Новината е, че специална магистърска програма в Софийския университет ще
подготвя църковни журналисти и медийни анализатори. Познавайки реалността на
новинарското съдържание в епархийските бюлетини обаче, няма как да не се
зачудим какво има да му се учи на църковния журнализъм – новините са шаблонни,
схематични, в телеграфен стил, като се сменят само имената на участниците и мястото
на богослужението. Със съвсем леки и временни отклонения от „нормата”, винаги
четем:
„Днес, когато Църквата чества паметта на …
и е храмов празник на …. тържествена св. Литургия отслужи …. В
съслужение с него бяха ….. …. и ….. В края на службата митрополит …. се обърна
към множеството хора и разясни смисъла и значението на празника. По традиция бе
отслужен водосвет/бе раздаде курбан за здраве и благословение.”
Запълваме празното място със съответните имена и имаме готова новина даже и
за синодалния информационен сайт. Като задължително трябва да пуснем стотина
снимки, защото новината всъщност е в снимките; в добрия случай – в интересно
изписания храм или в заснето изразено духовно преживяване на мирянин, но в
повечето случаи - в позирането и одеждите. Няма хляб, да, има зрелища. Хлябът е
в частиците от трохичка: „разясни смисъла и значението на празника”, които те
оставят все така гладен.
Искаш да нахраниш душата си с духовническа мъдрост? Искаш да издигнеш духа
си чрез духовното послание на важен за теб архиерей? Е, много искаш! Който бил
на място - бил; който чул - чул, останалите... те явно не са важни, а и би
трябвало вече да са свикнали или да няма отразяване на събитията, или да се
пускат само снимки с шаблонен текст. А пък думите на духовника... за какво са
ни някакви си думи в един свят на визуализациите и зрелищата? Публикациите-послания
са убити от публикации-шаблон и показност, душеспасителното - от търсеното от
масовия светски "вкус". А че така се губим в някаква външна показност
и снимкова ритуалност вместо да издигаме препълнени с думи сърца нагоре, защо
да ни е грижа? Най-лесно се работи само със снимки. И най-бързо - защото се
състезаваме за първенство и актуалност. „Щрак, Марийке, на портрет!” Снимки,
снимки, снимки… Думите бавят, посланията трябва да се мислят, проповедите да се
записват... Твърде много усилия! „Послание всяко тука оставете” и влезте в
църковно-информационния поток.
Ей така след 100 години в библиотеките вместо да разлистваме книги с
проповедите на нашите архиереи, ще разглеждаме албуми със снимки. Затова не
църковни журналисти, а църковни фотографи са нужни.
Новината е, че специална магистърска програма в Софийския университет ще
подготвя църковни журналисти и медийни анализатори. Слава Богу! Най-после има
някаква надежда за промяна. Или не.
Автор: Н.Иванова
