ЕЛЕГИЯ

Архм. Серафим Алексиев

На милите ми съученици-семинаристи

Увяхват безвъзвратно спомени и рози. 

Наченахме и ние свойта зряла есен... 

Настава мъдър час — без идоли и пози! 

А пътят ни напред е труден, глух и тесен.

Останаха назад и срещи, и разлъки. 

С приклопени криле са бляновете горди. 

И горестно мълчат незнайните ни мъки. 

В гърдите ромонят сподавени акорди.

Но в земните съдби надземен смисъл има. 

Зад временната тлен нетленна радост чака, 

че пролет се таи под ледената зима. 

Пребъдва светлината във хаоса и мрака.

Макар да сме богати с болки и тревоги, 

и всички наши дни са вече листопади — 

щом дишаме с любов и вярваме във Бога 

духовно ний сме пак възвишени и млади! 

Текст: http://pravoslavie.domainbg.com/15/arhimandrit_seraphim/stih07.html