 |
| снимка: http://www.monitor.bg |
Архимандрит Софроний Сахаров
I част
Днес искам да разговарям с вас по един твърде сериозен въпрос: как трябва да живеем. Моля ви да бъдете много внимателни.
Миналия път, когато засегнахме въпроса за персоната, говорихме за това, че изхождаме от библейското Откровение, а не от постиженията на ума, който върви към Бога "отдолу". Нашият опит не е достатъчен, за да твърдим, че сме чада Божии. Това може да стане само чрез Откровението, в което Бог казва за Себе Си, че Той е Отец на всички нас и е дал молитвата "Отче наш". Днес искам да продължа разговора с вас за необходимостта да имаме вярно, правилно догматическо разбиране, за да извършим пътя достойно за призванието си и наистина непорочно.
Този път минава през неизследими бездни. Всъщност, когато ни се даде да видим "бездната" на Бога,за какви пътища може да става дума? В тази сфера няма нито "напред", нито "назад", нито "надясно",нито "наляво", нито "нагоре", нито "надолу", т.е. няма никакви отношения.
Да се разбере величието на християнския път съвсем не е лесно. Ето защо ви моля да внимавате във всяка дума, понеже това е важно за всички нас. А аз, който на всички и всекиму казва: "Не бързайте", трябва да бързам, защото не зная кога ще секне животът в мене. Днес ще поговорим за това каква основна мисъл трябва да носим в себе си, за да бъде безопасен пътят ни и да дава резултати. Чуйте няколко стиха от Евангелието, което за нас, разбира се, е Откровение par excellence:
"Иисус му рече: ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия. И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: вярвам, Господи! Помогни на неверието ми" (Марк. 9:23-24).
"Той й рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром!" (Лука. 8:48).
"Иисус им отговори: не е ли писано в Закона ви: "Аз рекох: богове сте"? Ако Той нарече богове ония, към които бе отправено словото Божие (и не може да се наруши Писанието), на Тогова ли, Когото Отец освети и прати в света, вие казвате: богохулстваш, защото рекох: Аз съм Син Божий?" (Йоан. 10:34-36).
Вярата не е онтологически бездна; тя не е просто психологеческо състояние на човека. Ако се молим на Бога в състояние на такава вяра, не получаваме нищо, защото тя е само психология. Такова е мнението обаче на мнозина в съвременния свят, дори и на тези, които специално са се посветили на психологията като научен опит за разкриване битието на Бога и смисъла на съществуването. Ако вие, мои братя и сестри, искате наистина да изградите живота си по християнски, избягвайте несигурните думи на научната психология. Повярвайте, че Откровението, дадено на човека от Бога, е действително нещо, което съответства на реалността на вечното Божествено битие. Например вярата на болните е способна да породи вътрешна енергия, която побеждава болестта. Знаете, че е много лесно да се предадеш на болестта и да загубиш всякакво мъжество за борба с нея. Знаете също и сличаи на оздравяване, в които "твоята вяра те спаси" от всякакви болести, дори и от слепота.
Вярата е действителна проява на Божията сила в нас.
Господ ни дава Откровение, привеждайки примера на псалмопевеца: "Ад рекох: вие сте богове" (виж. Пс. 81:6) - вие всички сте богове. Ние трябва да вярваме в това така, както то е написано. Тогава ще можем да построим живота си наистина по християнски. Иначе нямаме никакво разбиране за целта на постъпките си.
Някой ще каже, че това е опасно - да повярваме, че всички сме богове. Това е напълно вярно. Знаем много случаи, когато хората са губели мяра в това разбиране. Веднъж ми се случи за прочета как в Америка група индианци се кръстили и приели християнството, а после на връщане към къщи си помислили да преминат реката като тръгнат по водата. В порива на вярата си те влезли във водата и потънали.
Самият аз за съжаление също съм бил свидетел как хора, повярвали в това, че сме богове, преминават мярата, губят правилното съзнание и тези думи им причиняват вреда. Къде е изходът за нас? За това искам да поговорим днес.
Щом приемаме Откровението, че сме създадени по Божи образ и по подобие, щом приемаме израза, даден още в Стария Завет, че човек е бог, то как да се задържим в мярата на това съзнание, че то да не ни зарази с гордост?...
СЛЕДВА...
из "Духовни беседи" - Архимандрит Софроний Сахаров - издателство ОМОФОР 2006 г.
"Иисус му рече: ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия. И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: вярвам, Господи! Помогни на неверието ми" (Марк. 9:23-24).
"Той й рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром!" (Лука. 8:48).
"Иисус им отговори: не е ли писано в Закона ви: "Аз рекох: богове сте"? Ако Той нарече богове ония, към които бе отправено словото Божие (и не може да се наруши Писанието), на Тогова ли, Когото Отец освети и прати в света, вие казвате: богохулстваш, защото рекох: Аз съм Син Божий?" (Йоан. 10:34-36).
Вярата не е онтологически бездна; тя не е просто психологеческо състояние на човека. Ако се молим на Бога в състояние на такава вяра, не получаваме нищо, защото тя е само психология. Такова е мнението обаче на мнозина в съвременния свят, дори и на тези, които специално са се посветили на психологията като научен опит за разкриване битието на Бога и смисъла на съществуването. Ако вие, мои братя и сестри, искате наистина да изградите живота си по християнски, избягвайте несигурните думи на научната психология. Повярвайте, че Откровението, дадено на човека от Бога, е действително нещо, което съответства на реалността на вечното Божествено битие. Например вярата на болните е способна да породи вътрешна енергия, която побеждава болестта. Знаете, че е много лесно да се предадеш на болестта и да загубиш всякакво мъжество за борба с нея. Знаете също и сличаи на оздравяване, в които "твоята вяра те спаси" от всякакви болести, дори и от слепота.
Вярата е действителна проява на Божията сила в нас.
Господ ни дава Откровение, привеждайки примера на псалмопевеца: "Ад рекох: вие сте богове" (виж. Пс. 81:6) - вие всички сте богове. Ние трябва да вярваме в това така, както то е написано. Тогава ще можем да построим живота си наистина по християнски. Иначе нямаме никакво разбиране за целта на постъпките си.
Някой ще каже, че това е опасно - да повярваме, че всички сме богове. Това е напълно вярно. Знаем много случаи, когато хората са губели мяра в това разбиране. Веднъж ми се случи за прочета как в Америка група индианци се кръстили и приели християнството, а после на връщане към къщи си помислили да преминат реката като тръгнат по водата. В порива на вярата си те влезли във водата и потънали.
Самият аз за съжаление също съм бил свидетел как хора, повярвали в това, че сме богове, преминават мярата, губят правилното съзнание и тези думи им причиняват вреда. Къде е изходът за нас? За това искам да поговорим днес.
Щом приемаме Откровението, че сме създадени по Божи образ и по подобие, щом приемаме израза, даден още в Стария Завет, че човек е бог, то как да се задържим в мярата на това съзнание, че то да не ни зарази с гордост?...
СЛЕДВА...
из "Духовни беседи" - Архимандрит Софроний Сахаров - издателство ОМОФОР 2006 г.
