Един пък самарянин,
който пътуваше,
дойде до него видя го
и се смили.
(Лука 10:33)
Братя
и сестри,
През всички векове, от времето, когато Господ
Бог дойде и проповядва спасителното евангелие на хората, та чак до днес, то
Евангелието се е превърнало в рамка, мерило на нашия живот.
За жалост днешния съвременен, модерен човек
се е доста отдалечил от тази рамка за моралност и ценност. Днес ние, хората,
които можем да се похвалим само с греховете си, можем да кажем, че вместо всеки
ден да прочитаме по една глава от евангелието или, от която и да е библейска
книга, вместо да се поучаваме от житията на светиите, ние ставаме сутринта с
мисълта какво пише в хороскопа ни. Ставаме и веднага се прилепяме към синия
екран на телевизора, за да чуем какво ни „вещаят” звездите.
Вместо да израстваме духовно, вместо да се
поправяме ние все повече затъваме, потъваме в нашата греховна и страстна
бълвотина. Забравяме, че всекидневното четене на Христовото Евангелие е
молитва, молитва отправена към Самия Бог, която молитва ще ни предпазва от
поднебесните духове на злобата, които постоянно се стараят да нападат верните
Христови раби.
Но нека да си зададем въпроса: Кои са
верните, кои са онези, които ще наследят царството на Славата, кои са тези,
които са истинските раби Христови?
В днешния евангелски разказ се разказва за
един самарянин, само да поясним, че самаряните са били презирани от иудеите, та
този самарянин се смилил, помогнал на изпадналия в беда. Да преди него били
дошли и свещеник и левит, но и двамата го отминали, и двамата го презряли и не
му помогнали. След тях минава самарянин, който се смилява, помага на този
изстрадал човек, нападнат от разбойници по пътя за Йерусалим.
Тази притча, която много от св. Отци тълкуват
е казана от Христа по повод въпрос зададен Му от един законник, който се опитал
да го изкуши. Попитал го: Кой е моят ближен?
”Кой е моят ближен? Кого аз трябва да обичам
като самия себе си?” Тези въпроси са изключително важни и за нас християните.
Без дела нашата вяра е мъртва, а делата на вярата трябва да бъдат повече от
ясни, за да покажем, че вярваме във Възкръсналия Господ трябва да покажем
истинско отношение подобаващо на нашата вяра към всички онези, които ни
заобикалят, нашите близки, приятели, та дори и враговете. Нека винаги да
помним, че единственият път за спасение е чрез нашите ближни.
Чрез моя ближен, аз ще достигна спасението.
Ако му помагам, служа му, то тогава ще се спася, но ако го обиждам, наскърбявам
или нещо друго му причинявам, то няма да наследя живота вечен.
Задавайки въпроса: „Кой е моят ближен?” /Лука
10:29/, законникът като че ли се опасявал, да не би да обикне хора, които не
трябва да обича. Господ му отговаря: сам стани ближен на този, който се нуждае
от тебе, а не питай ближен ли ти е той или не. Трябва да гледаме не на лицата
на хората, а да обърнем поглед към себе си, към своите сърца, за да не бъдат те
хладни и вкаменени, а да бъдат изпълнени с милосърдието на самарянина, с
доброжелателство и състрадание. На когото окажем милост, той и ще бъде нашият ближен,
независимо от неговата вяра и националност. А тъй като всички хора имат нужда
от взаимна помощ, то всички хора трябва да бъдат ближни помежду си.[i]
Братя
и сестри,
Днес, когато живеем в глобализиращо общество,
когато всички различия отпадат. Ние се опитваме може би несъзнателно да опазим
вътрешния си свят неприкосновен, да го защитим, страхувайки се, опасявайки се,
че и той може да бъде премахнат. Затова живеем затворено, в свой собствен свят,
в свое обкръжение, където трудно пускаме нови хора. Живеем в свой свят, свят
изграден от семейството, приятелите и колегите, които може би смятаме за
ближни.
Всички други, с които не се пресича житейския
ни път – тези, с които се разминаваме по улиците, с които се срещаме в
асансьора в блока, в който живеем, тези, с които се тъпчем в обществения
транспорт – смятаме за чужди, за
непознати.
Но Бог е по-близо до всеки човек, отколкото
събратята по човечество, поради образа Божи, който е вложил в човека. Бог е
по-близо в щастието и радостта, Бог е по-близо в болката, Бог е вътре в човека
–по-близо няма накъде[ii].
Нека вършейки милостиня, помагайки на нашия
ближен, на този, който се нуждае от нас, да бъдем все по-внимателни към себе
си. Да се научим, че трудно се стига в Царството небесно, а без ближния няма
как да отидем там.
Нека да придобием любов, любов, която да бъде
свята, незлоблива, дълготърпелива и да се научим да обичаме ближните си не само
с думи, но и с дела както съветва св. Йоан Богослов /1 Иоан 3:8/. Амин.
