Св. Йоан от Санта Круз е роден през 1937 г. в
село Апикия, на остров Андрос, Гърция. Фамилията му била Карастаматис. На 20-годишна
възраст заминава за Америка, където създава семейство.
Ръкоположен е за свещеник и 10 години ревностно
разпространява Словото Божие в Аляска. Служил е в много храмове, докато накрая,
през 1981 година, достига до Санта Круз, в храма на свети пророк Илия, който
обновява и превръща в център на Православието в целия регион – място, на което
хората били далеч от Бога и Църквата.
Отец Йоан бил простодушен, обичал енориашите си
и вратата на дома му винаги била отворена за тях. Дори през нощта, който и да
го потърсел, бивал поканван да влезе. Често близките му го викали през нощта,
тъй като се страхували от злите хора в тъмното. Проповедите на отец Йоан били
пламенни - той обичал Бога и искал всички да Го обикнат. Ходел в парка и
разговарял с младежи, които нищо не знаели за Бога, били инославни или евреи.
В родния му о.Андрос всяка година се случва едно
чудо с кремовете (цветя) на св. Богородица. Когато те цъфнат, ги поставят пред иконата
ѝ. Както се очаква, след време цветята изсъхват и клюмват, окапват им листата и
накрая остават само сухи стебла. Изсъхналите стебла всяка година на празника на
св. Богородица отново разцъфват и им поникват пъпки. Отец Йоан, тъй като бил
израснал на о.Андрос, знаел за това чудо. Веднъж пристигнал на острова, отишъл
до манастира на свети Николай, където се случвало то, и помолил стареца Доротей
за кремове от иконата. Взел няколко изсъхнали стебла и се върнал в Америка.
Поставил ги пред иконата на св. Богородица и те отново цъфнали.
С времето хората започнали да навлизат в
православната вярата и да отдават почит на св. Богородица.
Отец Йоан имал красива и чувствителна душа. Пишел
религиозни стихотворения, много го умилявали чудесата на св. Богородица и
житията на светиите. Той молел стареца Доротей да му праща книги от Гърция, за
да може да пише проповеди. Когато по-късно отишъл на о. Андрос, презвитерата му
взела кремове, посадила ги в Америка и когато цъфнали, ги поставили пред св. Богородица,
а там се извършвало чудото – сухите стебла отново цъфвали. Отец Йоан много
обичал свети Николай, тъй като от малък ходел в манастира на негово име. Именно
там, в манастира на о. Андрос, една икона на св. Богородица започнала да плаче
с кървави сълзи и да мироточи. Отецът с божествена ревност разказвал за
чудесата на нашата Богородица.
Много хора от други изповедания ставали православни.
Това обаче не се понравило на някои, които започнали да му отправят телефонни
заплахи и да му изпращат писма, за да престане с проповедите си. Той обаче ставал
по-пламенен и казвал: „Докато очите ми имат вода, аз ще проповядвам за Христос
и Православието“.
Отец Йоан учел християните как да се пазят от
капаните на антихриста и да не полагат печата му, а телефонните заплахи ставали
все по-интензивни в неговия живот, ала това не го интересувало.
На 17 май 1985 година вечерта се обадил на
стареца Доротей в Андрос и пожелал да знае повече за чудесата на св. Богородица
Мироточива, тъй като искал да подготви проповед за неделята. На другия ден, 18
май, отец Йоан бил вкъщи сам със сина си Фотий. Презвитерата била отишла в дома
на дъщеря им Мария. Момчето излязло за малко навън с приятелите си, а отец Йоан
отишъл в църквата, за да я подготви и да напише проповедта. Синът му се прибрал
късно вечерта и забелязал, че баща му го няма и притеснен отишъл да го потърси
в църквата. Тогава станал свидетел на страховита гледка – видял баща си целия
деформиран и обезобразен. Палачите намерили отец Йоан сам, измъчвали го, като
го удряли с чук по главата, а тялото му рязали с нож. Според полицията, докато той
се гърчел в мъки, те увили верижката на кръста му около врата му и го удушили.
Кръвта, която се леела от раните му по пода на светия храм, убийците
използвали, за да напишат послания по стените на църквата, както и числото 666.
Това били сатанисти.
Светият йерей умрял мъченически на мястото,
което е показано на снимката, с кръст в ръка - като че е било
предзнаменование за това, което щяло да последва. Преди смъртта на отец Йоан се
случили три чудеса:
- разцъфналите седмица преди мъченическата му
смърт кремове на св. Богородица внезапно изсъхнали, изпопадали и повече не
цъфнали;
- иконата на св. Богородица започнала да плаче,
а сълзите все още се виждат по нея;
- в продължение на три последователни недели
преди смъртта му, по време на Божествената литургия, лицето на отеца светело и разпръсквало
лъчи, а момчето, което му подавало теплотата, станало свидетел на това
свръхестествено явление, но строго било увещано да не разкрива никому нищо за
това.
Полицията започнала да издирва убийците на
светеца и разкрила трима човека – съпруг и съпруга, както и детето на мъжа от
друга жена. Те били сатанински свещеници. Когато ги залавяли, убийците изпили
отрова от кобра. Двама починали, а третият загубил разсъдъка си завинаги.
Тъй като тялото на отец Йоан било деформирано, а
лицето – напълно обезобразено, го облекли в красивата му одежда, бродирана със
злато, и запечатали ковчега по време на опелото му.
Щом старецът Доротей научил за мъченическата
смърт на Йоан, написал писмо на презвитерата, в което поискал да му изпрати
одеждите, с които отецът е съслужил с него в манастира по време на празника на
свети Доротей през 1981 г. Минало време, но отговор така и не получил.
На 4 юли 1986 година в манастира отслужили Литургия
пред голямо множество от хора, дошли от Атина. По обед очаквали сутрешния ферибот,
от който трябвало да слезе автобус с поклонници, дошли за бдение в чест на
празника на св. Атанасий Атонски. Веднага след края на Литургията камбаните
сами започнали да бият празнично. Страх и ужас обхванали всички. За малко
камбаните спрели и отново започнали да бият така хармонично, че всички се
стъписали. Направили молебен към свети Николай и започнали да чакат нещо чудно
да се случи. Тогава пристигнали поклонниците с автобуса и им разказали за това
чудно събитие. Следобед дъщерята на отец Йоан, Мария, се обадила на стареца
Доротей и обяснила, че специално била дошла в Андрос, за да донесе одеждите на
баща си. Занесла ги в манастира и с радост те били приети от поклонниците.
Вечерта, когато се състояло бдението, одеждите били изнесени за поклонение.
Оказало се, че точно когато корабът с одеждите на новомъченика влизал в
пристанището, камбаните започнали да бият.
Много пъти свещеномъченикът се явявал след
смъртта си. В навечерието на Никулден през 1986 г. старецът Доротей подготвял
манастира заедно с няколко жени от местното село, които дошли да му помогнат. По
едно време те зърнали блажения Йоан да се разхожда в двора и да идва към тях
откъм отворената порта в трапезарията. Всички започнали да го викат, защото го
познавали в селото – казвали му Папаянис (отчето Янис). В този миг
той изчезнал. Докато успеят да се съвземат от случката, пристигнал пощальонът с
колет от Швейцаря, в който имало икона на светията, издялана от дърво от
православни руснаци, които го почитали като светец. Отец Доротей искал
навсякъде да показват иконата му, за да се разчуе за мъченичеството му в името
на Православието.
През февруари 1987 година старецът Доротей отишъл
да се оперира в Швейцария. Докато там разговарял с вярващите хора за светеца и
мъченическия му подвиг, видели свещеномъченика да ги благославя, след което
изчезнал. В дните, в които служили заедно със стареца Доротей, докато се
изповядвал, отец Йоан подарил епитрахила си на манастира. Когато отишъл в
Швейцария, старецът Доротей взел със себе си частичка от епитрахила на светеца,
който разпръсквал неземно благоухание, усетено от всички присъстващи.
Днес на остров Андрос все още живее братът на светеца
заедно със семейството си и старата им майка, която нищо не знае за отеца и
смъртта му. Събитията и подробностите около мъченичеството на светеца разказала
неговата дъщеря Мария на стареца Доротей.
В Америка и в Руската задгранична църква отец Йоан от Санта Круз е почитан
като светец и неговата служба се разпространява. Паметта му се отбелязва на 19-ти
май, в навечерието на деня на пренасянето на мощите на свети Николай*, тъй като от малък той обичал този светец.
Нека всички имаме благословията му. Амин!
В: „Свети Филотей Пароски“, брой 17, Май-Август 2006, Солун
източник: orthros.eu
превод: Асен Андонов
