Нали все ти казвам: помоли се! Представи си себе си обкръжен от Божията
благодат. Погледни се в светла, а не в траурна одежда. Представи си, че в ръката
си държиш букет цветя! Че Господ Се докосва до тебе и отнася скръбта ти. И
когато го направиш, ще станеш съвсем друг човек. Ще се измениш, ще се въздигнеш
на ново ниво. И твоите отношения с Бога, със себе си, с другите хора ще станат
съвсем различни. Твоята болка ще те направи прекрасен.
Но за да се случи всичко това, трябва да излезеш от депресията. Разбираш
ли? Ето затова ти казвам – помоли се, прочети нещо душеполезно... И внимателно
следи мислите си. Защото всичко започва с мислите! Измени тяхната посока.
Затова светите отци ни
съветват непрестанно да се молим с Иисусовата молитва, т.е. непрестанно да произнасяме
името на Иисуса Христа. А някои подвижници дори са променяли малко текста на
тази молитва. Нали знаем, че Бог ни е помилвал. По този начин, казвайки Му:
„помилуй ме“, ние като че ли си противоречим. Ако ти кажа „дай ми да хапна“ и
ти ми дадеш, а аз при все това продължавам да ти искам храна, ти няма ли да се
учудиш? Ще отвърнеш: „добре, де, нали вече ти дадох храна!“ Така и Иисусовата
молитва може да се каже по следния начин “Господи Иисусе Христе, благодаря Ти
за Твоето милосърдие! Господи Иисусе Христе, Ти ме помилва!“
Както казва ап. Павел в
първото послание до Тимотея: „по-рано бях хулител, гонител и оскърбител, но
бидох помилван“ (1Тим. 1:13). Тоест, след като бях помилван, аз вече знам, че
съм помилван. Получих това, за което се молех. И Господ продължава да ми дава
това, за което се моля.
Това, обаче, не
означава, че може постоянно да се жалваме от живота и да досаждаме на Бога с
безкрайните си искания: „Е, дай ми! Дай ми най-сетне!“ Ти ще получиш това, за
което се молиш. Господ ще даде. Но ти си свикнал да роптаеш, да се инатиш, да
униваш. А не си свикнал да приемаш с благодарност. Не си в състояние просто да
се зарадваш и да кажеш: „Иисусе, Светлина моя!“ А тези думи са знак за това, че
вече не се стремиш да получиш нещо, а просто живееш.
Говорейки така, ти сякаш
потвърждаваш пребиваването си в светлината на Неговата любов. „Иисусе, дихание
мое!“ Ти вече не търсиш. Ти се наслаждаваш на това, което имаш сега. Желаното е
тук, с тебе, имаш го в себе си. И то не е в бъдещето, а в настоящето. А твоите
страхове, преумора и униние не ти дават да почувстваш това. Душата все повече
отслабва и ти вече не си в състояние да почувстваш Божието присъствие до тебе.
Ето, вчера никой не ти
се обади и ти изпадна в депресия. Добре, ами ако целият свят започне да ти
звъни, от това ще се увеличи ли твоята ценност? Всеки телефонен разговор все
някога приключва, и какво следва? Отново ще роптаеш, отново ще се жалваш, че
никой не те търси. Защото на нас постоянно ни е нужно материално потвърждение
на любовта и собствената ни значимост. А защо не се опиташ да чуеш такова
потвърждение от Бога! Той непрестанно ти говори за това. Непрестанно – за
разлика от хората.
Всеки човек е жаден за
признание. На всички ни е нужна топлота и любов. Много са ни нужни. Ние направо
жадуваме за щастие и за любов. И като не ги получим, изпадаме в депресия и
„захапваме“ болката си – с шоколад, чипс, скариди... Но това няма да ни спаси
за дълго, после чувството за глад се завръща и ние отново започваме да ядем, да
дебелеем, вече ни е тежко, съвсем сме се изгубили в своите желания, но
продължаваме да ядем, да дебелеем и да преживяваме задето се храним неправилно.
Да „захапеш“ проблема е
голяма грешка. Така търсиш източник на радост на неправилното място. Ето затова
ти казвам, че молитвата ще ти помогне много – трябва само да се молиш с
оптимизъм, с радост и въодушевление. Молитвата не е униние. Да се молиш
означава да мислиш така, като Христос мисли за нас. И това автоматично променя
нашето възприятие за действителността. С такава молитва започваме да мислим по
друг начин.
Автор: Архимандрит Андрей Конанос
Превод от Руски: Биляна Гълъбова
Източник: http://www.pravmir.ru
