Патриаршеско и Синодално послание по повод 70 - годишнина от вдигането на схизмата над Българската православна църква.
Възлюбени в Господа братя и сестри,
В
хилядолетната си история българският народ и неговата Православна църква са
били изправяни пред не едно и две тежки изпитания. Времена на подем и възход са
били заменяни от периоди на покруса и печал. Ала изпитанията не можеха да
сломят духа на нашия народ, нито да подкопаят неизменната му вяра в Бога и в
Неговия благ промисъл. Така беше и в дългите десетилетия на наложената над
Българската Екзархия църковна схизма – може би най-тежкото в исторически аспект
изпитание, пред което е била изправяна Поместната ни църква.
С дълбока вяра в
Бога, но и с ясно съзнание за несправедливия характер на стореното му през 1872
г., православният български народ нито за миг не измени на православната си
християнска вяра и на светото Православие, а с много търпение дочака благоприятното
време за разрешаване на тежкия конфликт с майката-църква Константинополската
вселенска патриаршия, когато на 22 февруари 1945 г. схизмата беше вдигната и
каноничното общение с останалите Поместни църкви беше възстановено.
Днес
от това радостно събитие се изпълват седем десетилетия – период, в който,
въпреки последвалите изпитания на безбожния тоталитарен политически режим и на
последвалия го вътрешен разкол, нашата Църква израсна и още повече укрепна, за
да влезе в третото хилядолетие от Христовата епоха единна и още по-силна –
надеждна духовна опора на своя обичен народ и на своята родина. „Славна църква,
която няма петно, или порок… света и непорочна” – такава, каквато искаше да
вижда Църквата още в зората на християнството апостолът на народите, св.
апостол Павел (Еф. 5:27).
Отбелязвайки
скъпия на паметта на родната ни Църква юбилей, не е необходимо да се връщаме
обратно към миналото, за да повтаряме добре известни истини и факти от това
минало. Историята отдавна е изследвала и отсъдила всички подробности около така
наречената „Българска схизма” – тъжно събитие не само от живота на родната ни
Поместна църква, но и на цялата Църква Христова навсякъде по целия свят. Защото
тази Църква е едно Тяло Христово и страданието на един от неговите членове
донася не по-малко страдание и на цялото Тяло. „Защото чрез един Дух всички сме
кръстени в едно тяло… и всички с един Дух сме напоени” (1Кор. 12:13). Както и
радостта на всеки член на това Тяло Христово е радост и за всички останали.
Ето
защо, нека в този празничен ден не търсим толкова историческата правда, а се
радваме на единството от общението ни в Светия Дух с всички сестри –
Православни църкви и заедно с тях да работим още по-усърдно и успешно за делото
на православното християнско свидетелство, за общата мисия на Христовата
Църква.
Бог
на мира и любовта и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас!
Честит
и благословен юбилей!
Председател на Св. Синод:
†
НЕОФИТ
Патриарх Български и Митрополит Софийски
Членове на Св. Синод:
†
Врачански митрополит Калиник
†
Сливенски митрополит Йоаникий
†
Видински митрополит Дометиан
† На
САЩ, Канада и Австралия митрополит Йосиф
†
Великотърновски митрополит Григорий
†
Плевенски митрополит Игнатий
†
Старозагорски митрополит Галактион
† Ловчански митрополит Гавриил
†
Пловдивски митрополит Николай
†
Доростолски митрополит Амвросий
†
Западно и Средноевропейски митрополит Антоний
†
Варненски и Великопреславски митрополит Йоан
†
Неврокопски митрополит Серафим
†
Русенски митрополит Наум
