*Отечески съвети е книга издадена от издателство "Зограф" - неин автор е Старецът Ефрем Светогорец. Приятно четене в тази нова за нашия сайт рубрика.
За скърбите, страданията и труда
колкото и да търпим, ще дойде време, когато страданията ще престанат и всеки ще се упокои според труда си. Скърбиш, търпиш болка, плачеш от надмощие на скърбите, изнемогваш? Дерзай, с това се приближава Божието Царство. Но ако пребиваваш в пълен покой и не си спомняш за Бога, тогава скърби, защото не вървиш по пътя, който води към Бога.
Но с нас не е така, защото винаги ни изнуряват скърби, болести, мъчения до такава степен, че настоящият свят ни става противен и желаем онзи свят, където Херувими и Серафими възпяват Бога, където има истинско упокоение, безкраен ден, блажена светлина. А сегашното в сравнение с вечното е мрак и гнусота. Добрият Бог да ни дари духовен разум, та винаги да предпочитаме това, което пребивава вечно- крайното добро, сладкия Бог.
Чедо мое, търпи всичко, защото наградата е голяма. Не гледай тежестта на скърбите, а измервай въздеянието. Малката скръб ти приготвя на небесата пълнота на вечната слава. Затова трябва да се радваш, а не да скърбиш. Благодари за всичко на нашия добър Бог и не показвай пред врага нетърпеливост, защото това е главното му оръжие против тебе, за да разруши накрая стената на твоето търпение.
Чрез много скърби ще се спасим (виж: Деян. 14:22), чедо мое, защото кой от хората се е осветил или е бил спасен, без да е преминал през пещта на различни огорчения? Ако тук вкусим горчилката, то там, в другия свят, нашият Христос ще ни услади с прекрасното Си Царство.
Но с нас не е така, защото винаги ни изнуряват скърби, болести, мъчения до такава степен, че настоящият свят ни става противен и желаем онзи свят, където Херувими и Серафими възпяват Бога, където има истинско упокоение, безкраен ден, блажена светлина. А сегашното в сравнение с вечното е мрак и гнусота. Добрият Бог да ни дари духовен разум, та винаги да предпочитаме това, което пребивава вечно- крайното добро, сладкия Бог.
Чедо мое, търпи всичко, защото наградата е голяма. Не гледай тежестта на скърбите, а измервай въздеянието. Малката скръб ти приготвя на небесата пълнота на вечната слава. Затова трябва да се радваш, а не да скърбиш. Благодари за всичко на нашия добър Бог и не показвай пред врага нетърпеливост, защото това е главното му оръжие против тебе, за да разруши накрая стената на твоето търпение.
Чрез много скърби ще се спасим (виж: Деян. 14:22), чедо мое, защото кой от хората се е осветил или е бил спасен, без да е преминал през пещта на различни огорчения? Ако тук вкусим горчилката, то там, в другия свят, нашият Христос ще ни услади с прекрасното Си Царство.
Когато при теб дойде скръб, утешавай се с това, че радостта и тишината ще се върнат при теб. Непрестанно си спомняй смъртта. Това помнене ще ти даде много мъжество в скърбите на този свят и ще напълни душата ти с утешение.
Мъченията на този живот, чедо мое, един ден ще свършат, защото този свят е преходен (виж: 1 Кор. 7:31). Само това, което всеки човек направи за бедната си душа, ще остане вечно с него или за нейно издигане, или за падане в бездната и гибел.
Много са огорченията ни, чедо мое, но блажен е този, който с търпение и благодарност преплува морето от скърби на настоящия живот. Да, трябва да благодарим на Бога, Който посредством тези скърби подготвя безсмъртната ни душа да стане наследница на вечните блага на Небесното Царство!
Господ ни наказва за полза, та да участвуваме в Неговата светост (Евр. 12:10). Чрез разнообразни скърби в нас се изработва пълнота на вечната слава! (2 Кор. 4:17 - гр.)
Затова не е нужно и даже е вредно да роптаем по време на Господне наказание, но за всяка душа е полезно пълно послушание към Лечителя на душите и телата ни, Който по време на различни скърби лекува невидимата душевна рана със свята цел - да дари здраве или сърдечно очистване от безчестните страсти.
Длъжни сме непрестанно да благодарим на дело на този премъдър духовен Лекар, че да не Го огорчаваме с никакви грехове.
Всички светии са живели живот със скърби и разнообразни мъки. Независимо от това, че грехът не е имал никакво право да им причинява скръб, животът им често бил истинско мъченичество. А какъв отговор ще дадем ние, падналите в много грехове и грижещите се за това - да изживеем живота си без скърби и мъчения? Наистина сме отговорни за греха и следователно се нуждаем от бича на спасителното Господне наказание, за да бъдем удостоени с щастливо спасение в Небесното Царство благодарение на щедростите на нашия човеколюбив Бог.
Разбирам колко много те обича Бог, чедо мое, по това, колко често те посещава. Освен това виждам голямото ти търпение и непрестанното ти благодарене на великия Лекар - Бога.
За рая и спасението на душата
Отново и отново размишлявам: не ставам за рая, защото делата ми ме известяват, че съм годен само за ада.
Прекрасно ни говори за рая апостол Повел. Бил грабнат на третото небе, видял красотата на Небесното Царство и с изумление възкликнал: "Колко прекрасно и удивително е Божието Царство, което не може да бъде сравнено с никаква земна красота!" (виж: 2 Кор. 12:2-4).
Раят е толкова приятен, че човешко око не е виждало такава хубост. И човешко ухо никога не е чувало по-сладки песнопения, защото в рая пеят ангелски хорове, превъзхождащи по сладост гласовитите славеи!
Продължавайки, апостол Павел казва, че човек никога не е могъл да постигне това, което Бог е приготвил на небето, в рая, за чедата Си (виж: 1 Кор. 2:9). Действително истина е, че ако бихме познали духовните радости на рая, бихме търпели всичко, за да го заслужим. А сега поради незнание вършим точно обратното и така се отдалечаваме от Бога!
О, да бихме знаели какво представлява раят! Човешкият ум няма сили да постигне величието на неговата красота! Там се чува незамлъкващо пеене на ангелски хорове и свети души. Там е вечна и несвършваща Пасха!
Там душите, радвайки се, беседват една с друга. Разговарят за това, как са изживели настоящия суетен живот и как Бог име е помогнал да избегнат ада и да се упокоят на това блажено Божие място! Отправят към Бога нескончаеми благодарности за превеликта Му милост - придобиването на Рая!
Какво представлява раят? Това е място, пълно с неувяхващи цветя, божествени аромати, ангелска радост, пасхален живот, Божествен ерос (съвършената любов към Бога), непрестанно славословене на Бога и вечен живот!
Заради това си струва да се подвизаваме и какво ли означава нашият подвиг в сравнение с този приказен рай!
О, рай, колко си прекрасен! Твоите красоти ме привличат и ме правят друг човек. Как да не се постарая да те придобия чрез добър подвиг? Боже мой, Господи наш, спаси ни от злата гордост, та като вземем за придружител светото смирение, да се заселим в жилищата на пресладкия рай! Амин. Да бъде.
Не забравяй, чедо мое, целта си. Погледни небето, красотата, която ни очаква. Какво е настоящето? Нима не е прах, пепел и сън. Нима това, което виждаме, не подлежи на тление? А небесното е вечно. Божието Царство е безкрайно и блажен е този, който се засели в него, защото ще вижда славата на Божието лице!
Чедо мое, не забравяй, че не сме вечни на този свят и животът ни виси на косъм, а всички блага на света са суетни.
Когато имаме такова познание на истината, то, естествено, всяка секунда насочваме душевните си очи към вечния живот и Горния Йерусалим, там, където хоровете от ангели пеят на Бога славословия, непостижими по своята сладост и премъдрост. О, чеда мои, каква слава ще имат душите ви, когато след смъртта се издигнат на небесата и се причислят към небесните ангели!
Всичко ще премине е ще завърши с нищо, а делото, извършено в Бога, ще остане с душата на извършителя, та извършителят да вкусва от него вечен живот. Блажени духовните Божии мъдролюбци, които дават временното и събират в съкровищници вечното, та когато временното премине, да намерят в Божията "банка" богатството си с лихва. Блажени очистващите сързата си от плевелите на греха, когато ще пожънат класовете на вечния живот! Блажени сеещите сълзи в духовен пост, тоест вечно гладните и жадните за добри дела, защото ще пожънат вечна радост!
