снимка: http://www.webcafe.bg |
Ние никого не бива да осъждаме и Господ не ще ни осъди, според Неговите думи: не съдете, за да не бъдете съдени (Мат. 7:1). Пример на неосъждане ни е показал сам Праведният Съдия, нашият Господ когато при Него била доведена явната грешница, спомената в св. Евангелие. Той и нея не осъдил.
Когато осъждаме някого, ние ставаме виновни в неговия грях, взимаме неговия грях върху себе си. Но като имаме ние самите тежко греховно бреме, защо да го увеличаваме още с чужди грехове? Който е съгрешил, той и ще отговаря. И тъй като ние често грешим, а дяволът, ползвайки се от тази наша склонност към осъждане на ближните, увеличава в очите на чуждите грехове, а нашите скрива от нас, от затова св. Ефрем Сирин прекрасно говори в своята молитва: Господи, дарявай ме да виждам моите прегрешения и да не осъждам брата си.
Който осъжда другите, нека знае, че от вече е осъден от Бога, защото устата му, която е произнесла осъждане, е смрадна и мерзка пред Бога. Той е противник на Бога, защото дръзва да си присвоява правото на съд, което принадлежи единствено на Господа - Съдията на живите и мъртвите.
Ние не трябва да заграбваме честта на Единородния Син Божи, Комуто единствено принадлежи Престолът на съда. Каква полза имаме ние, че се въздържаме от месо и риба, когато се гризем и изяждаме взаимно? А гризе и изяжда плътта на ближния всеки клеветник и хулител. Не само ние не бива да клеветим ближния, но и не бива да слушаме другите, които го клеветят. Макар и пепел да ядем, то и такъв строг пост не би ни принесъл никаква полза, ако не се въздържаме от хулене, защото не това, което влиза в устата, скверни човека, но което излиза.
Клеветникът и хулител често скърби, страхува се, разкайва се, и сам си гризе езика, опасявайки се да не би казаното някога от него да му донесе голяма беда. А този, който се въздържа от клевета, живее в голямо спокойствие и веселие.
Клеветниците приличат на мухите. Както мухите кацат на чуждите рано, така и клеветниците изследват чуждите грешки, за да ги разнасят.
Не само стрелите уязвяват човека. Хулните думи ми нанасят по-жестоки рани от стрелите. Който обича клеветата, той служи на дявола.
Ние не трябва да се озлобяваме против онези, които ни притесняват и клеветят, то трябва търпеливо да понасяме всичко, което знаем, че Господ няма да ни забрани, според казаното от Него: отмъщението е Мое. Аз ще отплатя, казва Господ (Рим. 12:19). Ако някой дори справедливо употреби злоречието, то истината му е изпълнена с неправда.
Да не пренебрегваме осъждането като нещо дребно, защото Апостолът предаде хулителите на осъждане заедно с блудниците и грабителите (1 Кор. 6:9-10). Както двете лепти са могли да дарят спасение на душата (Лука. 21:1-4), така и две лоши думи могат да погубят душата. Ако пазим членовете на тялото си чисти от блудство, то нека пазим и устата си от злословие, от лъжа и клевета. Ако един наш телесен орган е чист от грях, а друг е умъртвен от греха, то този умъртвен чрез греха орган ще ни причини смърт. Ето защо, нека заградим слуха си с двойна врата, за да не намери достъп до него злословието. Не бива да мислим, че злословието, колкото и малко и нежно да е то, не ще ни погуби.
Блаженият Апостол поставя ония, които злословят, наравно със сребролюбците и прелюбодейците, като казва, че те не ще наследят Царството Божие (1 Кор. 6:9-10). На всички тях Апостолът е дал еднаква тежест на везните на Божията правда.
Ако лукавият ни внушава да се надсмеем под маската на любовта нека размислим, защото и Хам така се надсмял и като наследство получил проклятие. Който се надсмива над произведението, той се надсмива над самия художник. Който се гаври със сиромаха, Твореца му хули (Притч. 17:5). Който се надсмива над създанието на Всезнаещи, той сам без да разбира, се надсмива над Твореца. Нека се боим от грешни думи, защото и думите се вменяват за дела.
Молитвата, постът и милостинята на злоречивия нямат никаква цена пред Бога, защото се извършват нечисто. Колкото по-честно и високопоставено е лицето, което хулят, учи св. Тихон, толкова по-голям грях имат неговите хулители. Когато се осъжда и злослови началник, тогава неговата почит всред подчинените му се намалява и от това последва презрение, от презрението иде непослушание, всякакво безредие и бъркотия в обществото.
Трябва да страним от злоречивите като от заразителна болест, защото често се случва, че от злоречиви уста се съставя неправилно мнение, те съдят и злословят невинно, или оправдани от Бога покаяли се грешници, за които ще дадат особен отговор пред Праведни Съдия, а несправедливо хулените светото Евангелие ублажава (Мат. 5:11).
Св. Йоан Златоуст застрашава с Божи съд тези, които осъждат и злословят, като казва за тях така: макар те никакво друго беззаконие да не са извършили, това единствено би могло да ги хвърли в геенската бездна, че те, като не чувстват тежките греди на своите на своите очи, прозвеждат строг съд над чуждите грешки и изживяват зелия си живот в любопитно преразглеждане и пресъждане на чуждите дела, като не мислят за това, което казва Господ: с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери (Мат. 7:2).
Когато осъждаме ближния, макар да говорим истината за него, макар да критикуваме известно за другите негово дело, обаче и за това няма да избегнем наказанието, защото Бог ще ни съди не по делата на другия, а по нашите думи. Той казва: с твоите уста ще те съдя (Лука. 19:22).
Фарисеят говорил известна на всички истина, но и за това се подхвърлил на порицание. Ако дори известните дела на съгрешилите не бива да разгласяваме за изобличаване, то толкова повече съмнителните. Св. Ефрем Сирин нарича блажен и преблажен оногова, който не е повредил езика си със злословие и чрез езика си не е осквернил сърцето и ума си. Който не е склонен към злословие, той е избягнал братоубийството. Който не е отворил ушите и езика си със злоречие, той е изпълнен с любов и устата му благоухаят от плодовете на Св. Дух.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
"Духовно Огледало"
Когато осъждаме ближния, макар да говорим истината за него, макар да критикуваме известно за другите негово дело, обаче и за това няма да избегнем наказанието, защото Бог ще ни съди не по делата на другия, а по нашите думи. Той казва: с твоите уста ще те съдя (Лука. 19:22).
Фарисеят говорил известна на всички истина, но и за това се подхвърлил на порицание. Ако дори известните дела на съгрешилите не бива да разгласяваме за изобличаване, то толкова повече съмнителните. Св. Ефрем Сирин нарича блажен и преблажен оногова, който не е повредил езика си със злословие и чрез езика си не е осквернил сърцето и ума си. Който не е склонен към злословие, той е избягнал братоубийството. Който не е отворил ушите и езика си със злоречие, той е изпълнен с любов и устата му благоухаят от плодовете на Св. Дух.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
"Духовно Огледало"