25 декември 2014 г.

Свещеник Георги Петков: "Коледа без Христос си остава езически празник"

- Здравейте, отец Георги. Първо искам да Ви поздравя с празника Рождество Христово, да Ви пожелая много години благодатно служение и да ви попитам: как посрещат хората във Вашата енория празника?

- Благодаря за пожеланията. Бъдни вечер е семеен празник, когато сме  с най-близките си и всички споделяме  радостта от раждането на Спасителя на света. Самия празник Рождество Христово вярващите християни посрещат в храма Божий на св. Литургия. А най-радостен е празника, когато те  примат в себе Си Самия Христос  като се причастяват. Затова свещеника отслужва св. Литуртия. Говорим за празник, за Коледа, за подаръци, за ястия, но за Рожденика - за Христос, за това как да го приемем в душите и сърцата си все по-малко се говори. Коледа, без Христос си остава езически празник. Дори и да сме сред най-близките си и  подаряваме подаръци в знак на любовта си към тях, споделяме радостта да сме заедно. Ако няма елемент на вярата ни в Родилия се Спасител, благодарност и молитва, то Бъдни вечер  и Рождество Христово с нищо не се различава от един светски празник. Защото след трапезата трябва да остане в душата благодарност и радост в Бога.


- Като говорим за Вашата енория – как изглежда тя, какви дейности развивате и планирате да развиете, как работите с младите хора и имат ли младите хора в малия град жив интерес към вярата?

- В храма Божий идват вярващи от различни възрасти. Хора отличаващи се по образование, духовно устроение и нагласа. Но това, което всички ни единява е  вярата в Един Бог. Най-радостно е, когато храма се озвучава от детски глъч и смях - децата оживотворяват храма.  На света литургия ми помагат четирима четци и певци-олтарни служители. Без помощници на Богослужение свещеника трябва да извършва действия, които разсейват миряните понякога-да приготвя кандила, да пали кадилница, да топли вода, да дърпа завеса и т.н.  Добре е, когато свещникът има помощници, защото нищо странично не бива да го отвлича от свещенодействието и да смущава молитвения дух на  св.литургия. Какви дейнсти има при храма? В продължение на десет години преподавах Вероучение към Общински детски комплекс в Балчик. Първоначално занятията се водиха в училищата, където  сформирах групи. После водих часовете в храма след св.литургия. Организирани са поклоннически пътувания, лагер, курс по краезнание. Тъй като задълженията станаха повече-строеж на два храма по селата, ремонти, понякога треби в неделен ден тази година  не водя неделното училище. Освен това се работи по проект за изграждане на духовно-просветен и социален център в двора на храма ,,Св.Петка Търновска” –неделно училище и трапезария. Необходимо е при всеки храм да има сграда, където да има неделно училище, място за общуване, споделяне  на вярата. Сградата ще бъде и трапезария за социално слаби, в нея може да се организират храмовипразници, хората да я ползат за отпразнуване на кръщенета, венчания, за поменаване при панихида. Така духовно-социалния център ще бъде място за общение и се надявам все повече хора да намерят пътя към храма, към Бога.

- Пред какви проблеми се изправя свещенослужителят от малкия град като Вас? Как ги преодолявате?

- Човек се чувства конфортно и уютно, когато му е подредено в къщи. Така и свещеника-когато храма е в добро състояние, има певци, когато има средства църковното настоятелство да плати тока, водата, възнаграждения на църковнослужители-то духовника може спокойно да се отдаде на своята пастирска работа. Когато е обременен с мисли за ремонти, с това откъде да намери пари за елементарни битови нужди-то той е обременен с мисли и грижи, и все по-трудно става служението му. Затова добре е миряните и особено църквоното настоятелство да бъде по-активно в това отношение-да подпомата своя духовен пастир в грижите за битовите нужди на храма. Понякога вместо да се помага се пречи, поради липса на смирение и вяра, и  това допълнително натоварва свещеника. Когато дойдох в Балчик чух думите: ,,Свещеникът преди отец Георги направи оградата около храма-сега да видим той какво ще направи!” Стана ми тъжно, защото си казах –,,тези хора нямат нужда от свещеник, а от строител”. Очакванията и нуждите  са материални, а не духовни. Дори миряни, които редовно се черкуват в храма робуват на суеверия. Наскоро видях вързан червен конец на   бравата на апартамента,  където живее една жена, която редовно се черкува. Попитах я за какво е този конец. Отговори: ,,за здраве и благополучие”. Както казва дякон Андрей Кураев: ,,По-лесно е езчиници от Китай да станат истински православни, когато чуят Евангелието, отколкото традиционно православните да станат истински православни”, каквито сме ние. Разбира се има немалко хора, които знаят защо са в храма и каква е мисията на духовника. И те са, които  дават стимул и кураж да продължиш. И в крайна сметка, тези хора, които в начало са те гледали с недоверие и изпитване, когато видят добронамереността, желанието да помогнеш, въпреки, че те сами не искат да си помогнат, започват да ти се доверяват и бавно, бавно вървят напред. Необходими са понякога голямо търпение, смирение, за да не огорчиш, нараниш и отблъснеш някого, поради неверието му  и натрупани суеверия.

- Как вашия митрополит ви помага и изобщо свещеници в провинцията не са ли забравени от митрополитите си?

- Благодарим на Бог, че ни удостои да имаме митрополит Йоан за свой духовен архипастир. Вече той ни посети и отслужи вечерна служба срещу храмовия празник Петковден -14.10., когато отбелязахме 60 годишнината от освещаването на храма. Дойдоха много миряни да получат благословението му. Нашата епархия е една от най-големите, така че не може да очакваме посещение от Негово Високопреосвещенство на всеки празник. Това, което мога да кажа е, надявам се и другите ще споделятвиждаве и чувстваме загрижеността и любовта на своя духовен пастир. Нека Господ му дарува добро здраве и духовни сили да осъществи всичко онова, което е за добруване на духовниците, миряните и епархията като цяло.

- Как се справяте с трудностите на свещеник и глава на семейство?

- Ако кажем, че всичко ни е наред, значи сме  в самомнение и духовна прелест. Има трудности, но с Божия помощ се преодоляват. Свещеникът винаги чувства, че нещо трябва да свърши за духовното просвещение и израстване както на своите близки, така и на енориашите си. И ако той започне да мисли първо за материалното, поради най-различните такива нужди, а не за духовните си задължения то той се чувства недобре. Затова не бива най-близките на духовника да проявяват търпение, да имат вяра в Бога, да го подкрепят , а не  да го обременяват постоянно с материални проблеми, за да може спокойно да върши своето служение-самия той да окуражава, подкрепя, да вдъхва вяра и любов.

- Сега е  времето, в което хората си подарявят скъпи и ценни неща. Вие какво ще подарите на хората до вас? Какви подаръци подаряват християните?

- Подаряваме неща, които можем да си позволим да закупим, неща които са необходими. А най-ценните подаръци, които трябва да подаряваме е да казваме и показваме на близките си колко много ги ценим и ги обичаме. А вещите, които подаряваме са израз на любовта. Добре би било да правим това не само на Рождество Христово, а всеки ден. Да помним винаги това, че Бог ни удостоява с възможността  да помагаме на най-близките си хора,  да ги правим по-радостни и щастливи.

- От вярващо семейство ли сте и ако не сте, разкажете ни как Христос Ви призова към Вярата, кога и как усетихте призванието за служение като свещеник и как започнахте Вашето служение в малкия град, привлекателен ли беше той като място за Вас?

- По-осъзнато повярвах преди постъпването  ми в казармата. Дойде демокрацията, имаше ентузиазъм, много хора влизаха в храмовете. Срещнах  в катедралата във Варна  млади хора от младежко православно дружество ,,Св.Евтимий Търновски”. Направи ми впечатление  тяхната вяра, ревност, братска любов. Спомням си митрополит Антоний Сурожски, който като дете от любопитство влязъл в православен храм, там той усетил благодатта,  завладян от песнопенията в храма, чуствал се като в царството Божие. И си казал –това е моят дом. Така открил Православието. Когато срещнах истински християни имащи вяра и  любов в себе си исках да стана като тях.  После записах да уча Богословие да обогатя познанията си за вярата. Приеха ме на  работа в сдружение Българо –германско социално дело към Варненската и Великопреславска митрополия. В управителния съвет на сдружението беше приснопаметния митрополит Кирил. Бях на хоспитализация в Герминия за три месеца с двама колеги. Когато се върнах чувствах една празнота-казах си: хората на запад имат всичко, но нямат истината –Православието, а ние нямаме такова благосъстояние, но имаме Православието, което е всичко. Тъжно ми беше, че повечето българи не ценят това нетленно богатство, а мечтаят да емигрират,  да избягат от страната си. Тогава реших да  приема свещенство, за да споделя радостта от вярата си и да бъда полезен с каквото мога на църквата. Дали малкия град е бил привлекателен? Когато ми казаха, че в Балчик има свободно място за свещеник приехме с радост с жена ми. Имаше трудности-непознати хора, неремонтирана къща, малко дете, предстояха ремонти, грижи за много неща. Но с Божия помощ труда носеше и плодове. Хубаво е, когато ми се обаждат млади хора от чужбина там учащи или работещи, на които съм им преподавал вероучение и споделят колко приятно е било да идват на църква и да опознават Словото Божие. Сега са осъзнати християни, черкуват се, причастяват се.

- Днес цялата страна е украсена в празнични светлини. Какво ще посъветвате нас и нашите читатели, за да запалим Христовата светлина и в нас самите?

- За да влезем в смисъла и духа на празника, трябва първо да се абстрахираме от шума, от светлините и фойерверките. Христос се е родил не в богата и пищна обстановка, а в бедно тихо място-в пещера. Нямало е място за Него в домовете и най-вече в душите на хората. Сега как ще Го приемем ние? Дали ще отворим сърцата си за Родилия се Младенец  или отново няма да има място за Него в нас? Нека се замислим за това, да си припомним Евангелското повествование за Рождество Христово, като участваме в Богослужението. Не присъстваме, а участваме- защото с молитвата си участваме в съслужението на св.литургия. Има хора присъстващи, минаващи да запалят свещи за здраве и берекет, но не участват в службата. Те не задържат Христос в сърцето си. А празничната атмосфера, светлините и подаръците са външен израз на осъзнатата радост от раждането на Спасителя. Трябва да знаем от какво ни е избавил Христос, за да се зарадваме истински. Дали хората осъзнават, че Христос ни е избавил от най-страшното –греха и смъртта? Ако чувстват в себе си това -истински ще се възрадват на празника. Ще приемат Христовата светлина, която ще стопля сърцата им с любов и ще я предават на другите.

- Пожелайте нещо на нашите читатели по повод предстоящия празник на Рождество Христово и настъпването на Новата 2015 година.

- Пожелавам на вас и на читателите блог «Добротолюбие» Родилият се Богомладенец Господ и Спасител Иисус Христос дарува на всички крепко здраве и изпълни сърцата  ви  с благодатните дарове на вярата, мира  и любовта!


Честито Рождество Христово и благодатна Нова 2015 година!


Със свещеник Георги Петков разговаря Божин Дончев.

Може да помогнете на отец Георги като дарите парична сума в дарителската сметка на храма.

Титуляр на сметката: Църковно настоятелство храм "Св. Петка"
IBAN: BG04STSA93000008123089
 BIC: STSABGSF
Банка ДСК
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.