Много от
децата обичат да ходят на църква, у тях има инстинктивно влечение и интерес към
богослужението. И точно върху това би трябвало да се изгради религиозното
възпитание на децата.
Родителите често се
притесняват и се боят, че детето може да се измори по време на богослужението,
че богослуженията в нашата църква са прекалено дълги за него, но не изразяват
ли те подсъзнателно своите собствени страхове и съмнения?
Децата се проникват, далеч
по-лесно от възрастните, с цялата мистика и тайнственост на богослужението и на
литургическата символика, те усещат и оценяват тази страна на нашите
богослужения. Чувството за святост и благоговение пред Господа Бога, стоящ
встрани от всекидневния живот и откриващ се тайнствено в богослужението,
чувството за „страх Божий”, залегнало в основата на всяка религия, е доста
по-близко и понятно на децата, отколкото на възрастните.
„Не пречете на децата да
дойдат при Мене” (Мат. 19:14), да дойдем в църквата – тези думи на Господ Иисус
Христос се отнасят за всички нас и днес, защото на първо място децата трябва да
чуят гласа Божий именно в църквата. Това слово, казано в клас, звучи абстрактно
и често не съвсем понятно, докато в храма се случва молитвеното възприятие на
това слово, още повече, че в детството това молитвено възприятие е особено
остро: в детството имаме способността да разбираме не интелектуално, а с цялото
си същество, че няма по-голяма радост от тази да бъдеш в храма, да участваш в
богослужението, да вдишаш аромата на
Царството Небесно, който е „радост и мир в Духа Святаго”.
Атмосферата на храма
трябва да влиза в живота на детето още от вкъщи. Как може детето да почувства
светостта на неделята, на деня, посветен на възкресението на Господ Иисус
Христос, както и това, което трябва да възприеме и почувства в храма, ако у
дома още от ранни зори гърми радиото или телевизорът, родителите пушат, четат
вестници и няма нищо свято в този неделен ден? Посещението в храма трябва да
бъде предварително подготвено: с тишина и особена тържественост при запалването
на кандилата пред иконите, с обща молитва, прочитане на предвиденото за този
ден евангелско четиво, с чистота и особена подреденост както в облеклото, така
и в дома. Колко често родителите не осъзнават как всичко това формира
религиозното съзнание на детето, което оставя следа за цял живот и което
никакви трудности или житейски вълнения не могат да унищожат у него!
В навечерието на неделята
и на църковните празници, по време на Великия пост, когато се подготвяме за
изповед и причастие, домът трябва да отразява храма, трябва да свети с тази
светлина, която донасяме вкъщи от богослужението...
И още няколко думи за
училището. От само себе си е очевидно, че устройването на учебни занятия
(неделно училище- б.пр) в неделя и по време на богослужението е противно на
духа на православието. Възкресната литургия е радостното събрание на всички
вярващи в църквата и детето трябва да знае и да преживява това много преди да
може самó да разбира значението на това богослужение. Мисля, че най-добре е да
се организират учебни занятия в съботния ден, който представлява подготовка за
неделния ден, за възкресното богослужение. Аргументите, че родителите не биха
водили децата си два пъти седмично в храма, показват само нашата греховна
небрежност към най-важното в живота на детето.
Съботната вечер е начало
на неделята и трябва да бъде литургически осветена така, както и неделната
сутрин. Нали във всички православни храмове се отслужват вечерни и всенощни
служби в навечерието на празниците и неделните дни. Няма причина да не можем и
ние да устроим нашия църковен живот на принципа школа – вечерна служба –
литургия, където школата би била за
детето естествена подготовка и въведение в Деня Господен, Деня на Неговото
възкресение.
Превод от Руски: Биляна Гълъбова
Автор: прот. Александър Шмеман
Автор: прот. Александър Шмеман
Източник: http://www.pravmir.ru
