“Църквата не може да се променя според мимолетните изисквания на политиците, защото политическите възгледи се променят, а Божията правда остава неизменна” – каза в интервю за Съюза на православните журналисти Предстоятелят на Украинската православна църква митрополит Онуфрий.
"Ние не променяме своя курс. Преди революцията, след революцията, в трудните времена на богоборчеството ние винаги сме се старали да водим хората към Бога и да напомняме на човека, че той е временен жител на земята. Това не е мястото на нашето постоянно съществуване. Земята, това е място, където ние сме длъжни само да се подготвяме за Вечността. И Църквата винаги напомня за това на хората.
А тези хора, които не искат да знаят това или са забравили за това, искат и ние да забравим за Вечността, и ние да оставим този въпрос, да се занимаваме със земни, политически вечни боричкания, които нямат край, които винаги имат безславен завършек. В политиката днес е „Осанна!”, утре – „Разпни ги!” Така е. Доколкото през живота си съм виждал политици, политически системи, които са се пропагандирали като много хуманни и демократични, – всички са пропаднали. Една политическа система се сменя с друга, а Божията правда е неизменна. Затова и Църквата не се изменя. Те искат Църквата да се промени като политическите течения, а Църквата не може да се изменя, защото Божията правда е една. Менят се политическите лозунги. А Божията правда не се изменя.
Христос е казал, че в този свят тези, които поискат да тръгнат по Неговите стъпки, ще бъдат гонени, ненавиждани, проклиняни. Това е нашият път, пътят на Църквата. Земната Църква е назована Църква на войнстващитите. Тя противостои на злото, а ако тя противостои на злото, то злото се опълчва против нея. Църквата никога няма да изостави този път. И аз искам да съм в тази Църква. Не искам да отпадам от тази Църква. И проповядвам това, което проповядва Църквата – да обичаме хората, да правим добро на хората. А какво те ще кажат за мен заради това – Бог да ги съди.
Знаете, аз съм живял в съветската система, която беше много по-жестока към Църквата, и въпреки всичко ние вървяхме по своя път, вървяхме към Бога. И сега ще правя точно същото – ще ходя към Бога. На някои това се харесва, на други – не. Някои политици считат, че аз съм против тях. Но ако аз вървя към Бога и се оказва, че вървя против тях, то тогава накъде отиват те? Е, ако те се отдалечават от Бога, то нима аз съм длъжен да ходя заедно с тях? Аз още повече съм длъжен да бъда пример за тях, защото после, когато настане Божият съд, ще ми кажат „Ти ми показа лош пример. Видях те, показа ми лош пример, а беше свещеник”.
Така че ние се стараем и сами да ходим по пътя на любовта и доброто, и да призоваваме към това всички хора. Ние се молим за това. Преди всичко – да ни даде Господ мир, за да престанем да враждуваме един с друг. Защото враждата бива в различни степени. Има вражда, която се изразява в това просто да се обиждаме с думи един друг и да произвеждаме сплетни, а има вражда на такава степен, че насочваме оръжие един към друг. Ние се молим да няма никаква вражда – нито малка, нито голяма. Да се уважаваме един друг, да обичаме Бога и ближния.
Искам да пожелая на всички чеда на нашата Църква да помнят, че ние вървим след Христа, че ние вървим към Горния Йерусалим. И на този път ние срещаме и ще срещаме препятствия и трудности. Но този, който върви с вяра, смирение и молитва, ще преодолее тези трудности, ще ги победи и ще достигне своите цели.
Така че не трябва да тъгуваме, не трябва да изпадаме в отчаяние, а да помним, че Бог, когато изпраща изпитание на човека, първо му дава силата да преодолее това изпитание и след това идва самото изпитание. И ако Господ ни е дал тези изпитания, значи Той ни обича и вече ни е дал сили да ги преминем и претърпим. И всичко ще бъде наред.”
Превод: Нели Иванова
Източник: www.pravmir.ru
