Преди седем години бях протестант по вяра и преводач по професия. Харесваше
ми да чета и превеждам текстове от английски на Чичева, родния език на Малави.
Един ден, докато обикалях града, попаднах на Православна църква. Намерих за
странно това което видях. Донякъде изглеждаше като джамия, но кръстът
показваше, че е нещо свързано с християнството. Любопитството ми ме подтикна да
вляза и да разгледам интериора. Бях объркан. Макар че бях верен протестант,
това място ми беше напълно непознато. Обзе ме дълбоко чувство на благоговение.
Внезапно видях как една черна фигура се приближи до мен от северната част
на църквата. Исках да избягам, но един православен свещеник ме спря. Беше отец
Ермолаус Ятроу. ‘‘Кой си ти? Какво те води насам?‘‘ – попитаме ме той. „Исках
да попитам някои неща относно църквата.“ – казах аз и започнах да задавам
въпроси. След като поговорихме, го помолих да ме приеме за катехизис.
След известно време отец Ермолаус ме попита с какво се занимавам
професионално. След като му казах, че съм преводач, той ми предложи работа в
офиса за преводи и печатане на делегацията. За мен беше като благословия. Междувременно,
той ми даде една купчина книги на тема Православието, които да изуча вкъщи.
Малко по малко някои от моите приятели бяха заинтересовани от това с какво се
занимавам и искаха да дойдат на катехизиса. Бях кръстен година по-късно.
Първоначално беше трудно за семейството ми да приемат смяната на вярата ми, но
това се промени с Божията милост.
На първи май 2009г. бях ръкоположен за свещеник. Това беше благословия за
мен, както и нова възможност да опозная вярата си. В Православната църква
никога не можеш да научиш всичко. Винаги научаваме нещо ново.
След това бях назаначен като служител на катехизиса. С течение на времето
разбрах, че доктрините на нашата църква са много силни, защото Православието
произлиза от апостолските времена, времената на Библията. Не е като при другите
църкви, които са се появили внезапно, без корени.
В Православната църква, когато се молим, усещаме силата на молитвата.
Протестантите въобще не разбират нищо от светите тайнства. Те дори не обсъждат
Светата Троица. Изпълняват кръщенето само чрез поръсване с вода, а не спрямо писаното
в Библията. Нашите пастори се страхуваха да не се намокрят. Те не практикуват
тайнството на изповедта, нито пък имат духовен отец. Обаче, когато някой иска
да се срещне с президент, човек трябва да следва определен протокол. По същия
начин, ние трябва да спазваме протокола, установен от Бог за прошка на нашите
грехове.
Това е истинската вяра. И хората, които се отнасят сериозно осъзнават дали
да се обърнат към Православието или не. За съжаление, Православието е нещо ново
за моята страна. Постоянно ме питат: ‘‘Къде са били тези хора през всички тези
векове?‘‘ Трудно се отговаря на подобен въпрос. Моят отговор е, че това е Божия
план. В наши дни има 2000 души, които са вече кръстени като православни
християни и много други, които са наблюдавани и катехизирани поне за една година.
Нашето основно занимание е катехизис. Разбира се това включва много
пътуване от града до селата. Придвижването е доста трудно. Проблеми от рода на
липса на бензин или засядане на пътя са чести. В цялата страна имаме 25 енории,
с изключение на най-северния регион, но засега сме успяли да издигнем църкви
само в 10 от тях. Освен това се занимаваме и с благотворителност. Правим всичко
по нашите сили, за да осигурим достъп до чиста питейна вода, защото Малави има
големи проблеми с водоснабдяването. Вече успяхме да изкопаем над 20 кладенци.
Също така всеки ден се стремим да осигурим храна за 300 сираци, задача която е
много трудна за постигане. Често се е случвало да няма какво да им дадем;
тогава ни минава през ум да се откажем. Но тъй като вече сме започнали би било предателство спрямо децата. Вярваме в Бог и
продължаваме с нашата работа.
Ние също се опитваме да посещаваме редовно затворите. Раздаваме подаръци на
затворниците и също така им проповядваме и ги катехизираме. Вече са се
сформирали няколко групи, но досега не е имало кръщения. От наша страна сме определили
комисия, която да посещава и катехизира затворниците във всеки затвор. Също
така искаме да организираме духовни срещи за жени, но досега не сме успяли да
го осъществим.
За щастие, има някои вярващи, които се отличават с голямо усърдие за
разпространението на нашата вяра. Изпратихме шестима от тях в Кения, за да учат
в духовната семинария. След като приключат, ако са призвани от Бог ще бъдат
ръкоположени за свещеници. Има някои искрено вярващи катехизатори, които са
пращани по селата. Всяка седмица ние ги каним и ги учим в училището за
катехизатори. Учим ги да не проповядват неща, които не са включени в православните
книги и със сигурност да не импровизират. Ако не могат да отговорят на даден
въпрос, по-добре нищо да не казват, а вместо това да проверят в книгите си, да прочетат подходящия отговор
и след това да дадат обяснение.
Да ръководя центъра за печатане и превод на нашата мисия е трудна работа.
Ние трябва да намерим образовани хора с много добри познания по английски език.
За съжаление нямаме православни хора на разположение, които биха отговаряли на
условията за предприемане на задачата за превод. Вече преведохме Божествената Литургия
и някои тайнства. Осигурили сме всеки вярващ с книжка за четене и разбиране на
Божествената Литургия. В момента превеждаме Четиминеите. Повечето вярващи
посещават утренята, вечернята и повечерието. Процесът на превод е много еднообразен и е много скъпа задача за нашата мисия. Добрите преводачи изискват и добро заплащане. По този начин се изисква много пари, тъй като ние нямаме нужда от някой, който да се занимава само с преводи на непълно работно време, защото тогава качеството на превода ще бъде лошо и скоростта на превода по-бавна. Ако нещо е непознато или пък ново за преводачите, те идват при мен и аз им го обяснявам.Надявам се да увелича знанието си за Бог. Не съм доволен от себе си. Наскоро бях в свещения манастир Караколу. Там имах възможността да се помоля и се замислих колко е по-трудно за женен свещеник, който живее в света, за да бъде спасен. Прочетох книгата на стареца Йосиф и осъзнах, че има доста неща, които не знаех и познанията ми за Бог са ограничени. Искам да съм много близо до моя духовен баща и до други благочестиви братя, за да мога да изпълня живота си с Истината. Искам също така да бъда в състояние да споделя тази Истина с всички хора, така че да може да получат възможността за вечен живот, нещо което може да се получи само чрез православната вяра. Моето желание е самият аз да бъда осветен и да насоча човешките души към Христос.
Превод от английски: Константин Петров
Източник: http://orthodoxmission.org.gr/
