14 септември 2013 г.

НЕДЕЛЯ СЛЕД ВЪЗДВИЖЕНИЕ НА СВЕТИЯ КРЪСТ ГОСПОДЕН (КРЪСТОВДЕН)

Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?” (Марк.8:36-37)

Братя и сестри,

За придобивките в света може много да се говори. За материалните блага – още повече е било писано, пише се и ще се пише: и като истории на обикновените люде, и като притчи поучителни. Не казвам, че материалните придобивки са лошо нещо. Съвсем не. Но когато те станат самоцел в нечий живот, тогава човека трябва да се отмахне от тях, ако иска да продължи да се развива. Иначе тъпче на едно място. И няма развитие, още повече – морално. С колкото повече материя се огражда някого, с толкова по-малко духовност е наситен животът му. А целта ни е ясно изказана в Евангелието на апостола Матей: „И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец.” (Мат.5:48)

Защото, ако отново градя, що съм разрушил, сам себе си правя престъпник” (Гал.2:18), говори Ап. Павел на Галатяните. Целта на човека е да захвърли старото – в себе си, като непотребна вещ – и да се облече в новото.
А кое е новото ли? То е толкова просто и всеки ден ние буквално – и тромаво – се сблъскваме с него. Толкова сме му насвикнали, че е престъпление, колко не му обръщаме внимание. А въпросното ново е изказано от Спасителя Иисуса Христа: „възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед; а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си;” (Мат.22:37-39) Толкова сме свикнали, че ние вече не преживяваме чувствата си, а ги – да поставя думата в кавички – „имаме”. Но докато ги „имаме”, докато са наше „притежание”, ние само си вредим.
Вече е лесно човек да изживява разните случки, които му се случват. Не се трогва, не се и замисля много. Защото прави аналогия с други свои преживелици. Ще отворя дума за децата. Те неподправено изживяват случките, защото са нови за тях, тъй като им се случват за първи път в живота. Детето се радва на първата си мечта като на нищо друго, защото няма аналогия с нищо друго. Неговото изживяване е толкова пълноценно, че то запомня случката за цял живот. И я пази в сърцето си. Когато му се наложи да се върне мислено назад във времето, в онзи миг, когато нещо се е случило, то го изживява по същия начин, както тогава е било.
Изключително ценно.
А после човек като поотрасне малко /или много/ вече не се впечатлява толкова и ако трябва след време да се сети нещо, той вече не го изживява, а го споделя – като факт, като нещо, което си е купил и го притежава – собствените си спомени, собствените си чувства.
Всеки ден светът ни поставя пред изпитания, пред изкушения. Те запълват – като вода в чаша, плътно – онези малки кътчета в душите ни, където много по на място би се наместила вярата в нашият Господ Иисус Христос.
Плътското, низките страсти... силната емоция, доведена до преекспониране (екзалтация), имането на предмети... все неща, с които не трябва да се прекалява, инак стават опасни за човека. „Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?” (Марк.8:36-37)
Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно;” (Кор.6:12) говори Св. Ап. Павел до Коринтяни.
Със сигурност трупането на имане; взимането или купуването на все повече – още и още – предмети ни прави не техни притежатели, а техни роби. Ние се притесняваме повече за придобивките си, а не толкова за ближния си. Разтройваме се – и то не на шега – когато ни се счупи телефона, а не питаме брата или сестра си дали е добре и как се чувствува. Защото имаме, а не сме. Вървейки по този път сами себе си обричаме на погибел. В същото свое послание до Галатяни Св. Ап. Павел пише: „А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра,” (Гал.5:22) – все добродетели, до които дори не се докосваме, ако притежаването е станало крайна цел за нас.
Иисуса Христа ни дава блаженствата за истинското наследство - Небесното Царство. А едно от блаженствата е: „блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно.” (Мат.5:3)

Братя и сестри,

Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.” (Лук.18:25), разяснява ни Св. Ап. Лука.
Децата около нас всеки ден ни дават пример, който да следваме – да се радваме и да се смеем от сърце, а не защото така трябва. Да изпитаме истинска духовна радост, истинско благодатно вълнение, а не защото така трябва.
Докато придобиваме и трупаме предмети, които след време стават непотребни, но ние толкова сме привързани към тях, че сърце не ни дава да ги изхвърлим, няма да са валидни за нас думите на Спасителя: "Защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви" (Матея 6:21) и „ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва; защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който изгуби душата си заради Мене, ще я намери.” (Мат.16:24-25). Амин.


Автор: Христо Димитров 
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.