Днес е ден на Вселенска Задушница!
Ден за поменование на починалите във вяра и надежда за вечен живот в Господа и
в мир със св. Му Църква. Тази Задушница е пред Неделя на Месни заговезни
или може да се каже още, че е преди началото на Великия пост.
За помена се приготвя варено,
подсладено жито, хляб и червено вино. Могат да се прибавят дребни
сладки,соленки, варени яйца, сирене, кашкавал, халва. Поменът се прави на гроба
или в църква. Обичайно на гроба свещениците извършват парастас или панихида.
Житото е символ на възкресението, понеже по думите на св. ап. Павел житното
зърно не може да оживее, ако преди това не умре "погребано" в
земята.
Виното е символ на кръвта на Господ Иисус
Христос. Паленето на свещи символизира горещата вяра, а пламъчетата напомнят за
безсмъртието на душите на покойниците. Тамянът означава чистата молитва, а цветята
- добродетелите на починалия. Според православния канон погрешно е поставянето
на храна на гроба на покойника. Библията отрича това. Оставената храна по
гробовете няма да бъде изядена от покойника, а от бездомните кучета, като по
този начин се оскверняват гробовете. Душата не яде и не пие материална храна и
питие. Сладкиши, месо и вино се раздават между живите и като вкусват от
раздавките, да си спомнят за умрелите. Както на всеки помен, така и на
Задушница се раздава на бедни и нуждаещи се. Всички задушници през годината са
винаги в съботен ден, когато Иисус Христос бил също покойник и с тялото си е
бил в гроба. За една календарна година обичайно Задушниците са четири - преди
Месни заговезни, след Спасовден, около Димитровден и Архангеловден. Задушниците
са винаги в събота, тъй като в седмичния празничен цикъл църквата е определила
съботата за ден на покойните. На тези дни близките на починалите посещават
гроба, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на
присъстващите жито и храна за "Бог да прости душите". На
следващия ден - неделя, са Месни заговезни!
Никой да се не лени да поменава
своите починали родители, роднини и познати. Трябва също да се поменават и
всички православни християни, и не само в този ден на Задушница, а и по всяко
време, на всяка молитва. Сами и ние ще отидем там, и също ще се нуждаем от
молитва както беднякът - от късче хляб и чаша вода.
Помни, че молитвата за починалите е силна и поради това, че я извършва
цялата Църква. Църквата диша с молитвата. Но както при естествения порядък
майката диша по време на бременността за себе си, а от нейното дихание се
ползва и детето, така и в благодатния порядък Църквата диша с общата молитва на
всички, а от молитвата се ползват и починалите, намирали се в лоното на
Църквата, в която влизат и живите и мъртвите, и воюващите и тържествуващите.
Не се лени при всяка молитва усърдно
да поменаваш всички заминали оттук наши отци и братя. И
това ще бъде твоята милостиня за тях.
Автор: Свещеник Васил Василев
