Храмът е отворена врата, казва една
от новите ми познати и ме води в криптата на „Покров Богородичен”, където
работи енорийският център. Там е библиотеката с религиозна литература и
миничиталнята, занималнята за бебета и салонът със сцена и пиано, още не е
прибрана и изложбата с икони на школата по иконопис. Там действат школа по
дърворезба, библейски курс, провеждат се срещи...
Свещениците с право
обобщават: откликват на нуждите на хората. В храма нещата вървят, както си е
редът. В единия край правят помен, многолюдно семейство и гости са се събрали
за кръщене, други записват освещаване на нов дом, чакат да им прочетат молитва,
за изповед, съвет или просто палят свещи за здраве. Красноречив детайл - има
свещници и за децата.
СЛУЧАЙНО е, че се запознавам с
2-годишно момченце и неговите родители, докато уверено върви под иконите. Любо
и Цвети, на около 30, са се срещнали в тази църква на рожден ден на сираче,
после - като доброволци при разпространяване на картички. Оженили са се тук,
тук са кръстили сина си, а неотдавна са станали и кръстници на дете, с което ги
е сближило доброволчеството. В случайността се оглежда тенденция – бабата и
дядото на Любо, майка му и баща му са се венчали в същия храм, а малкият Йоан
често играе в църковния двор с деца на приятелски семейства. И сред първите
думи, които се е научил да казва, е „Бам” – звънят църковните камбани.
ЕСТЕСТВЕНО е отец Георги Янъков да
разказва с желание за работата си. В „Покров Богородичен” служат трима
свещеници, той е най-младият и в момента – свободен за разговор. При храма има
енорийски център, организират се курсове. В 3-годишния курс по катехизис
преподава дипломиран богослов, а свещеникът е „на разположение ” на курсистите
за въпроси, хората искат да знаят все повече за своята вяра. От началото на
октомври отецът ще работи с нови курсисти - занятия по вероучение има и към
други храмове, но тук са „запазена марка” на просветна дейност. Той надали има
40 години, след служба общува с деца, социално слаби, стреми се да вдъхва
надежда. Често казва, че всеки си има кръст в живота, а смисълът е не само да
носи своя, ами да помага и на ближните за техния. Личи, че успява да окуражи,
но и признава: неговата съпруга му помага със съвет и грижа в напрегнати дни.
Тя е дипломиран богослов, обаче се занимава с интернет магазин за декорация и
обзавеждане на детски стаи, задълженията й вкъщи са много, трябва да се оправя
с трите им деца.
ЧУДОТВОРНО. В храм „Покров
Богородичен” казват, че много неща се уреждат като по чудо – дарители помагат
за поддържане на сайта, втори съдействат за подновяване на настилката в двора,
трети се включват като доброволци в благотворителни акции... Например разнасят
бои и други материали, после разпространяват коледните картички, изработени от
ученици, а с полученото се организират екскурзии, лагери за деца от социални
заведения. Сега събират средства и за позлата на олтара. Някои представи за
милосърдие остават в миналото – оказало се, че събиране и даряване на дрехи не
е толкова нужно, за приготвяне на храна и разпределяне на такива продукти няма
условия и т.н.
МЕЧТАНОТО от различни хора е
различно. Младенка Ланджева, ръководител на школата по иконопис „Захарий
Зограф” към енорийския център не поставя изискване към деца и възрастни да имат
художнически заложби, за да се включват в занятията. Между „големите” има
архитекти, лекари, „малките” са от 7- до 18-годишни. Но многократно е виждала,
че ако човек рисува с чиста душа, любов, вяра, изписваните от него икони са все
по-изразителни. Доброволката Цвети пък е участвала в дейности сред сирачета,
сега иска да се занимава с възрастни, да помага на немощни и самотни. Мнозина
няма на кого да разчитат, казва тя, а понякога мечтае да се направи и
православен дом за стари хора...
Автор: Антония Мечкова, в-к Новинар
Източник: http://novinar.bg/
