Вчера бе отбелязан празникът на трима велики
светии: св. Мелетий, архиепископ Антиохийски, св. Антоний, патриарх
Константинополски, и преп. Мелетий Родоски. Житията често говорят за първите двама, но малко се знае за третия светия. Затова решихме, че е
хубаво нашите читатели да се запознаят с този велик подвижник от близкото
минало.
На
27 ноември 2013 г. Вселенската патриаршия причисли към лика на светиите на нашата
Църква преподобния Порфирий Кавсокаливит и йеромонах Мелетий Родоски. В Църквата ни първият
е по-широко известен поради факта, че е живял сравнително скоро (1906-1991).
Кой обаче е вторият светия, причислен съвсем наскоро към светиите?
И
така, преп. Мелетий се ражда в село Лардос, о-в Родос, към края на 18-ти век.
Светското му име е Емануил и от малък получил „образование и наставления в
Господа“ от родителите си (точно както и св. Порфирий). Научил се на светите
писания от ефимерия на родното му село. От дете показвал силна любов към хората
и милосърден дух, въпреки неодобрението на родителите му.
Нещо
друго характерно за детството му е, че му харесвало да се усамотява в
молитва някъде в пълна тишина. Свикнал да намира убежище в една
пещера в близост до древен изоставен манастир в Ипсос, посветен на св. Богородица.
Според преданието, една вечер по време на молитва видял светлина, която му
посочила мястото, където стояла неизвестна дотогава икона на св. Богородица.
Иконата на Пресвета Богородица Ипсени |
През
следващите дни св. Богородица, във видение, поискала от него да издигне храм, посветен
на Нейното име, и отново да построи манастира. Младият Емануил се подчинил на
заповедта ѝ и веднага предприел необходимите действия за реконструирането на
обителта. През същия период бил постриган за монах с името Мелетий.
Не
след дълго се прочул поради великите си подвизи. Така епископът го издигнал в
дяконски чин, след което бил удостоен с чин на презвитер, старец и игумен на
възстановения манастир. Мелетий се превърнал във важна духовна личност на
острова, тъй като подсилвал духа на жителите му. Освен в манастира си, изповядвал хората и в другите села, които посещавал, за да ги наставлява.
Изцерявал, застъпвал се за потиснатите (най-вече от османската власт), а
същевременно се отличил и в милосърдието си и гостоприемството.
Дейността
му силно започнала да притеснява окупаторите на острова, което станало ясно, след като били уведомени, че увещавал
гъркините да не влизат в отношения с тях. Разбира се, няколко пъти се опитали
да го убият, но светецът бил известяван и се криел в една неизвестна за
гонителите му пещера. Местните предания говорят за множество чудни събития,
чрез които Божествената благодат го предпазвала от заплашващите го опасности.
Към
края на земния си живот той изживява една болезнена клевета. Едно психичноболно
момиче заченало дете от някакъв турчин, но изтощеният от подвизи Мелетий бил
обвинен като извършител на това злодеяние. Чистият левит, разбира се, оставил
последния си дъх пред митрополита на Родос, докато се борил за невинността си.
Не след дълго истината била разкрита и преподобният Мелетий бил погребан с почести. Когато
отворили гроба му, силно благоухание изпълнило въздуха, доказвайки службата му
към Бога.
Честните
мощи на св. Мелетий Родоски са извор на изцеления и чудеса и до днес. Преподобната му памет
отбелязваме на 12 февруари.
Тук може да намерите снимки на манастира в Ипсени, Родос.
Тук може да намерите снимки на манастира в Ипсени, Родос.
източник: pemptousia.gr
снимки: ipseni.blogspot.nl, imr.gr
превод: Асен Андонов
Сцени от живота на св. Мелетий:
Намиране на иконата на Богородица
Богородица му посочва мястото, където ще открие необходимите средства за възстановяването на манастира
Ръкоположението на св. Мелетий
Светецът дава манастира на Богородица
Чудното преминаване през реката
Светецът прогонва демоните
Свети Мелетий се моли в пещерата си
Митрополитът търси обяснение от светеца след клеветата
Успението на светеца