Църквата винаги е била място, където намирам спокойствие

Църквата винаги е била място, където от малка намирах спокойствие. Харесваха ми тишината, приглушеното шепнене на хората, тихите молитви и най-вече св. Литургията, много хубаво пееха хористите и придаваха още по-молитвено настроение. Имаше някакво тържествено величие в изпълнението. Обичах да седя, да слушам и да се моля.

След години, когато се преместих в центъра взех да ходя в Света Параскева.Там заедно с други майки отгледахме децата си в градинката на храма, където играеха от сутрин до вечер. Именно там кръстих  и децата. Но всеки храм крие някакво очарование, имаше периоди, когато ми харесваше да ходя в Руската Църква "Св. Николай Чудотворец", защото долу на гроба на Владика Серафим Соболев имаше малко хора. Човек можеше да се помоли на спокойствие. Към момента се черкувам в  храм "Св. Св. Кирил и Методий", но причината е друга. 

Моят дом, моята енория, е малък и много уютен храм, носещ славното име „Св. Цар Борис I Покръстител“.

Имаме честта да ви покажем първия текст от нашата нова рубрика: "Православният храм - частица от твоя живот"

Моята енория – моят дом

От много места днес ще чуем недобри думи за нашата църква и неините свещенослужители. Но колко пъти чуваме добри думи за тях, колко от нас знаят за добри свещеници или църковен храм, където може да намериш топлота и истински задружна християнска общност? Пиша това най-вече за хората, който по някаква причина все още не са прекрачили прага на Христовия дом поради една или друга причина. Именно това и новата рубрика на „Добротолюбие“ ми дава повод да разкажа за една бързорастяща и задружна енория – моята енория, моят дом.