Плачът на радостта

Покаянието започва от момента, когато в нас се зароди скръбта, “скръбта по Бога” (2 Кор. 7:10).

Различните сълзи

Няма човек без сълзи. И богат да е, и цар да е, и като мъдрец да е известен, сълзите ще са спътник в живота му. За тях говори псалмопевецът Давид в своя известен стих: “Които са се­ли със сълзи, ще жънат с радост” (Пс. 125:5-6). Съществуват много видове сълзи.

Да станем подобни на Христос и да понесем в себе си човешкия род

Архимандрит Захарий Захариу, Света обител „Св. Йоан Предтеча“, Есекс, Великобритания:

Монашеството в своята същност не е нищо друго, освен изпълнение на двете големи заповеди – да обикнем Бога от цялото си сърце, както и ближния си, като самия си живот. Това е смисълът на монашеството. Установил се е един ред, един начин на живот, който помага на човека да изпълни тази цел. За нас Христос е станал новият Адам, Който носи в себе си всички земни народи и спасява всички земни народи. А наша цел е всеки един от нас да стане друг Адам, който да понесе в себе си целия човешки род.

Архимандрит Серафим (Алексиев) - "Борба с тщеславието"

Невидимият подбудител на тщеславните помисли у нас е изобретателят на гордостта, нашият заклет враг – дяволът. Той внушава на низкопоклонните ласкатели да гъделичкат с приятни похвали слуха на тщеславните души, било за да се домогнат сами до някои облаги, било за да напакостят на суетните славолюбци. Но има и ласкания, които произлизат от добри и любящи, но непросветени сърца. Един истински и просветен християнин, който знае какви опустошения може да причини в славолюбивата душа само една похвала, никога не би си позволил да ласкае и подбужда към тщеславие. Ние се ласкаем често един друг, било защото желаем да станем приятни някому, било от суетното желание сами да получим в отговор похвала за себе си, било защото не разбираме тънкостите на духовния живот и опасностите от тщеславието.

Старицата Анна от Драма

Старицата Анна Йованоглу се родила през 1903 г. в Панормос, Мала Азия, в семейството на много благочестиви родители, Йоан и Димитра. Била първородната, а след нея имала осем братя и сестри. На кръщението ѝ ѝ било дадено името Анастасия.

По време на размяната на населението[1], след много изпитания семейството на Анастасия успяло да се установи в село Пигадия, област Драма, Гърция. В селото баща ѝ станал развъдчик. Тя, като най-голяма, се грижела за по-малките си братя и сестри, тъй като майка им работела. От малка обикнала Христа.

Азбука на християнина

На 05.02.2016 г. се навършват 10 години от блаженото преставяне в Господа на един от най-обичаните руски съвременни проповедници - архимандрит Йоан Крестянкин. Една малка частица от написаното от него е книжката "Азбука на християнина", в която са поместени и следните душеполезни напътствия:

Ако си християнин:

Какво помага на духовния напредък?

Онези хора, които са били брулени от студените ветрове на изпитанията (било по Божие допущение, за да се озаптят, било поради завистта на лукавия), след това имат нужда от много слънце и духовна свежест, за да разцъфнат и да дадат плод. Така и когато огрее слънце през зимата и дърветата разпукнат пъпките си, ако бъдат сковани отново от студения северен вятър, после им е необходимо много пролетно слънце и дъждец, за да се раздвижат соковете им и да покарат цветове и плодове.

- Отче, какво е нужно, за да извърши човек духовен обрат?

Как човек узнава волята Божия?

Как човек узнава волята Божия?

С упоритото ѝ търсене и с отричане от собствената воля, защото и Господ се е отрекъл от Себе Си и е оказал абсолютно послушание на Отца.

Бог не е подвластен нито на страсти, нито на грешки, нито пък Го движи някакъв скрит умисъл, защото Той е всемогъщ. Знаейки всичко, преди то да стане, Той безпогрешно открива волята Си - частично или в пълнота, - изхождайки от възникващата необходимост и имайки предвид поддържането на битието и безопасността на творението.

Кой е твоят баща?

Веднъж старецът Даниил отишъл в Теренут, за да продаде някои от изработените от него предмети. Един млад човек го срещнал и го помолил: "Заради Бога, отбий се, добри старче, в моя дом и се помоли за жена ми, защото тя е неплодна". Старецът изпълнил молбата на младия човек, отишъл в дома му и се помолил за жена му. По волята Божия жена му след това заченала. Някои обаче, нямащи страх от Бога, започнали да клеветят стареца, като казвали, че младият човек бил безплодният, а не жената. Дочул тези думи и старецът. И той пратил да кажат на мъжа: "Извести ми да зная, когато роди жена ти!" След раждането мъжът известил на стареца: "По Божия милост и по твоите молитви, отче, моята жена роди." Тогава старецът Даниил, като дошъл в дома му, казал: "Устрой пиршество и повикай на него твоите роднини и приятели!" По време на пира старецът, като взел на ръце младенеца, пред всички го попитал: "Кой е твоят баща?" "Ето този" - отговорил младенецът, като показал младия мъж с пръстчето си. А бебенцето било едва на 22 дни. И всички прославили Бога, Който пази истината за тия, които от все сърце Го търсят."

МАЛКИЯТ ХРИСТОС

Бим-м-бам-м, бим-м-бам-м - Биеха коледните камбани. Малкият Тошо се захласна в техния звън. Той не забеляза как се откъсна от ръката на майка си. Докато се огледа, видя се заобиколен от непознати хора, които изпълваха площада пред голямата църква. 

- Мамо, мамо! - завика Тошо и затича между хората. - Мамо, къде си?

Никой не му се обаждаше. Само камбаните биеха весело: бим-м-бам-м, бим-м-бам-м! Тошо заплака и се завтече към камбанарията. Като стигна до нея, вдигна ръчички и извика нагоре:

- Мамо, мамо!

Струваше му се, че камбаните ще му помогнат да намери майка си. Но те не искаха да чуят, а все си биеха: бим-м-бам-м, бим-м-бам-м!

Тошо заплака отново. Как ще си отиде самичък? Той знае - майка му го търси сега. Но как ще го види сред толкова хора? По-добре е да се покачи на църковните стъпала. Там ще я чака. Там тя по-лесно ще го забележи.

А като видяха звездата, те се зарадваха с твърде голяма радост...

Това се случи в една далечна страна преди много, много години. Храните бяха прибрани от полето, станало бе широко за овчарите и те пасяха стадата си нощем. Една група овчари, смесили стадата си. Овцете се бяха разпръснали по тъмното топло поле. Небето беше побеляло от ситни звезди.

Овчарите седяха на една брежлинка (нисък бряг) и си приказваха. И не толкова приказваха, колкото гледаха надолу към низината, където лежеше на завет тяхното градче.

Тази нощ градчето не спеше. Из него светеха толкова много огньове, че то приличаше на голямо огнище. Глъчка, смях, песни! Като море шумеше. Градчето преливаше от гости, защото царят беше заповядал кой откъдето е, там да се прибере. Той искаше да направи преброяване, та да види колко хора е навъдила земята му.

"Да хапнем ли късче хлебец?... Както благословиш, отче".

Един селянин, на име Павел, необикновено добродетелен и с извънредна сърдечна чистота, бил женен за една много красива, но безнравствена жена, която дълго време водила греховен живот без той да подозира. Но божественият промисъл пожелал да си послужи с това обстоятелство за по-голямо благо на Павел и един ден неочаквано го довел от нивата вкъщи и изненадал жена му, която вършила своя срам с любовника си.

"Моля ти се, какво направи с камъните, за които ти дадох петстотин жълтици?"

    Имаше в Александрия една девственица, която изглеждаше външно смирена, но в душата си беше горделива. Тя притежаваше големи богатства, но не даваше нито стотинка за странници, девственици, църкви и сиромаси. Макар отците често да я придумваха, тя не се отказваше от своето имущество, а осинови дъщерята на сестра си и денонощно й обещаваше своето състояние. По такъв начин стремежът й към небето остана на заден план. Дяволът лукаво и охотно може да си послужи и с любовта към роднините, когато пожелае да въвлече някого в скъперничество! Колко е явна тази негова умисъл се вижда от това, че същият той е вдъхновител на всички братоубийства, майкоубийства и отцеубийства. 

Живей незабележимо...

...Търси мир в душата и ще се спасиш

Заловил се веднъж един монах да помага на хората. Много добри дела извършил за хората, но в себе си не намерил никаква промяна, даже още повече се осуетил. Като видял това, се уединил, а за да не стои бездеен в уединението, заловил се с трудове. Изградил няколко килии, разкопал градина, насадил дръвчета. И тъй между грижите не забелязал, как започнал да остарява и силите му чувствително намаляли.

А съмненията не го напуснали, даже още повече нараснали: правилно ли живее той или не правилно? Докато веднъж му дошли на ум думите на неговия Старец: „Живей незабележимо, търси мир в душата и ще се спасиш!”

Постъпката на юродивия

"Когато сложил парите на земята, отдалечил се"

Веднъж в Александрия тръгнахме с приятеля Софроний за храма, посветен на Св. Теодосий. Срещнахме един плешив човек, облечен във власеница, стигаща до коленете му. Той ни се стори като да е юродив.

- Дай ми няколко монети - каза отец Софроний - и ще видиш добродетелта на минаващия.

Дадох му пет фолера, а той ги подаде на този, който ни се стори да е юродив. Той мълчаливо ги прие. Ние тръгнахме тихо след него. Като се отби в пресечката, той простря дясната си ръка с монетите над главата към небето; след това коленичи пред Бога и, като сложи парите на земята, отдалечи се.

ПОКОЙНИЦИ СКЪПИ - арх. Серафим /Алексиев/

Под белия снежен саван на смъртта

почивайте, клюмнали тук в есента

цветя във градини, поляни, горички!

Невинни, почивайте всички!

Ще мине вилнежът на лютата зима!

Пак пролет ще грейне! Пак слънце ще има!

И вий за живот ще възкръснете всички,

цветя из поля и горички!...

ЖИВОТЪТ И СМЪРТТА - Арх. Серафим Алексиев

 В безпътица лутам се, търся и тичам,

и мами ме демон насам и натам.

Аз слушам шума и се в него увличам.

Но де съм? Що диря? Де ходя? — Не знам.

Денят ме обайва с безброй обещания.

Нощта ме оплаква с милиони очи.

Към грешни победи кръвта ме подканя.

Животът говори... Смъртта пък мълчи.

ЕЛЕГИЯ

Архм. Серафим Алексиев

На милите ми съученици-семинаристи

Увяхват безвъзвратно спомени и рози. 

Наченахме и ние свойта зряла есен... 

Настава мъдър час — без идоли и пози! 

А пътят ни напред е труден, глух и тесен.

Останаха назад и срещи, и разлъки. 

С приклопени криле са бляновете горди. 

И горестно мълчат незнайните ни мъки. 

В гърдите ромонят сподавени акорди.

Но в земните съдби надземен смисъл има. 

Зад временната тлен нетленна радост чака, 

че пролет се таи под ледената зима. 

Пребъдва светлината във хаоса и мрака.

Макар да сме богати с болки и тревоги, 

и всички наши дни са вече листопади — 

щом дишаме с любов и вярваме във Бога 

духовно ний сме пак възвишени и млади! 

Текст: http://pravoslavie.domainbg.com/15/arhimandrit_seraphim/stih07.html

Двамата слепци

                                                           Архм. Серафим Алексиев

Сговориха се двама души слепи да си направят за обяд сърми. Доколкото можа, помогна всеки, и ето че обядът се стъкми. Устроиха гуляй богат на двора. За маса бе им пънът край стобора. Те седнаха спокойно да обядват. Ала единият започна да покрадва. Сърмичките видяха му се вкусни, и както сладко мляскаше със устни, вместо една, той взимаше по две... А там съсед из двора си снове, с внимание  следи, какво тук става, и все изпод око ги наблюдава.Сърмите пущат хубав аромат и още повече възбуждат глад. А лакомият гълта ненаситно и все слухти към брата любопитно. Но колкото по-лакомо ядеше, той толкова се повече боеше, че другият надхитря го все пак под щита на обгърналий ги мрак. “Що правиш? — той извика изведнъж — По две сърми ти взимаш наведнъж!” На другия това се странно стори и, както дъвчеше, му отговори: “Не, братко, взимам само по една и ям я пестеливичко със хляб! А как видя ти моята вина, когато също като мен си сляп?” Тогаз съседът някъде отзади съвсем се неочаквано обади: “Той мисли, че ядеш по две, защото сам прави тъй! Закон е туй на злото: Нечестният нечестни вижда всъде. По себе си за другите той съди!”                                                                                                           19 декември 1977 г.

Текст: http://pravoslavie.domainbg.com/15/arhimandrit_seraphim/stih08.html

Кръстена от Ангели

В Александрия по време на патриарх Павел една девойка останала сираче след смъртта на родителите си. Те били много богати. Тя не била кръстена. Веднъж отишла в градината, наследена от родителите й. При къщите на знатните, дори и да са всред града, има градини. Навътре в градината тя видяла непознат човек, който се готвел да се удави. Като прибягала близо до него, тя запитала:

- Какво правиш, добри човече?

- А теб какво ти е? Иди си! Голяма е мъката ми!

- Кажи ми цялата истина! Аз може би ще ти помогна.

- Имам много дългове. Моите заемодавци много ме притесняват и аз предпочитам по-скоро да умра, отколкото да вода такъв жалък живот.

- Моля те, ето вземи всичко, каквото имам и се разплати!... Само не се погубвай.

Човекът се съгласил и така изплатил дълговете си.

След това девицата се оказала в затруднено положение. И не е за чудене: останала без родители, трябвало някой да се погрижи за нея. Като стигнала до крайна бедност, тя започнала да живее разпуснато. А тези, които познавали родителите, говорили: "Кой знае Божиите съдби, както и за какво се допуска душата да погине!"