанин. С това са свързани народните обичаи, които са концентрирани около производството на вино и грижата за лозята. В Библията, в свещеното писание, е известно, че земеделската дейност, свързана с лозя и производство на вино е възникнала след всемирния потоп. В Близкия Изток виното и гроздето са символ на Божието благословение. Исус Христос много често говори, че добрият плод се отглежда от добрия стопанин, затова че той е истинската лоза, а неговите ученици са пръчките. Този, който не дава добър плод бива отрязван, така както сухите пръчки на лозницата. Това има дълбоко символично значение. На християните от векове и на българите като християни, свързани със земеделието и отглеждането на лозя, това е правило много силно впечатление. Тук са вплетени много символични моменти за добрия плод, за грижата за лозето. В народната мъдрост се казва, че лозята изискват не само молитва, но и мотика. Живота на човека е представен като земеделско поле, в което се проявява чрез своята работа, усърдие и труд, но и чрез молитвата за Божието благословение. 

- Какво традиционно присъства на трапезата за празника?
- На трапезата традиционно присъства обредния хляб или празнична питка, заедно с вино. Старото вино се пренася и с него се поливат лозята. Виното и хляба са два основни символа, които присъстват в празничната ритуална трапеза в Стария завет, в юдейските обичаи. Исус Христос на своята тайна вечеря използва хляба и виното не само като основните символи на живота, но и като материалните елементи при учредяването на тайнството евхаристия, което представлява благославяне и претворяване на хляба и виното в православната литургия. 

- Трифоновден е включен в цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци.Бихте ли ни разказали повече за останалите два празника?
- Единият от празниците Сретение Господне, в църковния календар е един от важните господски празници. Господските празници са най-важни за църковния календар. Докато празника на св. Трифон спада към групата на т. нар светийски празници. Тъй като те са свързани помежду си в календара, тоест Трифоновден предшества Сретение Господне, затова в народните обичаи те са смесили. Виждаме, че се смесват идеи, събития, персонажи и сюжети. Празникът Сретение Господне е много важен за християнската вяра и традиция, защото това е едно събитие от Новия завет, което е описано в Евангелието според Лука. Тогава Света Богородица отнася младенеца Исус Христос, който е представен в храма и е посрещнат от св. Симеон Богоприймец и пророчица Анна, които са много благочестиви и почитани праведници. Св. Симеон бил свещеник в Йерусалимския храм, както и пророчица Анна се честват на следващия ден, на 3-ти февруари след Сретение Господне. Това са всъщност праведници от Стария завет, които посрещат очаквания младенец и месия. С техните думи се потвърждава изпълнението на старозаветските пророчества за раждането на сина Божии, Исус Христос. Другите два празника са част от рождественския, рождественско-богоявленския и от цикъла, свързан с господските празници за живота и спасителното дело на Исус Христос. 

- По стар стил празникът се отбелязва на 14-ти февруари. На 1-ви или на 14-ти февруари го празнуват повечето хора в България?
- При смяната на църковните календари или на стария календарен стил със новия, на някои места хората са запазили своята народна традиция и обичаи, които са били подредени според стария календарен стил. Църквата в сегашния нов стил е поставила празника на 1-ви февруари, а на 4-ти февруари честваме Успението на св. Константин Кирил Философ, славянобългарски учител. На много места този спомен или традиция, свързана със стария църковен календар, който е бил в богослужебна употреба в нашата църква до 1968 година се е запазил. В народните обичаи и традиции големите празници, които са били свързани с различните сезони или земеделската работа, ритъмът на живот, свързан със селскостопанската работа, е определян според тези празници. На някои места хората почитат или отбелязват празниците според този ритъм на стария начин на отбелязване, по- скоро на сезоните, началото на пролетта или прехода между пролетта и лятото, или между есента и зимата. Можем да видим различни практики и обичаи, но църквата е поставила този празник в нашия календар на 1-ви февруари.

- Има ли разлики в отбелязването на празника в различните части на страната?
- Да, разбира се има разлика и това зависи от местностите, където е много по-силно застъпено производството на вино. Там, където местния бит и препитание на хората са по-тясно свързани с производството на вино, в по- южните райони на България. Там, където природата е благоприятна за производство на вино са и по- богати тези празници. Например, на някои места хората са отивали заедно на лозята и там са се провеждали празничните обреди и ритуали. Сядали са на обща трапеза на земята, като с това се е подчертавала връзката със земята и са поливали с вино лозята. На някои места свещеник е произнасял молитви за плодородие. На други места празникът се извършва на центъра на самото селище, тоест след като са извършени обичаите, свързани с лозята, или в дома на този, който е избран като цар на лозята. Той е бил и като домакин на празничната трапеза. На различните места има вариации на празника, те трябва да се изследват и изучават, защото носят богатство от народната традиция. В днешно време, например в Мелник има опит малко да се осъвремени празника, да се включи елемент на съревнование, на дегустация при винопроизводителите. Опит традиционният празник да се свърже с някакви по- съвременни моменти, което е свързано с бита, с професията на хората. Обикновено лозарите и винарите приемат този празник като професионален празник за тях самите. Естествено с по- голяма празничност празникът ще бъде отбелязван на тези места, където хората са свързани с производството на вино или ако техният бит и поминък зависи от добрата реколта и година, и те се надяват да имат добър добив на грозде и добро производство на вино. 

С доц. Костадин Нушев разговаря Биляна Иванова
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.