11 август 2012 г.

†10 Неделя след Петдесетница

"Бъдете ми подражатели, както съм аз на Христа". (1 Кор. 4:16)

Братя и сестри,

Св. апостол Павел в днешното четиво описва примера на апостолите, които не търсят своето удобство и изгода, но търпят всичко за любовта Христова и духовния напредък на християните. "Моля ви, бъдете мои подражатели, както съм аз на Христа" (1 Кор. 4:16). С тези думи завършва апостолската четиво за тази неделя. Св. Апостол отправя молба към своите чада, бъдете ми подражатели, старайте се да бъдете както мен.
Чрез тези думи на ап. Павел до християните в Коринт ни се напомня за нашето предназначение нашата отговорност и най-вече начинът ни на живот. Думите на св. Апостол смирено отекват в нашите души, карат ни да спрем за малко бързината си, да натиснем пауза, и да се замислим на къде сме тръгнали, какво правим и най-вече, за кого го правим? На какво посветихме живота си? На какво отдадохме ежедневието си? Забравяйки, че всеки миг от живота ни може да бъде последен.

Бог е, както се казва в псалмите, "Многомилостив и дълготърпелив", всячески ни помага, облагодатява ни и ни дава множество дарове и дарби, които ние да използваме и да развиваме. Но нека да се замислим и над това как използваме тези дарове, как развиваме дарбите си? Дали те са за Слава Божия, дали с тях помагаме на ближните? Или живеем без много, много да се замисляме, какво правим и какво ни предстои, борим се, но за преходното и временното, а вечното изоставяме. Търсим да бъдем първи, да бъдем уважавани и обичани. Да бъдем издигани в обществото, като по този начин угаждаме на червея на егоизма, който в нас живее. Такъв живот, какъвто е нашия е живот в постоянно изключване на Божия спасителен промисъл, този живот, който живеем ние с вас е живот на гордостта и егоизма, поставяме собствените си желания и цели над Божиите, забравяйки за християнското смирение.
"Който иска да бъде пръв, ще бъде от всички последен..." (Марк. 9:35). Бог, както казахме е, "многомилостив". Той въздава всичко нужно, всичко най-важно. Всеки от нас е изпитал това и на дело, убедил се е, че и най-добрите планове и най-богоугодните стремежи не са, а и няма да бъдат, частица от това, което получаваме по Божията мъдрост и любов. Точно заради тази милост Божия, оказвана винаги на нас неблагодарните, не бива да се стараем да бъдем първенстващи, защото само Той, Владиката и Съдията избира, кой да изведе напред и кой да бъде последен..., за да стане пръв един ден.
Редно ли би било да търсим човешкото одобрение, редно ли е заради едното "браво", да ставаме човекоугодници? Отговорът на този въпрос веднага изниква пред нас: "Дори до тоя час и гладуваме, и жадуваме, и ходим голи, и ни бият по лице, и се скитаме..." - тоест, страдаме житейски, страдаме по човешки, но небива да спираме труда си, а да работим постоянно. И нещо повече Злословени - благославяме; гонени - търпим; хулени - молим се." - продължава апостола.
Знаем кой е князът на тоя свят, "Знаем, че ние сме от Бога; и, че целият свят в зло лежи, Господ казва: "Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил. Да бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази." (Йоан. 15:18-19).
Хулите, осмиването, гоненията, за нас трябва да бъдат награда, сигурен знак, че сме на прав път и трябва да устоим, да опазим вярата и да не спираме по пътя. Защото яростта на врага човешки показва, че е безсилен, че е ядосан, но и безсилен, защото имаме Бог на своя страна и докато сме Божии никой и нищо не може да ни навреди. Именно в света трябва да пребиваваме, в него сме родени и в него ще изминат дните ни, не можем и не бива да бягаме от него, а с него и в него да изживеем живота си - достойно, като истински християни. И както морето може да бъде смърт за моряка, но и то носи надалеч кораба му, така и светът като ни мрази, ще стане средство за прослава на Бога!

Братя и сестри,

Бидейки в света, нека да не търсим одобрение, но стоейки в доброто и правилното, като следваме Божиите предписания, имайки отворени сърца с вяра и като се държим във вярата и един за другиго, да следваме думите на Апостола и му бъдем подражатели, както той е на Христа и тогава ще бъдем християни, ще направим себе си и Божии. Тогава ще видим истинската сила, мъдрост и слава  и ще сме част от тях! За слава на Бога, амин!
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.