Вече над десет годишното си
свещеническо служение, но и преди това в служението ми като клиросен певец
установявам, че повечето богомолци в храма са жени. Много
по-често явление в нашите храмове е да видиш коленичели пред дадена икона и
молещи се жени отколкото мъже. Запитвайки някои благочестиви християни от къде
са получили първите си уроци за вярата то най-честият отговор е или от своята
майка или в повечето случаи от своята баба. Замисляйки се и аз получих своите
първи уроци от покойната ми баба на 6-7 годишна възраст. Тя се опита да ми
обясни с нейното обикновено, селско слово що е то вяра и защо трябва да
вярваме. С вълнение слушах от нея разказите за това как са предали Иисус
Христос, как са го приковали на дървения кръст, как го боляло, но той простил
на всички, как възкръснал, как Света Богородичка пази всички и още много други.
Това бяха първите чувства на религиозност в моята детска душа. По-късно, вече като ученик в духовната
семинария, осъзнах, че именно такива баби са палели в душите на своите деца и
внуци религиозно чувство, за да могат да отстояват на пет вековния османски
поробител, но и в годините на атеистичен комунистически режим са запазили
вярата жива. Слушал съм какви ли не разкази от религиозни жени, как уж че са
водели на разходка своите внуци са ги носели в храма и тайно кръщавали. Как
като са били болни техни сродници, скришом са носели пижамата на болния да бъде
извършено елеосвещение и да бъде помазана, а после са му я давали да я облече. Как
без страх са викали свещеник да извърши опело на гроба на близък и още много
други. Факт е обаче, че почти не съм чувал такива неща да бъдат извършвани от
мъже.
Жената е увенчана да бъде майка и
дава нов живот. Тя притежава естествено религиозно чувство и за нея са присъщи
думите на Тертулиан, че "душата е по природа християнка". За съжаление в
днешното общество женската харизма, най-тънката, най-възвишената религиозна харизма вече не играе никаква
роля. Този свят става все по-безбожен, защото в него все повече и повече
започва да липсва майчинското чувство и в това мъжко общество няма как да се
роди Бог. Прекалено жестокият, мъжкият свят недооценява своя вечен произход:
прозрачния извор на девствената чистота на майчината утроба, която приема
Словото и Го ражда, за да направи от хората Негови служители.
В този скромен труд ще се опитаме да
изложим вижданията на апостола на народите относно ролята на жената в църквата и нейните задължения
спрямо нея и съпруга и. Също така имам за цел да покажем, че още преди да се
заговори за равноправие на мъжа и жената в социален аспект в Църквата Христова
равенство между двата пола е съществувало още от нейното създаване.
За мястото на жената в църквата
Православната църква въздига жената
като човек, като и дава жизнено важната роля за възпитанието на децата и
бъдещото им място в обществото. За разлика от различни дългогодишни възприятия
и реалности искащи жената маргинализирана,
църквата катализира всяко принизяване между двата пола считайки ги за
равни, членове на едно Тяло, надарени с едни и същи духовни дарби и имащи една
и съща цел – общението с Бога.
Извисяването на жената в най-висш
израз се вижда в лицето на Дева Мария и по-специално в нейния принос за
въплъщаването на Сина и Словото Божие. В лицето на Пресветата дева се вижда
една достопочтима жена- най- висш прототип за всеки християнин. В цялата
църковна история ние срещаме жени достойни за подражание – жени, които със
своите добродетели са служили на Бога и на човека. Хананейката и кръвоточивата
учат със своята вяра и търпение. Плачещата блудница става най-висок пример за
покаяние. Самарянката- св. Фотиния, Св. Прескила, св. Лидия, св. Текла. И
безброй други жени стават участници в преподаването на словото Божие. Емелия,
Нона, Антуса издигат мястото на жената в църквата. Олимбия, Фива, Пендадия,
Амбрукла, Сивиана са ръкоположени за дякониси и се посвещават на това трудно
служение с благоговение. Ролята на дяконисите е била много важна в църквата и
уважението към тях всеобщо.Трябва да се отбележи, че служението им не е било
свързано с извършването на свети тайнства.
В този дух и днес много жени са се
отдали в служение на църквата в различните нейни дейности. Било то в
благотворителността, в катехизацията и като цяло в християнското образование
или в други духовни сфери. Участието на
жените в тези дейности конкретно е свързано с тяхната женствена природа и
духовност. По този начин се утвърждават нейните лични и вродени качества и по
този начин тя дава своята част в живота и служението на църквата като
организация от вярващи. Никой не може да отрече, че много от дейностите на
дадени енории са базирани именно на тази любов и отдаденост на тези жени.
Споменахме по-горе достойни жени -
майки и на първо място Света Богородица – майката Божия. Ролята на жените,
тяхната позиция и място в църквата, като майка извисява нейната женска природа. Величието на майчинството, което не
включва само раждането и възпитанието на децата, прави жената пръв участник в
продължението на извора на живота. Тя е ядрото на клетката наречена семейство-
общество.
В контекста на служението на жените
не трябва да се пропусне и техният принос в монашеството, който още веднъж
помага да се извиси мястото на жената в църквата. Това показва не само ролята и
приноса и в социалния живот, но и духовния принос в силата на монашеството.
Особеностите на жената и функциите
които изпълнява в църквата я правят равноправна спрямо мъжа. В Православието
уважението към спецификата се явява крайъгълен камък. Ето за това там не се
говори за равноправие, а се набляга на равенството на половете сред лицата.
Отделянето на жената от тайнството на Свещенството по никакъв начин не значи, че
я принизяват, както някои се опитват да докажат. Свещенството не е една църковна
професия и няма типикален или обичаен характер. Става дума за тайнство
институционализирано от самия Христос и
дадено от Него само на светите апостоли и техните последователи мъже- клирици.
Защо това тайнство е дадено само на мъжете има своето човешко обяснение базиращо се на чисто практически и биологически причини. В
крайна сметка човек бива приканен с вяра да се довери на Бог и да живее с
Неговите истини и енергии. Този факт обаче на намалява стойността на жената
като личност. Също така възможността за святост съществува равно и между двата
пола. Тялото е съставено от много органи и всеки един има своята собствена
функция, своята собствена стойност в което се явява уникалността на
допринасянето за цялостната хармония.
Враждебно или приятелски е настроен
свети апостол Павел към жените?
Св. Ап. Павел е считан от някои за
женомразец т.е. за човек настроен враждебно към женския пол. Тази
теория се базира на две извадки от неговите послания. В първата той забранява
на жената да проповядва на места където християните се събират за молитва, а
втората, че поставя мъжът „глава на жената” и я съветва да се страхува от него.
Считайки тази теория за погрешна, вярвам, че апостол Павел е бил приятелски
настроен към всички, дори и към жените и в това не може да има никакъв спор,
защото той изцяло се е бил отдал в служение на Бог.
Това свое виждане ще подкрепя със
следните твърдения:
А) Св. Ап. Павел, както и другите
апостоли, но и самият Христос проповядваха на жените както и на мъжете.
Съществуват дори моменти в които е говорил само на жени ( нещо необяснимо по
онова време за риторите и религиозните водачи на гърци, римляни и евреи). Като
на пример в град Филипи в Македония, където отсяда в къщата на една жена, която
става християнка по нейна инициатива - св. Лидия първата жена приела
християнство на балканите. Също така е работил заедно с жени като например св.
Фива дякониса и официален член при църквата на Кенхрея, която принася в Рим
посланието на ап. Павел до римляни и, за която говори с достойнство в 16-та глава на същото послание:
„Препоръчвам ви Фива, наша сестра, дякониса при църквата в Кенхрея: приемете я
в Господа, както прилича на светии и помогнете и, в каквото ще има нужда от
вас, защото и тя беше помощница на мнозина, и на самия мен. (Римляни 16: 1-2)
Б) В същата тази 16 глава от
посланието към Римляни св. Ап. Павел поздравява един по един своите приятели (
според някои тази глава не се отнася до посланието към Римляни, а е част от
посланието до Ефесяни, защото се предполага, че не е бил ходил още в Рим.
Възможно е обаче той да е имал познати там без да е ходил.) 1/3 от споменатите
хора са жени. Добавя, разбира се и какво се изисква от всеки един и от всяка
една от споменатите. Начина по който говори за жените е доста достопочтим и
изпълнен с уважение и любов. Например: „ Поздравете обичната Прескида, която
много се потруди за Господа, поздравете избрания в Господа Руфа, както и
неговата и моя майка” (Римляни 16: 12-13) или „Поздравете Прескила и Акила,
моите сътрудници в Христа Иисуса, които за душата ми положиха главата си” (
Римляни 16:3-4). Също така показва равностойното положение на мъжа и жената в
древната църква: „Поздравете Андроник и Юния, мои сродници и съзатворници,
които са чутовни между апостолите и които още преди мен
повярваха в Христа.”( Римляни 16:7 ) или „Поздравете Трифен и Трефоса, които
се трудят за Господа.” (Римляни 16:13). Също така в посланието си до Филимон
апостол Павел определя за получатели в равенство Филимон и неговата жена
„Алфия, възлюбена сестра” и Архип, който според някой бил местен епископ и „до
домашната ти църква” (Филим. 1:1).
В) В 7 глава на Първото послание до
Коринтяни, макар и неомъжен , св. Ап. Павел дава наставления към омъжените
двойки. Това той не прави, за да предопределя живота на християните и доминира
във всеки един аспект, нито да се преструва, че знае всичко, но защото това е
поискано от самите Коринтски християни с писмо. Там той признава ,че би
предпочел християните да остават целомъдрени, подобно на него, но заявява, че
счита наравно както отдаването живота на Бог, така и брака- „ всеки си има своя
дарба от Бога, един- тъй, други-инак”, казва в 7:7. Единствено и само обричането на Бог в
целомъдрие се явява по-висше в това, че дава възможност да бъде отдаден живота
на човека изцяло на Бог. Това разкритие е изключително важно за древния
езически свят, където брака е често подценяван, понеже тялото и всички материални
творения са дело на един по-нищ, лош Бог ( дуализъм).
В тази глава на яве се вижда
равенството на мъжа и жената в християнството. Каквото съветва св. ап. Павел на мъжа, същото казва и на жената и
уверява, че мъжа може да спаси жена си и жената- своя мъж ( т.е. мъжа може да
подпомогне своята жена да влезе в Царството Божие да и поднесе святост чрез
брака и любовта, която ще съществува между тях и обратното).
Прави особено впечатление и
позицията на апостол Павел за развода: „Ако някой неповярвал иска да се
разведе, нека се разведе; в такъв случай брат или сестра не са заробени; за мир
ни е повикал Бог” (1-во Кор. 7:15).
Да припомним само от историята, че
според Аристотел мъжа и жената са в еднакво равенство, ръка за ръка вървейки,
а според Платон женското естество е сътворено, за добродетел на мъжкото. В Рим
жената е живяла под най-строга опека на мъжа или на най-близък роднина от мъжки
пол и дори законите на Солон определят, че жената няма право да има мнение за
живота на своите деца. Ако след раждането бащата поглеждал към детето и го
вземал на ръце означавало, че му е сторил милост да живее, ако обаче отвръщал
глава го хвърляли на птиците или го убивали. Затова и в едно свое послание
Диогнит пише, че християните раждат деца, но не ги изхвърлят. Това е било
свързано с контекста на епохата в която са живеели. Оттук може да възникне
въпроса дали жената е човек? Ще отбележим само ,че дори и през френската
революция не е дадено право нажените да гласуват. Едва през 1917 това става в Англия и то само за
омъжените и дипломираните в университет жени. А първите жени студентки са
приети в Лондонския университет едва през 1871.
От по-горе написаното за отношението
на св. Ап. Павел към жените може да заключим дори, че той ги защитава, но от
къде се намират тогава наченки в неговите писания, за да бъде обвинен в ненавист
към женския пол. Нека видим някои
моменти от неговите послания:
1) В посланието си до Ефесяни глава
5:22-33, апостолско четиво при тайнството брак, апостолът се опитва да убеди
мъжете да обичат жените си. Примерът от главата: „ Мъжът е глава на жената,
както и Христос е глава на църквата”(
Еф. 5:23) има за цел да заключи, че никоя глава не мрази тялото си, така че
мъжа трябва да се отнася към жена си както и Христос към църквата, да я обича и
да е готов да се жертва за нея: „ Вие, мъжете, обичайте жените си, както и
Христос обикна църквата и предаде Себе
Си за нея…” ( Еф. 5:25 )
Този пасаж завършва с познатото:
„ а жената да се бои от мъжа си” ( Еф.
5:33) при все това,ч е в началото говори: „ вие жените, покорявайте се на
мъжете си” ( Еф. 5:22), след като обаче е казал на всички християни, без да ги
разделя на мъже и жени, парадоксалното и поучително: „ като се покорявате един
другиму в страх Божии” (Еф.5:21). Това взаимно „подчинение” показва взаимното
покорство необходимо за човешкото съществуване.
Заключението „да се бои от мъжа си” не е заповед, а едно увенчаване на
отношенията на мъжа към неговата съпруга – мъжа трябва да обича жена си и да я
защитава ако желае тя „да се бои от него”. Тук страха не трябва се разбира в
същинския смисъл, а като уважение. Това,
че се бои т.е , че го уважава е познато на всички, но може да му се предаде още
един смисъл. Жената, с това, че „ се бои от мъжа” си показва, че самата тя се
бои да не би със своето държание да стане недостойна за уважението на своя мъж
и така да разклати основите на тяхното семейство. Ако това тълкование е вярно,
то тук апостол Павел дава отговор на
въпроси свързани с проблематиката на някои семейства, където жените са загубили
уважението на своите съпрузи и така претърпяват различни семейни проблеми.
2) В Ефес може би наистина са
съществували такива проблеми, защото в първото си послание до Тимотей ( негов
ученик и епископ на Ефес) в глава 2: 11-15 забранява на жените и то доста строго да говорят по време на
религиозните събрания. Дори казва, че тя ще се спаси: „чрез раждане деца, ако
пребъде във вяра, в любов и в светост с целомъдрие” ( 1-во Тим. 2:15 ).
Последното не подценява жената, но издига високо раждането и отглеждането на децата, а също издига факта в човешката история
и в човешкия живот наравно с всички философии, мисли и борби на мъжа за
неговото „спасение”.
Накрая в Първото послание до
Коринтяни глава 14:34-40 , забраната за говорене на религиозни събрания от
жените отново се повдига и там става ясно, че тя важи за всички църкви заедно
със скандалната, за някои, добавка, че: „ ако пък искат да научат нещо, нека
попитат мъжете си вкъщи; понеже е срамотно жена да говори в църква.” (1-во Кор.
14:35) Малко по-рано в глава 11:2-16 апостолът казва, че жената трябва да
покрива главата си по време на богослужение и с това да показва,че има за глава
мъжа си, както и мъжа има за глава Христос: „ И тъй, мъжът не бива да си
покрива главата, защото е образ и слава Божия, а жената е слава на мъжа. Защото
не мъжът е от жената, а жената е от мъжа т.е. Ева е създадена от реброто на
Адам бел. Автора; и не мъжа е създаден за жената, а жената за мъжа.” (1-во Кор.
11:7-9) Веднага обаче дава и ключа за тълкованието на по-горното, за да се
предотврати всяко недоразумение срещу жените. Да, това е предписано от закона и
наложено от злощастни социални обстоятелства, но внимавайте: „Защото, както
жената е от мъжа, тъй и мъжът е чрез жената, (Ева от Адам бел. автора) а всичко е от Бога”( 1-во Кор. 11:15) Тук се
има предвид или раждането на всеки мъж от жена или раждането на втория Адам –
Христос от „ новата Ева” т.е. Пресвета Богородица.
В 11 глава 5 стих св. Ап. Павел
изрично подчертава,че жените са говорили и дори пророкували в църквата и не
счита това за неприемливо: „и всяка жена , която се моли или пророкува
гологлава, засрамя главата си, защото все едно е като да е обръсната;”. Както
пророчеството, така и всеки дар Божий за св. Ап. Павел, трябва да доведат до
духовна полза за вярващите да се запазва
автентичността му, но и да е придружаван от великата добродетел на любовта.
Именно поясненията му за нея в глава 13 и 14 на посланието показват неговото
виждане за даровете на Светия Сух и като цяло за чудесата. Ето за това той
иска от всеки мъж, който се моли или пророкува да бъде с непокрита глава, а от
жените вършещи това да са с покрита. Това защото покритата или непокрита глава
имат конотации на егоизъм, поробване или нелоялно господство на единия върху
другия пол. Както мъжа, така и жената могат да се отклонят от правия път. Те и
двамата имат равни условия. Каквото се пише за единия пол съответно веднага се
пише и то в същата форма и за другия.
Характерно е, че светите отци на
църквата единодушно виждат в св. ап. Павел защитник на равенството между двата
пола. Св. Йоан Златоуст безброй пъти се базира на него в защита на жената. Св.
Максим Изповедник в отговорите си към Таласий, тълкува алегорично тази част
казвайки,че под мъжа се разбира ума,а под жената чувствата.
Докато молитвата, израстването в добродетелите, пророчествата и
задълбочаването в богословието изискват ума да бъде „гол”, освободен от човешки
методи и ненужни тревоги и чувства, така и чувствата трябва да бъдат доминирани
от ума, защото само те не са достатъчни да ръководят човека. Само животните се
ръководят от конни сетива.
Дори и да приемем за недостоверно това тълкование, вярвайки също
,че апостол Павел е нямал в своя ум така пресилени метафори, то показателно за
светоотеческите виждания , представител на които е и свети Максим, че в никакъв
случай не се приема неравенство между двата пола.
Също така знаем от Деянията на
светите апостоли (21:8-9), че в Кесария Палестинска четирите дъщери на св.
дякон Филип ( една от които е била лекар - Св. Ермиони) са пророкували. Св. ап.
Павел е бил отседнал в дома им и това не му е направило никак лошо впечатление.
Също така в глава 16 на посланието до Римляни той отбелязва, че в църквата
жените стават дякониси, а също така и сътрудници в общото дело. В 3 глава 11
стих на Първото послание до Тимотей говори какви трябва да бъдат жените на дяконите: „почтени не клеветници, трезвени и
верни във всичко”.
На Петдесятница Светият Дух слиза и
над главите на жени, като изрично се споменава и в Деяния апостолски 1:14.
Имена на жени апостоли ( по-точно равноапостоли т.е. вършили дела равни на
апостолските) са запазени в историята на църквата: Св. Текла ( която е била и
съратник на апостол Павел), Света Фотиния ( известна като самарянката за която
се говори в Иоан 4:1-42), света Мария Магдалина, света Мариямна, сестра на св.
ап. Филип, по-късно св. Нина разпространила християнството в Грузия и много други. Също така жените са
имали много важна служение свързано с благотворителността, като се вижда от
Първото послание на св. ап. Павел до Тимотей глава 5:2-16, но и от историята за
св. Тавита, християнка – аристократка , която подпомагала бедните в Йопия и
която след смъртта и бива възкресена от св. ап. Петър.
Св. ап. Павел знае много добре, че
така стоят нещата и пръв в древността слага основите на равенството между двата
пола. „Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни
женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса” ( Галат. 3;28). Опитва се
да даде отговор на различни проблеми възникващи в различните поместни църкви за
които самите християни чрез писма искат от него да се намеси. Като пример можем
да дадем молбата на Хлоя, членка на Коринтската църква , молеща апостола да се
намеси в раздорите които ставали в тази църква. „защото узна от домашните на
Хлоя за вас, братя мои, че помежду ви имало раздори.” ( 1-во Кор. 1:11 )
Съществуването на жени, които са се
опитвали да поучават не от любов, а от егоизъм
(затова не са успели да постигнат нищо, но само са настоявали) е
създавало проблеми в църквите в Мала Азия се вижда и от факта,че едва само във
2-ри век сл. Хр. се появява еретическото движение на Монтанизма (проповядващи
крайна моралистичност и считащи, че
който съгреши, дори и да се покая трябва да напусне църквата) за което са
характерни жените пророчици като Максимила и Прескила ( трябва да се прави
разлика с Прескила , която споменава апостол Павел и което е негов съратник и
важна фигура в древната църква). Вероятно от такива случаи се явява забраната
на жената да проповядва сред вярващите в храма, но при все това е можела да
пророкува, ако има този дар. както например дъщерите на св. ап. Филип, но дори
и да учи на словото Божие както света Прискила и вероятно света Фива.
Взаимоотношенията между мъжа и
жената според Божия замисъл това са преди всичко отношения между Христос и
Неговата Църква. В това се крие истинския смисъл на съществуванието на мъжа и
жената - Христос и Неговата Църква Тези отношения са вътрешно основание за
сътворението на света. Ето защо отношенията между Яхве и Израил са описани като
брак както са и описани в книга „Песен на Песните”. Следователно в образа на
Божествения трябва да търсим единственото и правилно решение за човешките
взаимоотношения.
Под думата „Бог” веднага в ума ни
изниква представата за Същество притежаващо пълна власт и най-вече, на първо
място Неговото всемогъщество. И символът на вярата започва с думите” „Вярвам в
един Бог Отец Вседържител”. Божественото всемогъщество се нарича „Отческо”, За
всички и всичко Бог е Отец; от Него предвечно се ражда Синът и изхожда Св. Дух
и чак след това Той е творец и на човека. По същността си човека е създаден по
Божий образ. Най-странното откритие , което можем да направим е, че мъжът не
притежава бащински инстинкт, както жената майчински. Бащинския инстинкт е много
по-слабо изразен при хората отколкото майчинския. Мъжът е воин (все пак първото
убийство е направено от мъж, а не от жена), строител, търсач на приключения. В
мъжката природа няма нищо, което непосредствено да отговаря на религиозната
категория на бащинството. Това означава, че религиозният принцип у човека се
изразява от жената, че тя е надарена с особено чувство към чистото и духовното
и,че женската душа е много по- близо до изворите на битието.
Това е толкова вярно, че дори и
духовното бащинство използва образите на майчинството. В посланието си до
Галатяни св.ап. Павел пише: „ Чада мои, за които съм пак в родилни болки, докле
се изобрази във вас Христос”(Гал. 4.19).
Между религиозната и женската духовност
съществува дълбоко съответствие. Ето
защо противниците на християнството , като съвременника на Ориген Целзи
век през 3-ти немския философ Ницше през
19шти век, обвиняват християнството, че
придава на цивилизацията женствен характер. Мъжествеността на техния хуманизъм
не понася женската чувствителност, която се преплита с ценностите на вярата.
Съвременната цивилизация се обезбожествява и се секуларизира, и като резултат
от това се ражда съвременния феминизъм с многочислените образи на мъже подобни
жени, с които се сблъскваме постоянно. Това също е една проява на липса на
религиозност и духовност в нашето общество. Колкото повече в една цивилизация
присъства мъжкото начало, толкова повече отчаяние има там, толкова повече тя е отделена от истински религиозното
женско начало.
Ако Христос спасява света , то точно
св. Богородица е тази която го пази и въвежда умилителното внимание към
благодатта в безчовечността на отношенията в света. „ Всичкото си упование
възлагам на тебе, Майко Божия, запази ме под твоя покров” ( молитва в края
Великото и Малкото повечерие). На Теотокологията е присъща космическа и земна радост. Много често
Пресветата Дева е наричана „радост за всяка твар” и чрез нея женската духовност се представя като
свързана със Светия Дух. „Дух Светий ще слезе върху ти”(Лука 1:45).
Противоположност на това е атеизма от всякакъв род. Можем да говорим за атеизма
от времето на Великата френска революция, на марксизма, комунизма или за
атеизма на Хитлер, където се подчертава силно мъжествено войнствено начало, а
всички женски черти, като състрадание и милосърдие, се обявяват за презрени и
недостойни. На чекистите се давал орден „за безпощадност”. Всеки атеизъм
съдържа в себе си горест и мъст и се обявява за мъжествен, но всъщност това е
атрофия на религиозното чувство за зависимост от Отца. А източника на морал се намира единствено и
само в майчинското начало, а именно чистотата, саможертвата , грижата за
немощните, милосърдието.
В религиозната сфера именно жената е силния
пол. Някои тълкуватели обясняват библейското повествование за грехопадението с
това, че скатаната се обърнал към Ева като към „слабия пол”, към най- уязвимата
част на човека като цяло. Други считат, че е точно обратното: Ева е подложена
на изкушението, тъй като тя е религиозното начало на човешката природа. Именно в
това начало е трябвало да бъде уязвен човека и бъде повреден. Когато най-
възприемчивият, най- чувствителният орган за общение с Бога бъде разстроен,
останалото става от само себе си. Адам
не проявява никаква съпротива и пасивно следва Ева. В Ева той вече е извън Бога
и в силата на Божествената заповед „И ще бъдат двамата една плът” (Бит. 2:24).
Автор: Архимандрит Атанасий Султанов
Използвана
литература
1 Библия , сиреч Свещеното писание на Ветхия и Новия завет, София 2007
2 Часослов , Син. Изд, София 1974
3 Αγουρίδης Σάββας, Εισαγωγή στην Καινήν Διαθήκην, Β’ εκδ. Γρήγορη,
Αθήνα 1998
4 Ζάρρας ΚΚωνσταντίνος ., Ο αρχαίος κόσμος
και οι χριστιανοί, εκδ. Γρήγορη, Αθήνα 2008
5 Ριγινιώτης Θεόδωρος , Εναντίον του Θεού, εκδ. Όμορφος κόσμος, Ρέθυμνο ,
2007
6 Χριστοδούλου Κτηριακή, «Οὔτε ἀνὴρ
χωρὶς γυναικὸς οὔτε γυνὴ χωρὶς ἀνδρὸς ἐν Κυρίῳ·», εισήγηση στο συνέδριο « Η
γυναίκα στα σύγχρονα πλαίσια της Ορθοδοξίας», Θεσσαλονίκη, 2011
