5-ТА
НЕДЕЛЯ СЛЕД НЕДЕЛЯ ПОДИР ВЪЗДВИЖЕНИЕ
„....
Между нас и вас зее голяма пропаст ...“
(Лука 16: 26)
Братя и сестри,
Тия думи от притчата за богаташа и бедния Лазар не
засягат само различията в материалната област, контраста и конфликта между богатството
и бедността, както изглежда на пръв поглед.
Темата, която притчата поставя, е много по-обширна и
по-дълбока от тривиалното богат-беден, защото не толкова притежанието на
благата, колкото отношението към човека е определящото в преценката, която Господ
прави за всяко дело! Богатият от притчата беше c възможности да облекчи съдбата на бедния, но помежду
им имаше пропаст, изкопана не толкова от богатството, колкото от безразличието
на богатия към съдбата на бедния!
Да виждаме „бедния Лазар" означава да не
подминаваме нуждаещите се, когато можем да помогнем. To не е като да сложим
дребна монета в протегнатата ръка на просяка, който зад ъгъла ще употреби
нашите добри чувства в бутилка алкохол. А именно нуждата на човека, който не ни
казва нищо, но чието затруднено състояние добре знаем. За съжаление такива не
са малко. Притчата ни казва нещо много важно - тук Лазар се нуждае дори от
трохите на богаташката трапеза, които макар да не струват нищо, са му отказани.
Кучетата според притчата ״ближат раните му" - дори животните са по-милостиви
от богаташа, пред чийто дом стои Лазар. A домът е образ на нашия свят, както и
Лазар е образ на отхвърлените от него.
Строго погледнато, ако се живее разумно, човешките
нужди не са толкова големи и невъзможни за удовлетворяване - храна, дом и
средства за поддържане на здравето. Безумно е когато тия нужди се
преекспонират, когато човекът започне да живее не тъй, като човек, който има
определени години на този свят, а като някой, който ще живее вечно.
Притчата ни напомня и за възмездието, в което мнозина
не биха искали да вярват, но което според вярата ни е така неизбежно, както и
земният ни край. Има отплата! Тя няма да ни отмине, затова е добре да видим
навреме пропастта, за да не паднем в нея!
Пропасти винаги ще има. Въпросът е, има ли разбиране и
желание те да бъдат преодолявани? Защото ако останат, остава и проблемът, който
така или иначе ще получи присъдата - не само човешка, но и на Небето!
Пропасти, които сме изкопали сами! За които не е
виновно богатството или бедността, а отношението ни към Бога и към човека!
Накрая в притчата богатият моли да кажат на братята
му, че има възмездие, което значи, че има Бог! Това текстът определя като нещо
безнадеждно, защото човек има достатъчно причини да вярва в Бога и без да е нужно
някой от отвъдното да му свидетелства за Него. Достатъчните свидетелства на тоя
свят за съществуването на Бога също се пренебрегват от тия, които създават
пропасти на безразличие към останалите хора и към техните нужди. Богаташът
нямаше да обеднее, ако беше забелязал c грижа нуждите на Лазар. Лазар пък, ако
не би станал богат, поне щеше да живее сносно и тогава пропастта нямаше да я
има.
Братя и сестри,
Евангелието и светите отци ни учат да виждаме във
всеки човек Бога. Когато се научим да забелязваме човешката немощ и нужда,
тогава сме по-близо до Бога. Защото - както пише св. Марк Подвижник - „Го виждаме скрит във всяко едно от творенията Си".
Издълбаните от самите нас пропасти помежду ни можем все още да преодолеем и запълним, докато сме тук на
земята! Тогава ще разберем, че пропастта между Heгo и нас е създала и
пропастите помежду ни!
И нека, когато видим, че някой проси от нас милостиня,
да не се гневим, а да се радваме и да мислим как Сам Христос протяга ръце. И като
проявяваме така милост към болните, бедните и сиромасите, ставаме милостиви и
наследници на Божието Царство, с помощта Христова. Амин.
Автор:
Петър Любенов
