 |
| Архимандрит Атанасий Султанов е предстоятел на Българският Храм "Св. Йоан Рилски" гр. Атина, Гърция. Духовен отец е на българите там. Архимандрит Атанасий Султанов е и докторант по Християнска философия в Богословския Факултет на Софийския Университет "Св. Климент Охридски". |
На задушница си говорим с архимандрит Атанасий Султанов за това що е панихида, колко пъти трябва да бъде извършвана, както и какво символизират храните, които се раздават на задушница.
- Отец, Задушница е. С какво настроение трябва човек да посреща този ден?
Този ден е отново една възможност да си спомним за нашите близки покойници
и се помолим за тях. Какато ни учи и св. Ап. Павел в първото послание до
Солуняни, че трябва да помним нашите покойници, за да не скърбим за тях.
Настроението на всеки един християнин в един такъв ден трябва да бъде
молитвено, а молитвата насочена към Бог да упокои душите на всички покойници.
- На Задушница най-много се отслужва молитвеното последование „панихида”.
Защо се отслужва и какво означава отслужването й?
Първо трябва да отбележим, че по
време на всяка една света литургия се отправят молитви за упокой на всички
по-рано отишли си от нас православни християни. Панихидата се явява
чинипоследование, извън светата литургия , в което църквата моли Бог да упокои
душите на всички покойници и ги „всели в място светло, място тревисто , място
покойно“ т.е. да ги причасли към числото на праведните, към ония , които ще
наследят царството Божие.
- На панихидите ще видим доста ястия, които са ни добре познати – коливо,
което ще рече варено жито, вино и питка. Защо присъстват тези храни и какво
символизират?
Както знаем всяко нещо си има своята символика. Вареното жито е символ на
възкресението. Както житното зърно трябва да умре в земята, за да даде своят
плод, така и Спасителя Христос трябваше да пострада, умре и възкръсне, за да
можем ние, човеците да получим спасение т.е. да бъде възобновена отново
връзката между Бог и човека. Както казва и св. Ап Павел в първото си послание до Коринтяни в 15 глава ;
„ Христос възкръсна от мъртвите и за умрелите стана начатък. Понеже както чрез
човек дойде смъртта, така и чрез човек дойде възкресението на мъртвите.“
Присъствието на хляба и виното също има своята символика. Както знаем те са в
основата на безкръвната жертва, която принасяме на всяка света литургия и се
усподобяваме да се причастим с тялото и кръвта Христови. И тук , на това
заупокойно богослужение хлябът символизира самият Христос, а виното неговата
пречиста кръв, чрез проливането на която човечеството достигна до спасение.
- Колко често може да бъде отслужвана панихида?
Както споменахме по-горе панихидата
се отслужва общо за упокой на всички починали християни. Тя обаче се отслужва и
в частност за душите на някои починали християни. Така , според църковната
традиция тя се отслужва в третия, деветия и четиридесетия ден от смъртта на
покойника, У нашият народ е останала благочестива традиция помени да бъдат
извършвани и в третия, шестия и деветия месец от смъртта на покойника, а също
така и на датата от неговата кончина в годините. Панихида се отслужва и в памет
на загинали войни отдали живота си за „ вяра и отечество“, също така и на
бележити дати от историята в спомен на бележити личности.
- За Бога няма мъртви, за Него всички са живи. Защо тогава се молим за
мъртвите?
Като християни, всички ние вярваме във
Възкресението на Господа Иисуса. Той за това възкръсна: за да възкреси и нас,
да ни дари вечния живот, за който сме създадени. “Христос възкръсна от
мъртвите, със смъртта Си смъртта победи и на ония, които са в гробовете, живот
подари”, възпява Църквата. Един ден и нашите покойници и всички починали в
Христа ще възкръснат за вечен живот, както казва свети апостол Павел в
Посланието си до Римляните: “Ако пък сме умрели с Христа, вярваме, че и ще
живеем с Него” (Рим.6:8)
Да правиш помен за починалите обаче,
може само когато вярваш, че те са живи. Тази, парадоксална на пръв поглед,
мисъл се потвърждава повече от човешката интуиция, отколкото от църковното
учение. “Всички ще идем там” така звучи най-популяният израз за поменаване на
покойниците. Но, има един много важен момент, който не се уточнява в този
израз. А именно: къде е това “там”. Какво се намира зад тази черта, която е
преминал покойникът и която рано или късно ще премине всеки от нас? А всъщност,
дори поменавайки нашите покойници с тази проста фраза, ние дори неволно
изповядваме своята вяра, че: биологическата смърт не унищожава човешката
личност; след смъртта, лишил се от тялото, човек попада в друг, неизвестен все
още за нас, но напълно реален свят; преходът в този свят е обективно неизбежен
за всички хора, независимо от тяхното лично желание.
Православните християни не се разделят
със своите любими хора даже след смъртта им. Всеки ден, споменавайки починалите
в своите утренни и вечерни молитви, ние ги вписваме в кръга на нашия живот.
Както, ако те са заминали в далечен край и ние просто отдавна не сме ги
виждали. Но, при това ние се надяваме, ние вярваме, че един ден обезателно ще
се срещнем с тези, които така обичаме, и които така ни обичат. Защото, Бог
обича всички нас.
- Могат ли мъртвите да се молят за себе си?
За вярващия човек е ясно, че за всичко
извършено на земята ще му се потърси отговор. На всеки човек са дадени таланти,
определени възможности, път в живота. Да закопае тези таланти, да не ги
използва разумно и да ги преумножи - значи да пропилее онова, което Бог му е
отредил за всеобща полза. През земния си живот човек трябва да възраства
духовно, за да се подготви за вечността. Това, което успеем да съберем тук, с
това и ще се представим пред Бога. Земният живот е нашето училище за вечността.
А на какво трябва да се научим? - Да придобием добродетели. Нищо земно не можем
да вземем със себе си в задгробния живот, само своите душевни качества:
греховете си и добродетелите си. След смъртта на душата се извършва
частичен съд и тя или предвкусва вечното блаженство или вечната мъка. Както
знаем съд над всички ще бъде извършен при Второто пришествие Христово. От
по-горе казаното можем да кажем, че починалите не могат вече сами да се молят
за себе си, а очакват от нас християните и техни близки тук помощ на земята.
Очакват нашите молитви.
- Има ли митарства?
Православното учение за митарствата е дошло до нас по
пътя на Свещеното Предание. Апостолският му произход проличава ясно от факта,
че го споменават св. Отци от IV
век, а и по-раншните от тях. За участта на душата от смъртния час до 40-тия ден
научаваме от св. Макарий Велики, св. Василий Велики, св. Иоан Златоуст, св.
Григорий Богослов, блажени Августин, св. Киприан Картагенски, св. Кирил
Александрийски, св. Ефрем Сирин, св. Григорий Двоеслов, св. Иоан Дамаскин,
блаж. Иоан Милостиви, св. Митрофан Воронежки, както и от житиетата на св.
Василий Нови, св. Серафим Саровски и много други.
Макар в Библията то да не е изрично упоменато, учението
за митарствата не само не противоречи на Св. Писание, а е в пълно съгласие с него. Ето на какво ни учи
Свещеното Писание:
Още през тоя живот демоните се стремят да ни уловят в
своите примки. Те са постоянните наши изкусители и съучастници във всички наши
беззакония; стремят се да обладаят волята ни, за да ни лишат от вечното
спасение. Затова и в смъртния час на човека те са там, за да грабнат душата му
в своя власт.
Чеда, никой да ви не
прелъстява! ... Който прави грях, от дявола е, защото открай време дяволът
съгрешава. Затова се и яви Син Божий, за да разруши делата на дявола" (1Иоан 3:8).
"Семето е словото
Божие; ... но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за
да не повярват и се спасят..." (Лука 8:12).
в. Отци ни предупреждават
за 20 митарства (виж тук). Ден след ден (до 40-тия
ден от смъртта) всеки от неправедниците ще отговаря за: всички грехове на
езика, лъжи, осъждания и клевети; за чревоугодието, леността, кражбите,
сребролюбието, неправедното забогатяване и други извършени неправди; за всяка
проявена злоба или завист, гордост, гняв, злопаметство, убийство и самоубийство
(вкл. аборт), окултизъм и призоваване на тъмни духове; за блудство,
прелюбодейство, содомия, ереси, неверие, съмнения и хула към светините, a също за всяка проява на немилосърдието и
жестокост.
Като израз не само на
Божията строгост, но и на Божията милост, неокончателният Частен съд над душите
на покойниците ни дава възможност също да облекчим задгробната участ на нашите
починали близки. Заупокойните молитви и приношения на Църквата, както и
милостините, правени в тяхна памет, подпомагат душите им да преминат след
смъртта си безбедно покрай въздушните духове на злобата и като разкаялия се разбойник
да се удостоят с влизане в Рая!
- Колко задушници има в православния календар?
Две са основните Задувници в събота
преди Неделя Месопустна и в събота преди великият християнски празник
Петдесятница. В българската традиция, по подражание на Руската православна
църква, е навлязла и още една в, днешната, в събота преди Архангелов ден. Тя
боила първом установена в Русия като помен за загиналите войни, но с времето
става възпоменание за всички покойници.
- Как да се отнасяме към дни като този?
Както казахме и по-горе тези дни са дни в които особено трябва да се
помолим за нашите покойници. Да изпросим от Бог милост, за тях. Това е наш
християнски дълг. А най-доброто което можем да направим за тях внимателният ни живот, борбата, която ще
водим, за да преодолеем слабостите си и да очистим душата си. Защото
освобождаването ни от материалните неща и от душевните страсти, освен че
облекчава нас, самите, облекчава и починалите предци от целия ни род.
Починалите чувстват радост, когато някой техен потомък е близо до Бога. Ако ние
не сме в добро духовно състояние, тогава страдат починалите ни родители,
отците, праотците от всички родове. Казват си: "Виж какъв потомък
имаме!", и им е мъчно. Ако обаче сме в добро духовно състояние, тогава се
радват, защото и те са съдействали да се родим, и Бог, така да се каже, се
задължава да им помогне. Тоест, това, което ще донесе радост на починалите, е
да се подвизаваме да благоугодим на Бога с живота си, тъй че да ги срещнем в
рая и да заживеем всички заедно във вечния живот.
С Архимандрит Атанасий Султанов разговаря Ангел Карадаков.
