„МАНАСИЕВАТА ХРОНИКА В КОНТЕКСТА НА СРЕДНОВЕКОВНИТЕ ИЛЮСТРИРАНИ РЪКОПИСИ” 4 - ЧАСТ

Българският препис на Манасиевата хроника притежава и четири миниатюри, които нямат връзка с текста на хрониката, а са посветени на цар Иван Александър или на неговото семейство.

Първата миниатюра от хрониката, намираща се на f 1 ^v  представя фигурите  на цар Иван Александър, Иисус Христос и авторът на хрониката Константин Манасий. Тя дава пряка връзка с гръцки първообрази. Най-вероятно тук е стоял образът на Византийския император Мануил І Комнин, чиято съпруга Ирина  е поръчала изготвянето на хрониката. Иконографията най-вероятно идва от гръцките хрисовули на византийски императори (два на император Андроник ІІ Палеолог, два на трапезунския император Алекси ІІІ Комнин, императрица Теодора и един на деспот Джурдже Бранкович) ¹⁷ Българската миниатюра представя цар Иван Александър обърнат фронтално, в центъра на композицията, облечен е с тържествено одеяние,  с ореол, в едната си ръка държи кръст, а на другата е преметнал края на лороса си и държи акакия, както предполагаше Иван Дуйчев, или свитък оцветен в червено, както отбелязва А. Джурова¹⁸, трябва да се съгласим с нея, че този детайл отговаря по - цялостно на културната политика, провеждана от цар Иван Александър. От дясната страна на владетеля е фигурата на Иисус Христос с нимб (исписана на два пъти, за да може да е по-високо от тези на другите две фигури), в дясната си ръката държи; разгънат свитък, върху който се намира цитат от Йоан (8:12) „Аз съм светлината на света който Ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има светлина в живота“. Христос е стъпил бос върху четвъртита поставка. При фигурата на Христос, трябва да се отбележи фактът, че пасажът който е цитиран, върху свитъка обикновено се разполага върху Кодекс.  А. Джурова, съзира тук, умишлено променяне на установената схема, за да може идеологически да се свърже с свитъка, държащ се от цар Иван Александър¹⁹. Отляво на владетеля е представен Константин Манасий,  с ореол. Той също е бос, стъпил върху земята. В лявата си  ръка държи разгънат свитък, а с дясната пише върху него. Тук

най-вероятно се е намирало  заглавието  на летописта.  Над фигурата на владетеля е изобразен  малък сегмент, от който се спуска ангел,  поставящ  втора, по-малка корона на цар Иван Александър. Над миниатюрата има обширен надпис с титулатурата на царя. Българският цар е представен като типичен християнски владетел на XIV в. Всички символи на неговата власт са налице: богато украсеният лорос, кръстатият скиптър, акакия или свитък, червените обувки и възглавничката върху която е стъпил. Ангелът, който му поставя корона на главата показва „божественият произход" на неговата власт. В тази миниатюра трябва да се отбележи умишленото разместване на централната фигура на Христос, за сметка на тази на цар Иван Александър, нещо което е нетипично не само за ръкописите с религиозен характер, но и за тези със светски характер, но в миниатюрите на Лондонското евангелие, можем да намерим подобно разместване. В миниатюрата с портрети на царското семейство, фигурата на новата царица Теодора е поставена преди тази на владетеля²⁰.

С безспорен византийски  произход  е иконографията на миниатюрата от f 2^r. Тя представя погребалната церемония, по повод смъртта на Иван Асен, син на цар Иван Александър. На преден план, се вижда висок одър, върху който лежи покойникът, в тържествено одеяние и ореол около главата. До смъртното му ложе, вляво е фигурата на духовник облечен в полиставрион, вероятно Търновският патриарх. Зад него се виждат други духовници, а измежду тях и глава на младеж с корона. Това вероятно е друг от синовете на цар Иван Александър. Зад ложето са силно приведените фигури на цар Иван Александър и неговата първа съпруга Теодора, и двамата с ореоли. Зад тях се вижда, друга малка женска фигура без ореол. В дясната част на миниатюрата е поместен ангел, който държи душата на покойника в сива сфера, а не икона, както предполагат Богдан Филов и Иван Дуйчев²¹. В горната част на миниатюрата втори ангел държи душата на покойника, увита с повой и я представя на ангелите, изобразени в небесната сфера. Тук наблюдаваме, сливане на две иконографски схеми, тази на «Успение Богородично» и тази на « Приемане душата на покойника». На заден план се вижда укрепен град, разположен на два хълма. Над композицията има обширен надпис, в центъра с печат, който се придържа от ангел.

Иван Дуйчев идентифицира някои от персонажите в тази сцена, и досега никой не е оспорил неговите твърдения. Фигурата на духовното лице, той определя като Патриарх Иоаникий, който заема патриаршеския престол след 1337
г. или неговия приемник Симеон, споменат в годините 1346-1347/8 г. Малката женска фигура зад царица Теодора той идентифицира като 9-
годишната съпруга на Иван Асен принцеса Ирина, сестра на император Йоан V
Палеолог (1341 -1391 г.).    Изобразеният на втори план, град несъмнено е Търново, с двата хълма Царевец и Трапезица, а между тях- долината на р. Янтра.

Схемата на композицията не е собствена идея на художника. Това, разбира се не омаловажава неговия труд. Тук, трябва да се изтъкне, че за разлика от други пейзажи в миниатюрите от ръкописа, които са предадени доста условно, тук е проявен значително по-голям интерес към втория план, на който се развиват събитията.

Миниатюрата на f 2^v се явява естествено продължение на предходната. Тя представлява посрещането и пиемането на душата на Иван Асен в Рая. Райската градина е изобразенна с много растителност, под сянката на която се намират и персонажите в сцената. От дясно към ляво е представен Иван Асен, в царско одеяние, с ореол около главата. Той е протегнал ръце към Св. Богородица, също с ореол. Тя е седнала на висок престол, обърната надясно с протегнати ръце нагоре, в знак за прием на дошлия. Около нея има два ангела с ореоли и те са обърнати към приближаващата се фигура. Единият от ангелите е поставил ръка върху рамото на Иван Асен. Според надписа намиращ се над композицията, Св. Богородица предава Иван Асен на праотеца Авраам. Неговата фигура е от ляво на композицията. Той е седнал на престол с протегната ръка, за да приеме приближаващият се към него младеж. В дясната си ръка Авраам, държи малка, гола фигура, вероятно душата на Иван Асен. Наоколо личат малки голи фигури и изображението на добродетелния разбойник, държащ голям двоен кръст. Обширният надпис е разположен на пет реда.

Схемата на тази композиция също е с византийски произход. Тя, твърде  много напомня приемането на душите на праведните. Тази сцена, както и предходните две нямат връзка с текста, а също така и паралели в други ръкописи, макар схемите да не са оригинални, българският миниатюрист е подходил умело, към изискването на поръчката, която приписваме на цар Иван Александър. Но, Аксиния Джурова²² предполага, че тези две сцени, са имали паралел. Според нея младата съпруга на Иван Асен Ирина, най-вероятно е донесла илюстрован, гръцки  препис на Манасиевата хроника, където тези две сцени, са  били посветени на смъртта и приемането на душата, на византийския император Мануил І Комнин.

Друга миниатюра, представяща образа на цар Иван Александър e на f 91^v. Тя  представя на архитектурен фон фигурата на пророк Давид с царско одеяние, корона и ореол на главата, лявата му ръка е протегната напред към цар Иван Александър. В дясната си ръка държи разгънат свитък, с началото на Псалм XX, за възхвала на царската власт. От дясно е образът цар Иван Александър с царско одеяние, корона и ореол. Над българския цар е фигурата на ангел, който поставя втора корона на цар Иван Александър и му подава дълъг меч, символ на „божествения произход" и на неговата власт.

Във византийският оригинал, тук е стояла фигурата на Мануил I Комини или на Теодосий II, както е очаквал и латинския  глосатор, тъй като в текста се говори именно за този император. Тази миниатюра, макар да няма пряка връзка с българската история, описана в хрониката, показва още веднъж, че българският владетел легитимира своята власт, чрез ръкописа, който е поръчал и  имайки предвид споровете около родословието  му²³ заявява, че властта му е дадена, не само по родово право, но и от Бога.

Последната миниатюра от ръкописа също, няма връзка с текста, но представя цар Иван Александър и неговите синове на f 205^r. В средата е фигурата на цар Иван Александър, фронтално с ореол около главата, със скиптър в дясната си ръка и акикия в лявата. От лявата му страна, с корони  са изобразени синовете му Михаил, а не Иван Шишман , както сочи Аксиния Джурова²⁴ и Иван Страцимир, а от дясно Иван Асен, воден от ангел към баща си и братята си. От горе на фигурите е представен небесен сегмент, от който се подава Исус Христос с разперени ръце за благослов над цар Иван Александър и синовете му. Тази миниатюра се явява своеобразен династичен портрет  и още веднъж показва умението на българските илюстратори на ръкописи, чрез вмъкването на фигурите на ангела и починалия Иван Асен - те нарушават всички познати схеми при изобразяване на царска фамилия. Тази композиция няма известен ни византийски аналог. Съвсем естествено, можем да си зададем въпросът, дали българските миниатюристи са използвали ръкопис донесен от Константинопол или в кодекс със светски характер са видели възможност да проявят такава свобода при илюстрирането .

Ватиканският препис на Манасиевата хроника е един от трите запазени до днес илюстровани ръкописи, поръчани от цар Иван Александър. Украсата и на трите кодекса показва безспорно тяхната връзка с византийски прототипи, но също така могат да бъдат намерени композиционни схеми и решения, които нямат аналог в познатите ни гръцки ръкописи. В миниатюрите от българският препис на Манасиевата хроника забелязваме разчупване  на цялостната схема при украсата на кодекса чрез поставянето на т. нар. визуални акценти чрез миниатюри на цяла страница, нещо което не намираме в илюстрованите хроники ГРБ F. 173 и  Scylitzses Matritensis, Vitr 26-2. В миниатюрите илюстриращи откъси от българската история и портрети на царското семейство, забелязваме съзнателна подмяна на местата на персонажите с цел да се подчертае важната роля на българския владетел, или членове на неговото семейство (фигурата на новата царица Теодора в миниатюрата от Лондонското Четвероевангелие).

Същото така, срещаме и опити да бъде припомнена -  царската власт като дадена от Бога, чрез появата в миниатюрите на божествени сегменти, поставящи „божествена корона „ на владетеля. Забелязват се и опити да се официализира новия ред в царското семейство, след смъртта на Иван Асен, а по-късно в Четвероевангелието мястото на новата съпруга на царя и законното право над престола на нейният син Иван Шишман.

Тази умишлена подмяна на композиционните схеми показва свободата, която са изпитвали миниатюристите на Хрониката ( или техният поръчител) в един светски по своя характер кодекс, а също така и възприемането на ръкописите като официален документ. На страниците, на които да може да се демонстрира могъществото и волята на владетеля. Проследявайки композиционните схеми при украсата на ГРБ F. 173 и  Scylitzses Matritensis, Vitr 26-2 не можем да открием, така силно изразена волята на поръчителя, което прави илюстративната програма на българския препис на Манасиевата хроника специфична и за момента уникална.

Автор: Николина Александрова

Бележки: 

16. РАДЕВ, Симеон Трайчев Строители на съвременна България : Т. 1 - 2 / Симеон Радев. - [4. изд.]. - София : Захарий Стоянов, 2004 ([София] : Образование и наука ЕАД).

17. ДЖУРОВА,А.Фототипно издание на Манасиевата хроника. София, 2007.. 39-52.

18. .ДЖУРОВА . А ; ДУЙЧЕВ, Ив. Миниатюрите на Манасиевата летопис. С., 1962.  

19. ДЖУРОВА, А.цит.съч. ; ДУЙЧЕВ, Ив. Миниатюрите на Манасиевата летопис. С., 1962.

20.БОЖИЛОВ, Иван .Фамилията на Асеневци (1186 - 1460) : Генеалогия и просопография София : 1994; БОЖИЛОВ, Иван Византийският свят. София, 2008 

22. ДЖУРОВА,Аксиния.Фототипно издание на Манасиевата хроника. София, 2007.

21.ДЖУРОВА, А. Фототипно издание на Манасиевата хроника. Дуйчев Миниатюрите; Богдан Филов, Миниатюрите на Манасиевата хроника във Ватиканската бибилотека, С. 1927..

 23. ДЖУРОВА,Аксиния.Фототипно издание на Манасиевата хроника. София, 2007.

24. БОЖИЛОВ, Иван .Фамилията на Асеневци (1186 - 1460)