Покаянието
започва от момента, когато в нас се зароди скръбта, “скръбта по Бога” (2 Кор.
7:10).
Няма
човек без сълзи. И богат да е, и цар да е, и като мъдрец да е известен, сълзите
ще са спътник в живота му. За тях говори псалмопевецът Давид в своя известен
стих: “Които са сели със сълзи, ще жънат с радост” (Пс. 125:5-6). Съществуват
много видове сълзи.
Има
сълзи от болка, които извират от очите при скръб и нараняване.
Има
сълзи от прекалена чувствителност, които извират от очите, когато ни
правят несправедливи забележки или злословят по наш адрес.
Има
сълзи от егоизъм, които рукват, когато ни обиждат и засягат “егото” ни.
Има
сълзи от радост, които изпълват очите при някоя приятна изненада.
Има
сълзи от вълнение заради чуването или виждането на нещо разтърсващо.
Има
сълзи от скръб заради починал любим човек.
Има
обаче и едни други сълзи, които са все по-редки в наши дни. Както оредяват цветята
в близост до високите върхове, така оредяват и тези сълзи. Това са сълзи на
скръб и на радост. Те извират от светата скръб и се вливат в радостта, в
ангелската радост. Ангелите са винаги радостни. Но радостта им нараства
и веселието им се увеличава, когато видят долу на земята някой с тези сълзи.
Това
са сълзите на покаянието. Една сълза от очите на грешника, който се кае
- а кой не е грешник?, - струва повече от целия свят. Всичките богатства на
света няма да ми стигнат, за да придобия спокойствието на моята душа. Сълзите
на покаянието обаче са достатъчни. Всичките богатства на света няма да ми стигнат,
за да придобия рая. Една сълза обаче е достатъчна.
Сълзите на покаянието
Нашият
Бог на любовта не иска много от нас. Иска само мъничко сълзи за греховете ни.
Нима това е много? Всичко, което иска от нас, е да съжаляваме за греховете си,
да се каем за тях. Да скърбим толкова малко, за да се радваме толкова много. В
тази връзка св. Йоан Златоуст казва: “Съгрешил ли си? Съжалявай, кай се
искрено и ще бъдеш освободен от греха. Не е трудно да го направиш. Сякаш Сам
Бог ти казва: Искам да съжаляваш за греховете си. Не искам от теб да кръстосваш
моретата, да спираш в далечни пристанища, да се скиташ по чужди места, да
харчиш пари, да те заливат страшни вълни. Какво толкова искам от теб? Да жалиш
за греховете си.” (ЕПЕ 30,120).
Сълзи
на покаянието се стичали от очите на Давид, когато казвал: “Всяка нощ обливам
леглото си, със сълзи измокрям постелята си” (Пс. 6:7). Всяка нощ Давид мокрел
възглавницата със сълзите си. Плачел заради двата големи гряха, които
извършил, заради прелюбодеянието и убийството. Той бил цар, но не бил щастлив.
Защото отвътре изгарял.
Грехът
е пожар. За да угаси някой пожара,
трябва да отвори водопроводните кранове. Същото е необходимо и при
греха. За да угасим пожара на греха, трябва да отворим крановете на очите си, от
които да рукне пожарогасителната течност - сълзите на покаянието. За това говори
св. Йоан Златоуст: “Нека угасим пламъка па прегрешенията. Нямаме нужда от
много вода, само няколко сълзи стигат. Пожарът на греха е голям, но от няколко
сълзи гасне. Защото сълзата потушава пламъка на прегрешенията и очиства
отвратителната миризма на греха” (ЕПЕ 30, 166).
Давид
бил цар, но не бил щастлив. Защото бил ранен.
Но
кой човек не е наранен от травмите на греха? Представи си, че
съществува лекарски кабинет, който е винаги отворен, за да приема ранените
по всяко време, да предоставя даром грижа и лечение, и най-важното - да
подарява лекарството, което очиства раните, облекчава болката и премахва всяка
травма. Кой от ранените няма да отиде в този кабинет?
Съществува ли
такава лечебница? Разбира се! Това е Църквата. А лекарство? Това е кръвта
на Иисус Христос. Църквата е центърът за спешна помощ за всеки грешник. Тя
е кръвна банка.
Кръв и сълзи
Всички
лекарства имат някакъв срок на годност. След това стават негодни за употреба.
Стават опасни. Лекарството обаче, наричано Христова кръв, няма срок на
годност. Изобщо не се разваля. Запазва се през вековете живо. То е вечно.
Кръвта,
която е необходима за кръвопреливане в болния, трябва да бъде от
съответната кръвна група. Кръвта на Иисус Христос, която Божията любов влива във
всеки грешник, не е просто от най-подходящата група. Тази кръв е от божествената
група. Тя е чиста кръв - кръв, от която са отстранени микробите на греха.
Понякога
в болниците се случва да не достига необходимата за преливане кръв. В Църквата
кръвта на спасението никога не пресъхва, защото извира от раните на Разпнатия.
Лекарството,
наричано Христова кръв, се предлага “за прошка на грехове”. Всеки наранен от
греха се изцелява, стига да смеси Христовата кръв със своите сълзи.
В
часа, в който грешникът се изповядва със сълзи, всички, наистина всички негови
грехове и дори най-отвратителните, се изчистват. Затова и войната на
сатаната, вековният враг на спасението ни, има две фази:
Първо
- да ни хвърли в греха.
И
второ - да пречи на спасението ни.
Нека
си и припомним тропара от полунощницата: “Дай ми сълзи, Господи, за да измия
своите грехове, така че ръкописанието и споменът за живота ми да ти принесат
покаяние за благодарност. Но врагът ми ме мами и напада душата ми. Господи,
преди да бъда погубен в ада, спаси ме!” (от Полунощницата, гл. 4).
Светите
отци подпомагат опитите на грешника за покаяние. Описват силата, която имат
покайните сълзи и колко унищожително е обезсърчаването, заради което падаме.
Като говорим за навременното лечение, св. Йоан Златоуст, казва: "Не ми казвай: обърках се и не знам какво да правя. Не ми казвай: съгреших и не
знам какво да правя. Имаш на разположение Лекар, Който е по-силен от болестта.
Имаш Лекар, Който може да те излекува с един знак само. Имаш Лекар, Който иска
и може да те излекува” (ЕПЕ 33,444).
Отците
на Църквата разглеждат като изкупително средство не само сълзите заради
собствените ни прегрешения, но и сълзите заради греховете на всички хора. Плачейки
за нещастията на другите, има надежда да се спасиш и от собственото си
нещастие. За това говори св. Василий Велики: “Когато видиш брат си да плаче,
каейки се за греховете си, плачи и ти, и страдай заедно с него. Така, плачейки
за болките на другите, ти ще можеш да се избавиш и от своята болка. Защото
този, който плаче заради греховете на близките си, изцерява и себе си, макар
да плаче повече за своя брат.” (ЕПЕ 7,234).
Архимандрит Даниил Аеракис
из "Кога и как да се изповядаш"
из "Кога и как да се изповядаш"