По
традиция четвъртата статия от Богородичния акатист, който се чете всеки петък
през Великия пост, бе прочетена на Малко повечерие от Негово
Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Серафим в храм "Св. Успение
Богородично", гр. Петрич. С Неврокопския архиерей съслужиха иконом Ангел
Кочев, архиерейски
наместник на Петричка духовна околия, и дяконите Филип
Михайлов и Никола Чопаков. Песнопенията бяха изпълнени от епархийския хор
"Йером. Неофит Рилски" с диригент г-н Йоанис Папахронис.
В края на Малкото повечерие Неврокопският митрополит
Серафим се обърна към събралото се множество християни с пастирско слово. В
него той каза: "Преминахме по-голямата част от онова пътешествие към
светлото Христово възкресение с времето на Великия пост. Време,
в което сме призвани всички да поскърбим - всеки за себе си. Всеки да се обърне
към
себе си и да види своята греховност, своята греховна нечистота и да принесе
покаяние, да промени себе си към ставане от падението. Това време, в което да
мислим за собствените си грехове, да плачем за греховете си и да се окайваме за
собственото си падение, без да се вглеждаме в
другите и повече от всякога да се опитваме да затворим погледа си за греховете
и за осъждането на нашия ближен. Трябва да обърнем този поглед навътре към себе
си и себе си да осъждаме и да се принуждаваме към промяна в изпълнение на
онова, в което откриваме, че сме нарушили Божиите заповеди. Това време, в което
скърбим,
не би било спасително за нас, ако не осъзнаваме
колко е велико Божието милосърдие и колко е голяма радостта, която Господ ни
дава,
идвайки в света. Бихме паднали в бездната на отчаянието, унинието и
безнадежността, ако не вярвахме, че Божието милосърдие
е безгранично и няма такъв грях, който да не би могло Божието милосърдие да опрости. Няма
такова нарушение на Божиите заповеди, което Бог да не би простил,
освен,
както Св. Отци ни казват, онзи грях, който остава неразкаян. Скърбейки за себе
си,
ние в същото време се радваме, както ни казват Св. Отци: "Нашият път към
спасението върви между страха и надеждата. Страхът от праведния Божи съд и
надеждата в безкрайното Божие милосърдие". Защото Бог ще се яви отново и
ние ще застанем пред Него, и Той ще бъде праведен съдия, но и любящ баща.
Затова ни е дадено времето тук в този живот и най-вече времето на Великия пост,
като това не изключва и другите дни на нашия живот да бъдат дни за размисъл, за
промяна и за труд, за духовен подвиг, за да може да не
отпаднем от пътя на спасението. Подкрепяни обаче от всесилната Божията помощ, да
вървим по този път до края... Нека престанем с осъждането. Нека не се взираме в
недостатъците на нашите ближни. Да отхвърлим лицемерието и да се стараем да
бъдем искрени, да бъдем милосърдни и към ближните си. С истинско тържество,
изпълнени с любов едни към други, да отхвърлим всяка
ненавист и озлобление и да посрещнем най-големия от празниците - Христовото
Възкресение".
Така завърши и четвъртата - последна част от акатиста на
Божията майка. Следващия петък - 27-ми март, Неврокопския митрополит Серафим ще
прочете целия акатист на Св. Богородица
в гр. Гоце Делчев.
На 22-ри март, Четвърта неделя на Великия пост - на преп.
Йоан Лествичник, митрополит Серафим ще възглави и Св. Василиева
Литургия в храм Св. Вмчк Георги Победоносец, гр. Петрич.
Снимки: Красимир Петров
.jpg)
