14
февруари - Успение на св. Кирил Славянобългарски
(† 14 февруари 869 година)
Като обглеждаме грандиозното дело на св. Кирила,
неволно се питаме: Какъв титан на духа е бил той, за да може при крехкото си здраве
и при късия си сравнително земен живот от 42 години да извърши толкова многобройни
и възхитителни дела! Неговият духовен образ ни дава отговор на поставения въпрос.
Св. Кирил е бил по природа богато надарена и цялостна личност. Някои изследвачи го
считат за гениален. Имал е трезв и пъргав ум, силно въображение, чисти, пламенни
чувства, твърдост на характера и несломима енергия. Със забележителната му филологическа
дарба и с високите му интелектуални качества била съчетана крепка вяра в Бога, дълбоко
и искрено благочестие, чистотата на сърцето и жертвена любов към непросветените
люде. Той е бил по призвание роден за мисионер. Всичките си богати дарования, както
и придобитите си огромни познания той поставил в услуга на ближните, които се стремял
да извлече из мрачния ров на невежеството. У него нямало никакво раздвоение, никакви
съмнения и колебания. Той бил монолитен, вътрешно единен човек. Затуй и делото му
се оказало тъй грандиозно, тъй монолитно и трайно.
Огромно е значението на църковно-мисионерските
му трудове за Църквата. Велики са заслугите му за славянството и по-частно за българския
народ. Величавите му по обхват и съдържание прояви заслужават още по-задълбочени
проучвания. Мисионерските му пътешествия възкресили забравената във Византия през
средновековието древна апостолска традиция за пътуване до близки и далечни страни
с цел да се просвещават неповярвалите и некръстени още народи с истините на Евангелието.
Неговите прения със сарацини, юдеи и езичници обогатили църквата със свежи и силни
доводи в защита на Христовото учение. Методите му за доказване правотата на православната
вероизповед чрез притчи и примери, чрез обилни цитати от Стария и Новия Завет и
чрез доводи на здравия разум остават класически в богословието. Неговата твърда
борба срещу триезичното заблуждение и днес буди възхита. Като си представим, че
триезичието по времето на св. Кирила се проповядвало от най-високи и отговорни църковни
катедри и владеело умовете на всички почти люде, ще се почудим на мъжеството на
славянския апостол да излезе един срещу всички. Със своя смел и вдъхновен замах
— да въведе славянския език като богослужебен — той отворил нова страница в историята
на културна Европа, дал могъщ тласък за развитието на славянските племена и оставил
пример за подражание на неславянските народи.
Неговото пророческо
прозрение в бъдещето най-силно проличава в грандиозното му дело — изнамирането
на славянската азбука, с което той запалил неугасващи огньове на просветата по
целия славянски свят. На създадената от него славянска писменост се дължи
издигането на хиляди храмове, изграждането на безбройни монастири и основаването
на множество училища из славянските земи. Той е виновникът за опазването на
славянството от културно претопяване и народностно обезличаване. Негово косвено
дело е образуването на националните славянски църкви. Защото националната
писменост неминуемо е водела чрез самобитната народностна култура към
национално обособяване в политическо отношение. А политическото национално
обособяване довело до създаването на национални славянски църкви. В епохалното
дело на св. Кирила е блеснала най-ярката утринна звезда на славянското
пробуждане, за да могат след тая звезда да изгряват в културната история на
славянството дивни и многобройни съзвездия от плеада други народни будители и
труженици на всеславянското небе.
Житиеписецът свидетелствува, че и след смъртта
си св. Кирил, този човек на делото, вършел чудеса. Но най-великото чудо, което той
извършил и за което с хиляди уста свидетелствува културната история на славянските
народи, е това, — че той е отворил чрез изнамерената от него азбука очите на милиони
и милиони слепци, давайки им зрението на грамотността. Мисионерите се появяват,
работят и слизат от сцената на живота, за да изчезнат зад завесата на отвъдното.
А св. Кирил и след като слезе от сцената на земния живот и се прибра при Бога, продължава
да мисионерствува сред славяните чрез създадената от него писменост от поколение
на поколение и ще мисионерствува довека.
Затова и неувяхващите венци на благодарността
всякога ще красят неговия сияен лик наред с лика на благословения му брат св. Методий.
Архимандрит Серафим (Алексиев)
из "Църковно-мисионерското дело на Константин Философ - св. Кирил"
източник: pravoslavie.domainbg.com
снимки: pravoslavie.ru
Господи, Боже мой, Който си създал всички ангелски чинове и безплътни сили; Който
си разперил небето и основал земята и всичко, що съществува, Си привел от
небитие в битие; Който
винаги слушаш онези, които изпълняват волята Ти и се боят от Тебе и спазват
заповедите Ти; чуй
моята молитва и запази вярното Си стадо, при което беше оставил на служба мене,
неспособния и недостоен Твой раб.
Избави
го от безбожната и поганска злоба на тези, които Те хулят.
Погуби
триезичната ерес и направи много да порасне Църквата Ти!
Обедини
всички в единодушие и създай изредни люде, които да мислят еднакво за Твоята
истинска вяра и право изповедание, и вдъхни в сърцата им словото на
осиновението Си!
Ако
си приел нас, недостойните, да проповядваме Евангелието на Твоя Христос, които
залягаме в добри дела и които вършим угодно за Тебе – Твой дар е.
Които
ни беше предал като Твои, предавам на Тебе: вкарвай ги в ред с крепката Си
десница и ги покрий с покрова на крилете Си, та всички да хвалят и славят името Ти, Отца, Сина и Светия Дух!
Амин!
Предсмъртна молитва от св. Константин-Кирил Философ
източник: slovo.bg
