Приятели,
от доста време в нашата страна е настанало истинско бедствие, бедствие, което
заплашва мира в страната. Националните медии постоянно показват сложната
ситуация пред, която сме поставени, ситуация, която ни изправя пред сериозни
проблеми. Нека за малко да помислим до къде бихме достигнали така. До къде ще
стигнем ако продължим със същия хъс, със същия ентусиазъм да крещим по
площадите?
Правителството,
може би, под натиска на многото протести падна. И сега какво, какво следва по
нататък. Да се надяваме не на анархия, да
се надяваме не на безредица.
Като
видя какво става и като си помисля потръпвам, защото виждам, че се задава нещо
страшно.
Сещайки
се настръхвам, защото съзнавам, че ще стане още по-лошо и от това, което беше
преди.
Плаша
се, защото се сещам, че след падане следва ставане и осъзвнавам, че след това
продължително падане ще ни бъде още по-трудно да станем.
Искам,
да ви питам нещо, нещо важно, нещо интересно.
Приятели,
подкрепяте ли протестите, а боевете? Подкрепяте ли, преговорите, а насилието с
което са изпълнени площадите и улиците? Подкрепяте ли, приятели?
Аз
подкрепям протестите, защото така се създава демокрацията, а именно чуването на
народа. А боевете не подкрепям, защото това не е решението, не е решение да се
хвърлят предмети – камъни, бутилки и прочие по служителите на реда, не
подкрепям също и проявеното насилие.
Подкрепям
преговорите, но съм против насилието, защото съм християнин, тъжно ми е като
гледам на какво заприличва моята страна, моята родина, за която мнозина герои
умряха, мнозина пострадаха.
Приятели,
приканвам ви да спрем за малко, да помислим какво правим, на какво ще се
уподбим, на какво ще заприличаме. Да не допуснем направеното да бъде разрушено,
а точно обратното да се вземем в ръце и така да направим, че всичко да мине
колкото е възможно по-спокойно, колкото е въжможно по-цивилизовано, да съгласен
съм да има протести, защото именно така изявяваме своя глас, но тези протести трябва
да са една идея по-европейски, по-възпитани.
Не
искам да вярвам, че ще настъпи анархия, че ще настъпи още една криза – този път
политическа.
Вярвам
обаче, че Българският народ, който е на истина многострадален, и многотърпелив
ще изтърпи и това безчинсво, което се случва върху неговия гръб.
Вярвам
също, приятели, че Бог няма да ни остави, а точно обратното ще ни подкрепи, ще
ни настави както е Нему угодно.
Вярвам,
че ще дойде време, когато всичко ще бъде наред, когато ще живеем един
по-спокоен живот.
Приятели,
вярвам!
А,
вие, вярвате ли?
Автор: Ангел Карадаков
