Църквата отдавна се използва за параван
от много политически сили, затова и днес образът й е поизхабен. Политиците
постоянно се кичат с нея като с брошка, която захвърлят веднага, щом тя вече не
им трябва. Много млади хора повярваха на Воленовата „Атака“, тъй като в
публичното си говорене тя постоянно подхвърляше Православието като дъвка и заедно с много други дъвки наду един огромен
балон, за съжаление подкрепян от вярващи хора, че и от свещеници. Русия и
Православието бяха техните основни опорни точки, заради които много шарани
налапаха въдицата. Не знам дали още му вярват, но след снощния бой в НАТФИЗ,
след снощния фарс пред студентите, се надявам повече да няма такива, които да
не са разбрали, че Волен и „Атака“ не са равни на Православие, защото
християнинът не се разминава в думите и делата си. „Този, който проповядва
християнство трябва да следва Христовия мир, а не да дерибейства из
университетите!“ - възмути се друг приятел в социалната мрежа. И след като
Волен толкова държеше да „постигне удар“, огромният надут балон отиде в небитието.
С атака ли, без атака ли, как..., но отиде, спука се, замина...
Волен ще си отиде, но Православието и
Църквата ще останат. Ще посрещнат и изпратят
още много такива волни „православни“, които да злоупотребят с тях и ще
има още много лапнишарани, които да подкрепят партии, подхвърлящи
християнството из политическата си паст. Християнинът трябва да има активна
гражданска позиция и съвест, която да подкрепя тези, които са най-близо до нея,
трябва да гласува, да се включва в политическия живот на страната си, защото
той е част от света, в който живеем. Но трябва и да може с разума си да не
минава онази тънка граница, която да превърне вярата му в заложник на чужди
интереси. Да умее да си признае, че може да е сбъркал и да се откаже навреме.
За да не превърнат съвестта му в малка брънка, върху която да изградят
следващите опорни точки на някой друг политически балон...
Автор: Ренета Трифонова
