Св. Йоан Дамаскин
Покланяме се на изток не просто и не случайно. Но тъй като се състоим от видима и невидима, тоесто от духовна и осезаема природа, принасяме на Твореца и двойно поклонение, както пеем и с ум, и с телесни уста, кръщаваме се с вода и Дух и се съединяваме двойно с Господа, като участваме в тайнствата и в благодатта на Духа.
И така, тъй като Бог е духовна светлина (1 Йоан. 1:5) и Христос е наречен в Писанието Слънце на правдата (Мат. 4:2) и Изток (Лук. 1:78), то трябва да посветим изтока на покланянето Му. Защото всичко прекрасно трябва да се посвещава на Бога, от Когото щедро се излива всяко благо. И божественият Давид казва: Земни Царства! Пейте Богу, възпявайте Господа, възлязъл на небето на небесата на изток (Пс. 67:33-34 - слав.) Писанието казва още: И насади Господ Бог рай в Едем, на изток, и там настани човека, когото създаде (Бит. 2:8), и щом той съгреши, го изгони и го засели точно срещу Рая на сладостта (Бит. 3:23 - слав.), без съмнение, на запад. И така, търсейки древната си родина и устремявайки, погледите си в посока към нея, се покланяме на Бога. И завесата и очистилището на Мойсеевата скиния са били на изток. И Иудиното коляно, като ной-уважавано, разполагало стана си на изток (виж Числа. 2:3). И в забележителния Соломонов храм Господните порти се намирали на изток. Но и разпнатият Господ гледаше на запад и по този начин се покланяме, като устремяваме погледи към Него. И възнасяйки се (на небето), Той се възнасяше на изток, и така апостолите Му се поклониха, и Той ще дойде по същия начин, както Го видяха да отива на небето (Деян. 1:11), както каза и Сам Господ: Както кветкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, тъй ще бъде пришествието на Сина Човечески (Мат. 24:27). И така, очаквайки Го, се покланяме на изток. Такова е и незаписаното предание на апостолите. Защото те са ни предали много неща, без да са ги изложили писмено.
из "Точно изложение на Православната Вяра" - издава манастир "Св. Вмчк Георги Зограф", Света Гора, Атон.
