"Първопрестолни между апостолитеи учители на вселената,молете Владиката на всичкода дарува мир на света ина душите ни велика милост!"
Днес Църквата
чества паметта на Св. първовърховни
апостоли Петър и Павел. Вероятно това е датата, на която според преданието двамата мъченически загиват в Рим.
Обединява ги не само денят на смъртта им, а много повече животът, който са
посветили в служение на християнската вяра и проповед.
Различни
по произход,
образование и характер, те са имали една цел - да разпространяват благата вест
на християнството. B тази мисия са призовани по различен начин - апостол Петър
е поканен от Господ да изостави рибарските мрежи, за да стане ловец на човеци,
апостол Павел Господ спря на пътя за Дамаск, за да го направи от гонител на християнството
негов проповедник.
Свети Павел беше учил при нозете на известния еврейски
учител Гамалиил, св. Петър беше събирал знание и опит в трудната професия на
рибаря. Вярата във възкръсналия Господ преобърнала сърцата на
двамата, за да ги направи от служители на старозаветния Закон в свидетели на
новозаветната истина.
Апостол Петър беше очевидец на чудесата и слушател на
думите на Спасителя. Апостол Павел беше сам въведен във вярата чрез едно чудо.
Апостол Петър пръв говорѝ на деня Петдесетница за християнската
истина. Ha апостол Павел принадлежат четиринадесет Послания за същата тая вяра,
включени в канона на Новия завет. Твърди се, че дори да бъдат загубени четирите
Евангелия, Посланията на апостол Павел са достатъчни, за да не се загуби
същината на християнството. Апостол Петър имаше привилегията да бъде пръв проповедник
на евреите, св. Павел - пръв проповедник сред
езичниците.
Служението на двамата се допълваше според мярката на
една и съща благодат, дадена им от Бога. Това обстоятелство е най-силното
свидетелство срещу ония, които искат да поставят християнското служение в един
калъп, извън който всичко да се счита за нередно и недостойно или дори за
нехристиянско.
He случайно апостол Павел
призовава всички към служение на вярата, но като подчертава, че това ще се
върши ״според много различната Божия благодат"! Като пример на такова
служение, двамата апостоли, получили в пълна степен сила за благовестничество,
наистина се проверяваха според особеностите на времето, мястото, хората и
личните си качества и характер. Ако в началото апостол Павел беше гонител на
християните, то апостол Петър беше единственият от апостолите, който три пъти
се отрече само в няколко минути от своя Учител и Господ. Ho също така, ако другите апостоли се питаха: ״Кой е Иисус?", св. Петър
можеше c убеденост да каже: ״Ти си Христос, Син на живия Бог!", а св.
Павел изповяда: ״Горко ми, ако не благоветствам!"
B живота и на двамата имаше низини и висини, които все
пак ги доведоха до единствения достоен за онова време край за апостол и
свидетел за вярата - мъченичеството. Колкото и различни в подхода
и начина на служение, те бяха единомислени в главното - това служе-ние си
заслужаваше човек да жертва самия си живот!
Господ иска всичко от последователите Си, в това
двамата апостоли бяха сигурни, без да се договарят.
Нека, празнувайки днес паметта на светите апостоли Петър и Павел и си
припомняме славните им страдания, да обикнем истинската им вяра, светия им
живот, да обикнем тяхната невинност, мъченичество и чистотата на вярата им.
Като обикнем тези високи качества и подражаваме на великите им
дела да добием и ние онова вечно блаженство, което е приготвено за всички
светии.
Пътят на нашия живот беше преди по-тежък, по-трънлив, по-мъчен,
но "имайки такъв облак свидетели около нас" (Евр. 12: 1),
които са минали вече по него, той стана за нас и по-лек, и по-гладък, и
по-лесен за минаване.
Кой обаче действаше в тях и им помагаше на този път? - Този, Който е
казал: "Без Мен не можете да вършите
нищо" (Иoaн. 15: 5).
Нека да подражаваме на светите Апостоли, както те са подражавали на
Христа! Да заживеем по евангелските закони, предадени ни от светите апостоли, и
да се оставим всецяло във властта на Божията благодат и любов, сега и во веки.
Амин!
Автор: Цаньо Петров
