Църквата (храмът) е земно небе. Богослужението, което се извършва в нея, е Ангелско служение.
Вярващите не бива да пропускат да посещават църковните служби, освен при телесна немощ и неразположение. В Божия храм се извършва обща молитва, на която присъства сам Господ: дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях (Мат. 18:20). Разбира се, че можеш да се молиш и в уединение (Мат.
6:6), но още по-силна и въодушевена е общата молитва в светия храм.
Мнозина от вярващите са изживели големия възторг на душите, когато при богослужение някои песнопения се изпълняват от всички богомолци, както това се практикува в някои храмове и у нас и в другите православни страни. А присъствието на коя да е света служба, при която църковните песнопения
се изпълняват от добър църковен хор, е истински празник за душата на
вярващия. Тук е значението и силата на общата молитва в храма.
Молитвата на едного,
в сравнение с общата църковна молитва, е слаб глас пред множество
шумящи води, тиха повяване на вятъра пред гласа на гръмотевици, едва
забележимо пламъче пред голям пламтящ огън.
Най- важна и спасителна за вярващите от всички църковни служби е светата Литургия. Думата литургия е гръцка и означава: обществено, всенародно служение. Но тази служба не се нарича само литургия, а Божествена Литургия, по следните причини: в другите св. Тайнства вярващите получават благодатта и даровете на Св. Дух, а тук те приемат самия Спасител. Неговите плът и кръв. Нещо повече, в това тайнство Спасителят е и Агнец Божи и Свещеноизвършител, и жертва и жертвоприносител, както се казва в църковното песнопение: "Сам се принесе в жертва, кзвайки: яжте Моето тяло; Сам на Себе Си бу свещеноизвършител, казвайки: пийте Моята кръв" (III песен от Канона на Велики Четвъртък). Или както се чете в молитвата по време на херувимската песен (Иже херувими): "Той е и Който принася и Който е принасян, и Който приема и Който е раздаван".
"Неизказан, тайнствен и за човеците невидим образ на жертвата, по свое съизволение
Сам Себе Си приношение и жертва за нас се принася, в едно и също време
свещеник и Агнец Божи. Кога стана това? Когато даде на Своите приятели
(апостолите) тялото Си за храна и кръвта Си за питие", богословствува св. Григорий Нисски (Слово I за Възкресение).
Църквата вярва, че при извършване на св. Литургия, небесните сили - ангелите (в молитвата на свещеника преди малкия вход) присъстват и заедно със свещенослужителите славят Божията благодат, а на великия вход те тържествено и чинно съпровождат Божия Син (втората част на херувимската песен), Който иде в храма да се принесе на св. Престол в жертва Богу за греховете на целия свят и да предложи тялото и кръвта Си за храна на верните. Към участие в тая служба се призовава не само земната, но и цялата небесна църква. Ето защо тая служба се нарича Божестевна Св. Литургия.
Когато слушаме възгласа на свещеника: вземете, яжте, това е Моето тяло, пийте от нея всички, това е Моята кръв, в това време ние с най-голямо усърдие трябва да се молим на Бога и да Му благодарим, задето ни е сподобил
да присъстваме на това велико тайнство. Какви мисли и чувства обладават
тогава вярващия християнин? Той чувства, че Господ, Който е обещал да
бъде с нас винаги, когато е присъствал със Светите апостоли на Тайната
вечеря. Той знае, че сам Господ го кани на тая спасителна трапеза. Той
вярва, че както тогава на Тайната вечеря Господ Сам със собствените Си
ръце дал на учениците Си истинското Си тяло и истинската Си кръв, също
така и сега, при тая света Литургия, Той Сам приготвя и предлага на
вярващите като спасителна храна Своето божествено тяло и Своята света
кръв.
Поучителна, действена, ценна и спасителна е за вярващите светата божестевна
Литургия. Онзи, който може да вникне в нейния смисъл, чието сърце следи
нейното извършване с трепет, той преживява най-великите моменти на Христовото изкупително дело, съединява се молитвено с всички вярващи, с молитва и чрез призивите на свещенослужителите той се подбужда към самовдълбочаване и покаяние, прощение и любов, към доброволство и подвиг, влиза в духовно общение с небесния свят - тържествуващата
църква, благодатно се освещава в чистата атмосфера на най-чистото
тайнство, укрепва духовно и се обновява. Той излиза от храма, като че ли
е бил в друг свят: с просветена и ведра душа.
Във време на богослужение, препоръчително е да стоим в храма благоговейно
и да внимаваме във всичко, което се пее и чете. Не бива да се обръщаме,
да гледаме на една или друга страна, да разговаряме, както и да се движим, или да излизаме от храма в най-важните моменти на богослужението, освен при крайна необходимост.
из "Духовно огледало" 1991 год. + Знеполски епископ Йосиф
