"Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: "Маловерецо, защо се усъмни?" (Мат. 14:13)
Братя и сестри,
В днешното литургийно св. Евангелие, св. Църква ни предлага да видим още едно чудо извършено от Спасителя Христа - минаването по водата. След като нахрани с пет хляба и две риби пет хиляди души, Той минава по водата.
Апостолите излезли в морето преди Христос, така им заръчал, за да разпусне народа. След това останал насаме и се помолил. В морето се изразила буря, която заплашвала да потопи кораба. Като видели да ходи по водата Самият Бог, апостолите се ужасили и помислили, че е привидение, обаче Той извикал: "дерзайте! Аз съм, не бойте се!" .
Апостол Петър искал и той да повърви по водата, разбира се Бог му дал тази възможност, дал му силата, с която той да проходи по водата. Обаче нещо станало... Петър започнал да потъва, но защо Господи, нали Сам Ти ми даде тази сила. Тогава Господ му казал: "Маловерецо, защо се усъмни?". Защо се поколеба, защо не повярва, а се усъмни в силата на Твоя Бог?
Маловерието е голям грях, от него много може да пострада човек, защото чрез него се поколебаваме в Божието всемогъщество, започваме да се колебаем в благодатта Божия, която като щит ни пази от всички беди. Ап. Петър се усъмнил и започнал да потъва... Не сме ли и ние така, не потъваме ли в гнусните бълвотини на греха, усъмнявайки се в всемогъществото Божие. Потъваме и забравяме за всичко, може десет години да сме се молили, постили и трудили за Бога, но усъмним ли се веднъж всичките ни трудове, всичките ни подвизи отиват на вятъра.
От днешното евангелско четиво ясно виждаме на какво е способна вярата ни, но и виждаме на какво е способно съмнението ни, маловерието ни. Докато първото ни помага да вървим по водата, да се движим над невъзможното, то второто ни "помогна" да потънем в греха и страстите подобно на апостол Петър във водата.
Трудности изпитваме, тревоги, изкушения и обиди. Макар на думи да изповядваме вярата си в Христа и да приемаме без възражения Неговото учение, в живота често ни се случва да се съмняваме в Божието всемогъщество, в Божията милост, в Божията любов и грижа за нас. Така уплашени сме, притеснени, загрижени сякаш не вярваме, че Бог бди над нас, че знае точно от какво се нуждаем в един или друг момент, че ни праща най-доброто за спасението ни, че никога няма да ни изостави, че няма да допусне да погинем, че и косъм няма да падне от главите ни пряко Неговата воля!
Колко време и сили посвещаваме на материалното си обезпечаване! Знаем, че не трябва да се грижим за утрешния ден, да се тревожим за бъдещето, да се осигуряваме като ли ще векуваме на този свят, но все гледаме да заделим нещичко за черни дни. Не е ли това признак за маловерие? Знаем, че ако освободим сърцето си от грижене, ако първата ни грижа е Царството Божие, всичко останало ще ни се придаде. Нима можем да оскъдеем някога, ако направим себе си обиталище на Преизобилния?
Боим се за здравето си, да не би да умрем. Не стои ли и зад този страх маловерието? Нима ще се боим от смъртта, ако се уповаваме в Божието милосърдие, ако твърдо вярваме във вечния живот?
Братя и сестри,
Голямата си част от времето ние прекарваме в мислене как и с какво да решим някой битов проблем, който е застанал пред нас. Започваме размисли към кого да се обърнем за помощ, на кого да се обадим, кой да помолим за услуга. Но в цялата тази суматоха забравяме, че сме чада на Всевишния, забравяме за това, че каквото и да поискаме в молитва ще получим. Дори не се сещаме да се помолим на Бога, Който единствен може да ни помогне, Който истински ще ни защити, ще ни укрепи.
Помнейки винаги за Бога нека да се стараем да Му се и молим. Да не се усъмняваме и при най-малкото препятствие да се отказваме от спасителния път, по който мнозина от нас вървят. Тежко ни, ако се усъмняваме в това, че Бог не би ни помогнал.
Ако забележим, че вярата ни отслабва, че ни обзема страх, съмнения, че духът ни е смутен, нека като апостолите молим Бога: "Господи, усили у нас вярата"/Лука 17:5/. И ако видим, че все повече затъваме в житейски грижи и човешки тревоги, нека като св.ап.Петър да викаме към Господа:"Господи, избави ме!"/Мат.-14:30/. И нека твърдо да вярваме, че в дни на слабост и изнемога Господ, без да се бави, ще се отзове на призива ни за помощ и ще ни подаде десницата Си. Амин.
В тази проповед са използвани текстове от:
