Да имаш телефона
на духовника си е изкушение. Можеш да му звъннеш, да се накараш, да се възмутиш
от поведението на някого или на нещо и да му потърсиш сметка. Да имаш телефона
на духовника си е изкушение. Можеш да го
питаш нещо директно без да чакаш църковната бирократщина, без да се мазниш на
иподякони, шофьори и всякакъв вид църковни наглеци и натегачи, чакащи някаква
облага. Да имаш телефона на духовника си е изкушение, но и притеснение,
съблазън. Защо да е съблазън? Защото може и той да те потърси, или пък не. Да
му имаш телефона означава да го познаваш, а познаваш ли го то и без да искаш
ставаш близък с него, особено ако си по-чувствителна натура. Да имаш телефона
на духовника, това си е тежък кръст, който трудно се носи. Затова по-добре не
дръжте в себе си телефона на духовника, за да не изпитвате подобни чувства и да
не мислите подобни мисли. Иначе да, хубаво би било да се познавате...
Автор: Ангел Карадаков
