"Аз съм Господ Бог твой: да нямаш други богове освен Мене."
Първата Божия заповед е насочена към идолопоклонството, а именно изоставянето на Бога и неговите заповеди и започването или по-точно връщането към всички онези дела, които не правят друго освен да ни отделят от Спасението. Какво точно е идолопоклонството? Това е дело, постъпка, чрез която ние преставаме да служим на Христа и се покоряваме първо на нашите страсти, а след това и на бесовете. Всички знаем за идолопоклонството, за езичеството, за неговото развитие и край. Но ми се щеше да се позанимаваме с по-прикритото идолопоклонство, с прикритото езичество.
Живеем във времена, в които ако си нормален те считат за изостанал или луд. Времената се менят, но това не означава, че трябва и ние, християните да се променяме, защото променяйки се ние ще отстъпим от Светлината и ще се отдадем на тъмнината. А и какво общо име между двете.
Прикритото идолопоклонство е по-опасно от откритото, защото то пленява ума и сетивата и човекът неосъзнавайки своята падналост се възгордява и така все повече се уподобява на княза на този свят. Всяко нещо, което ни отдалечава от Храма, молитвата и най-вече от Христос е идолопоклонство. Телевизията, интернет и прочие ако не ги използваме с мярка то те ще бъдат за нас идолопоклонничество ние ще се покланяме на телевизора, защото там дават любимият ни сериал, а ако не го гледаме ще изпуснем нещо важно, ще бъдем натъжени. А ако не вляза в интернет няма да съм в час с най-пресните новини, няма да мога да общувам с приятелите си от социалните мрежи. Но ако всичко е с мярка, ако не сме така зависими от телевизора и интернет няма да имаме и този си грях. Днес имам работа ще изпусна сериала, нищо ще го гледам утре. Днес трябва да поработя на двора не мога да вляза в интернет, нищо с приятелите ще си пишем утре. Ето това ни мислене ще ни избави от това безблагодарно служение, служение, което ни отвлича от Бога, от молитвата.
Наскоро срещнах една книга на Сливенския митрополит Йоаникий*, в която имаше статистика, тя беше горе долу такава - Социологическо проучване сред хората, които ежедневно се молят 50% от времето си посвещават на професионални дейности, 38% за гледане на телевизия и интернет, 10% общуване със семейството и само 2% за молитва и състредоточаване върху духовния живот.
Колко тъжно само 2% се молят, само толкова малко време отделяме на молитвата си, но за гледането на телевизия или друго нещо доста повече. Но нищо да се върнем към темата.
Други видове идолопоклонство са угаждането с храни например или по църковному - Чревоугодие. Да това също е служение, но разбира се не не Бога. Може ли да си представим колко много хора са готови да вдигнат скандал, ако яденето не им е стоплено, както те са искали, ако е преварено или препечано. Скандали, дразги и прочие от всички тези неща, които без друго не правят нищо друго освен да наскърбяват, да наскърбяват близките ни, познатите ни, а да не говорим каква вреда нанасят на нас самите. Какво толкова, че яденето днес не е стоплено както Аз ("Аз" е с голяма буква заради егото ми) го обичам. Аз, Аз и все това Аз навсякъде където и да се обърнем ще видим всичко е обърнато персонално към мен. Аз да се почувствам добре, на мен да ми е угодено и т.н.
Понякога този ни порок води след себе си други, които се също толкова опасни. Например щом веднъж свикна с угаждането си аз съм готов много неща да направя, за да ми бъде угодено. Ето например всички работим, трудим се, но защо, защо се трудим и работим? Е как защо, за да ни бъде добре, да така е да ни бъде добре, но от цялата тази надпревара ние забравяме, че всъщност има и по-важни неща, а именно любовта, отвзисчивоста и много други такива качества, които ние забравяме.
Прикритото идолопоклонничество има и друга разновидност. Това е суеверието. Да си суеверен на днешно време е модерно. Суеверието е доста опасно, особено ако това суеверие има църковна почва. Ще дам бърз пример, в много от църквите в България свещите се гасят в едни съдове пълни с вода. Хубаво, това е чисто практически направено, та свещите да се гасят по-бързо. Но хората са решили, че тази вода помага, когато те боли главата например или все такива някакви подобни измислици. И така центъра на нашия живот лека по лека се изменя и вместо св. Литургия, което е центъра на духовния ни живот ни е изпадаме намираме друг център, който е безсмислен, но важното е, че ние вярваме в него и нищо не би могло да ни накара да мислим другояче.
Човекоугодието, което особено в наше време е доста популярен грях също се числи като идолопоклонство. Понякога, когато искаме да направим добро впечатление ние се опитваме да угодим на по-висшите от нас. Нашите шефове, колегите ни, та те след време да ходатайстват за нас например за повишение или нещо от този род. Това е страшен грях. А ние като християни и то Православни трябва да се опитваме само и единствено на Бога да угодим, на Него и да се надяваме, а не на човека. Защото човека е немощен, не е вечен и не би могъл да ни помогне винаги. Докато Владиката на небесата и земята винаги ще е с нас от рождението ни до смъртта ни.
Това са някой от прикритите грехове, които мнозина от нас не забелязват, че съществуват в нас. Първата заповед е основна, тя е основополагаща за нашия духовен живот, защото борбата с греха в нас самите ще започне тогава, когато спрем да му служим, а смело се възпротивим и възстанем против него.
*- "Духовни напътствия за покаяние и изповед" - СИ 2009год.
