Скоро гледах
филма „Левиатан“. Главният герой беше обикновен човек с обикновено семейство,
което живееше в къща на брега на морето. Кметът на града имаше поставена задача
от местния епископ – да убеди човека да продаде къщата си, защото мястото му
трябва. Човекът не се съгласяваше, започнаха да го заплашват, жена му бе убита от
собственото му дете, което остана само, а него осъдиха по бързата процедура и
го вкараха в затвора. Животът му беше смазан, той беше съсипан, не знаеше какво
става с него и не можеше нищо да направи. На мястото на дома му построиха
набързо храм с блестящо кубе, бели стени и прекрасни икони.
В храма епископът
проповядваше, а детето на кмета гледаше купола, докато баша му говореше в
ухото, че трябва да бъде добър, защото всеки грях на този свят се заплаща...
Хората стояха притихнали, слушаха и мълчаха. А аз видях, макар и на филмова
лента, до каква степен може да се подмени дори представата за това що е Църква.
Разбира се, филмът не е повод за тази
статия. Филмът и разказаното в него са последица от една огромна подмяна,
която вече осъзнаваме, но е късно да
спрем с немощната си ръка.
Това, което ви разказах и заради което този
филм беше така обсъждан, включително и с опити да бъде спрян, дякон Андрей
Кураев казва с точни думи в своята книга „За нашето поражение“: „Християнството
победило. Но минали векове. И незабелязано всичко се променило. Годините и
столетията труд на много „субекти на историческия процес“ приближавали момента,
когато в историята на християнското човечество ще се случи решаваща подмяна, и
ще се случи по такъв начин, че дори няма да забележим"[1].
В миналото гоненията срещу Църквата са били
явни и открити. Който не е бил съгласен с гонителите, бил мъчен, изтезаван,
убиван. Колкото повече християните са били гонени, толкова Църквата е ставала
по-силна. Колкото повече кръв се е леела, толкова повече Бог ги е укрепявал и те имали сили, за да стоят в
Истината – Христос.
Последният исторически опит за гонение на
християните с кръв и убийства беше безбожният режим. Той започна в Русия през
1917 г. с убийството на руския монарх и продължи дълго време, като идеите му
заразиха почти целия свят. Но ужасното и лукавото в този режим беше това, че
отричаше Бога изобщо. Никога в историята до този момент не е имало власт, която
да отрича Бога. Църквата е била гонена и преследвана заради друга, езическа
вяра, мъчителите на християните са искали да ги принудят да се откажат от
Христос и да се поклонят на техния бог, но никога не е имало дори опит да се
отрече напълно Божието битие. Никога човешкият род не е падал дотолкова, че да
отрече и забрави за своя Създател... Когато един човек забрави за Бога, той
забравя и за своята съвест. А когато забрави съвестта си, тогава всичко му е
позволено, дори и да забрави, че е човек...
Налагането на безбожен режим, който не само
да отрича Бога, но да забранява дори и
мисълта за Него, е в основата на огромната подмяна, която се случва в
Църквата и която днес виждаме пред очите си. Тази подмяна е вече безкръвна, но
е в основата на много човешка кръв. Всъщност опитът за подмяна е най-голямата и
открита борба срещу Църквата. Нейните врагове са разбрали, че не могат
да я победят чрез потапяне в кръв, защото мъчениците дават пример за останалите
и Църквата става още по-силна. Но чрез подмяна на всичко, което е Църквата,
чрез подмяна на нейния клир, на това, което тя представлява – място за
спасение, се извършва най-голямото гонение. Такъв е и замисълът на безбожниците
– да избият истинските духовници и на тяхно място да бъдат ръкоположени други
хора, но със зависимости, които могат да бъдат лесно управлявани –
хомосексуални, крадци, хора без морал и съвест, без нужното образование, хора
зависими от политическа или друга власт, които имат само една цел – да се възпроизвеждат, за да разсипят Църквата
отвътре.
Първият подобен
опит прави Сталин с избиването на духовници, които не признават властта му и с
основаването на Московската патриаршия, която се напълва с хора на тайните
служби. Духовниците, които не желаели да признаят безбожната власт, били избити
или пратени в лагери, а съгласните останали на своите постове. По този начин
подмяната на "кадрите" осигурила подмяна и на разбирането за Църква –
място за спасение и подготовка за вечен живот. Този опит за подмяна се извършва
и в много други страни, подвластни на безбожния режим. След толкова години сме
свидетели как много хора не желаят да бъдат част от Църквата, защото не й
вярват. Не вярват на нейните водачи, не вярват на това, което те говорят, на
това, което вършат, на това, което е изобщо Църквата. Докато стигнахме дотам,
че днес разбирането за християнството е толкова далече от Христос, че вече
хората почти не мислят за Него. И пак ще припомня думите на св. патриарх Тихон,
цитирани в друга статия (тук), защото са
точно за нашето време и за нашето състояние: „Всичко в тая църква ще бъде
„както трябва“ - и покаяние (ако е нужно), и служби, обреди, обичаи, пости,
молитви, и панихиди. И облаченията ще бъдат същите, и свещи ще има много –
милиони, даже милиарди: купувай и пали колкото искаш. Ти си свободен. И с народ
ще е пълно... Но вярата ще бъде особена, макар че ще се нарича по старому
православна. На особената порода подобава особена вяра, както и особени пастири. Това ще бъде вяра в друг
бог, който без много труд можеш да предадеш, а то не само заради низши, себелюбиви
цели, но и заради висши. Например, заради „спасението“ на Църквата.“
А какво е подмененото християнство? Това е
християнство без Христос. Това е църква без пастири и вяра без бог...
Православието също боледува от тази болест. То започна да изпразва от
съдържание своето „правилно славене на Бога“, защото мнозина не виждат в него
Христос. Православието е станало възможно тогава, когато църквата е била
разделена и ереси са разкъсвали Христовия хитон. Но днес как точно „правилно
славим Бога“, когато за мнозина това православие изобщо не се припокрива с
християнство? Какво е това „славене“ без Христос? А може би някои поискаха да
подменят безбожния режим с удобна вяра, която да нагласят по своя мироглед и
която да обслужва техните интереси?
Без Христос няма християнство. Без Бог няма
човек. Без човек няма свят. Светът е създаден от Бога заради човека и ако
човекът не разпознава своя Създател, значи краят на историята наближава.
Наближава и денят на поражението на
нашето подмененото християнство.
Автор: Ренета Трифонова
