Света Евхаристия

Причащението (Евхаристията) е тайнство, в което вярващият приема Христа под вид на хляб и вино, след като те са били претворени от Св. Дух в истинско тяло и истинска кръв Христови, и по тоя начин се съединява с Христа, Който е изворът на вечния живот. Тайнството Евхаристия е установено от Господ Иисуса Христа. Още преди да установи това тайнство Иисус Христос казал: "Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света" (Иоан 6:51). [...] Апостолите и древните християни, съзнавайки спасителната сила на тайнството Причащение, пристъпвали към него всеки неделен ден. В наши дни Църквата увещава ония, които желаят да водят благочестив живот, да се причастяват колкото е възможно по-често. Да пристъпват към тайнството Причащение могат всички вярващи, които са получили Кръщение и Миропомазване, и не само възрастните, но и децата които трябва да се приобщават със светите Тайни, за да освещават душите и телата им и да получават Божията благодат. От възрастните се изисква да се подготвят за причащаване чрез пост и молитва, след което да очистят съвестта си в тайнството Изповед.

Из "Нашата вяра"

Иконата

Православната  Икона

В областта на изкуството православната църква притежава безценни съкровища - иконите.

Икона е дума от гръцки произход (eikon), която означава "образ", "портрет". Иконописта е изкуство, зародило се във Византия през ІV век и разпространено в целия православен свят. Отначало икона са наричали всяко изображение на Спасителя, Божията майка, светец, ангел или събития от историята на Църквата, независимо от това дали става дума за скулптура или живопис. Днес иконата е нещо повече от образ: тя не само украсява храма или илюстрира Свещеното писание, но тя е предмет, органически вписан в богослужението. Това обяснява значението, което Църквата придава на иконата - не на всяко изображение, а именно на онзи специфичен образ, който тя сама e изработила в борбата срещу езичеството и ересите, образ, за който в иконоборческия период е заплатила с кръвта на мъченици и изповедници, образ на православието като цяло. Затова е невъзможно нито да се обясни, нито да се разбере църковно изкуство извън Църквата.

Според църковното предание първата икона е била неръкотворният образ на Спасителя, в чието създаване не са участвали човешки ръце. Това се случило по време на земния живот на Исус Христос. Управителят на град Едеса княз Авгар бил тежко болен. Чул за безбройните чудеса и изцеления, които правел Христос, Авгар изпратил живописец, за да нарисува Спасителя. Но лицето на Господа така сияело, че живописецът не можал да го нарисува. Тогава Христос измил лицето си и го избърсал с платно, на което се отпечатал Неговият Божествен лик, и изпратил платното на княза. Щом получил Христовия образ, Авгар се изцелил от болестта си.

Първите икони на Божията майка били нарисувани още когато тя била жива от евангелист Лука. Според църковното предание, като видяла своя образ, пресветата Богородица казала: "Благодатта на родения от мен и моята милост ще бъдат с тези икони."

Почитането на иконите на Спасителя, Божията майка, ангелите, светците е догма на християнската вяра, формулирана от Седмия Вселенски събор: "Това, което словото съобщава чрез слуха (четене и почитане на Евангелието), живописта показва в мълчание, чрез изображението" - догма, която следва от основната изповед на Църквата - човешкото въплъщение на Божия Син. Неговата икона е свидетелство на Неговото реално, истинно, а не призрачно въплъщение. Затова с право наричат иконата "богословие в багри".

Не бива да се забравя, че както мисълта в религиозната област не винаги е била на висотата на богословието, така и художественото творчество не винаги е на висотата на истинската иконопис. Дори най-древният и красив образ, ако е създаден в период на упадък, може да изкриви учението на Църквата. Затова Църквата винаги се е борила не за художественото качество на образа, а за неговата истинност. В Православната църква съществува понятие "канон".

Византийският иконописен канон регламентирал:
• композициите и сюжетите от Светото писание
• изобразяването на пропорциите на фигурите
• общият вид и израз на лицата на светците
• външността на отделните светци и позата им
• цветовата палитра
• живописната техника

Иконописта е творчество съборно, канонът при него, както и при богослужението се е създавал в продължение на столетия и се е формирал в този вид, в който е дошъл до нас, някъде към ХІІ век. Иконата трябва да бъде нарисувана с натурални бои и върху здрав материал, но не върху хартия, стъкло, платно или друго крехко вещество - обикновено това е дърво. Като бои са използвани яйчни темперни бои (смес от пигмент и яйчна емулсия), което прави рисувания слой здрав и му придава наситен цвят. Традиционно за фон е използвано злато или сребро. Блясъкът на златото е символ на Божествената слава. Златото излъчва светлина, но в същото време тази светлина е непроницаема - "макар действията Му да стигат до нас, Неговата същност обаче остава непристъпна" - казва св. Василий Велики. Така златото, обединявайки ослепителен блясък с непроницаемост, изразява символично и адекватно Божествената светлина. Нито линейната перспектива, нито светлосенките се изключват от иконописта, но те престават да бъдат средство за изобразяване на илюзиите на видимия, материален свят. Съдържанието на иконата определя не само композицията, но и техниката на рисуване, материалите, които не могат да бъдат случайни. Фотографиите, репродукциите, които ние сега използваме в храмове, пред които се молим у дома - това е под принудата на финансовото ни състояние, поради цените на иконите. Но това не е нормално. Ако човек иска да проникне по-дълбоко в тайните на иконописта, по-добре е да се запознае и да разглежда най-добрите образци и оригинали. Православната икона е забележително явление както в художествен план, така и в духовен. И както казват съвременните автори на духовна литература: по време на иконоборческия период Църквата се е борила за иконата, а в нашето смутно време иконата се бори за Църквата.

 

http://www.pravoslavie.bg/Икона/Православната-икона

Кръстния знак и Правилното кръстене

Кръстният знак

Кръстът е основният символ на християнството. В миналото от ранно детство учели децата да събират пръстчета и да се кръстят. Сега много от нас учат това движение в зряла възраст.

За невярващите това действие може и да не означава нищо, но не е така за православния християнин. Защото кръстът е неговата защита. Човек пребивава не само във физическия, но и в духовния свят. В този духовен свят ние се намираме между двата полюса - между божествената любов и противодействащата й злоба, тъмна отрицателна енергия, която народът нарича нечиста сила. И кръстът е нашата защита от нея.

А ако трябва да сме точни, когато се кръстим, ние изповядваме своята вяра. Кръстният знак е най-краткият символ на вярата — безсловесен и абсолютно достъпен за всички.

Докосвайки челото, утробата и раменете си, мислено изобразяваме кръст. Челото ни символизира небесата, утробата - земята, а напречницата напомня, че Светият Дух обхваща всичко - открай докрай.

Първообраз на спасителната сила на кръста намираме още в Стария Завет. По Божия заповед старозаветният законодател Мойсей осенил кръстообразно с жезъла си Червено море. Водите се отдръпнали към брега и евреите минали по суша. След тях преследващата ги египетска армия била издавена, тъй като Мойсей направил втори кръстен знак и водите отново се съединили. Това била чудодейната сила на Мойсеевия жезъл, с който правел кръстните знамения.

По време на 40-годишното странстване на израилтяните из пустинята те били ухапвани от големи змии. Господ заповядал на Мойсея да издигне кръст с медна змия на него. Който погледнел с вяра към змията с кръста, се избавял от змийската отрова и смъртта. Под формата на кръст Мойсей прострял ръцете си към Бога.

Също и наследникът му Иисус Навин изобразил кръста с ръцете си и заповядал на Слънцето да спре своя ход, за да се удължи денят и той да спечели битката с амореите. Всичко това било предобраз на великата спасителна мисия на Христа, Който чрез кръстната Си смърт изкупил човешките грехове, унаследени от прародителите Адам и Ева.

В книгата Откровение пише, че небесното знамение, което ще предшества Второто пришествие, ще бъде ясно изписан на небето кръст.

Кръстното знамение било утвърдено от император Константин Велики. Преди една голяма битка на небето се появил кръст с надпис: „Сий победиши" (С това ще победиш). Той заповядал да се изпишат на бойните знамена кръстове. Влязъл в битка и победил. В знак на това събитие с Миланския едикт през 313 г. сл. Хр. той утвърждава християнската религия като официална.

Днес всяка християнска молитва е съпътствана от кръстен знак. Този кръст е спасителен само ако всеки, вървейки към своята лична Голгота, носи с желание и упование своя житейски кръст, вярвайки в спасителната сила на Кръст.

Кръстният знак се прави с дясната ръка. Трите пръста — палецът, показалецът и средният, се съединяват в едно, а останалите два - безименият и малкият, се свиват е дланта. С трите съединени пръста докосваме най-напред челото, след това гърдите, дясното и лявото рамо. По този начин изобразяваме кръст над себе си. Когато отпуснем ръката, леко се покланяме.

Какъв е символът? Съединените три пръста означават вярата в Света Троица - Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Свети. Двата свити в дланта пръста означават вярата ни в Иисуса Христа, с Неговите две естества — божественото и човешкото, Бог и Човек, тоест, Богочовек, слязъл на земята заради нашето спасение.

Кръстният знак слагаме на челото - измолвайки просветление на нашия ум и осветляване на нашите мисли; на гърдите - за да освети сърцето и облагороди чувствата ни; на раменете - за да укрепи телесните ни сили и да призовем благословение върху делата на ръцете ни.

С кръстния знак призоваваме Божието име и славословието на Бога и Неговите угодници и Света Богородица. Затова кръстният знак се прави при влизане и излизане от храма; всякога преди започване и свършване на работа; преди лягане и след ставане от сън, преди храненето и в началото на молитвата.

Както не трябва да произнасяме името Божие напразно, без необходимост, така и кръстният знак не бива да правим често и прибързано, небрежно и разсеяно, без вътрешна нагласа. Иначе той се превръща в безсмислено механично движение на ръката. Когато влезем в храма и запалим свещ, ние се прекръстваме. Когато застанем пред свещеника или владиката, за да ни благослови, не правим кръстен знак, а само се покланяме. Когато целуваме десница на духовник, също не се кръстим.

Из "Нашата вяра"

Видове молитви

Според съдържането молитвите са:
покайна, когато молим Бога за прошка на греховете ни и за очистване на сърцето и живота ни;
просителна, когато изпросваме нещо от Бога;
благодарствена, когато благодарим Богу за получените от Него добрини;
хвалебна, когато Го прославяме за безпределната Му благост, премъдрост, слава, сила и величие; тази молитва е най-възвишената от всички, изброени дотук, тъй като в най-голяма степен се доближава до състоянието на безкористна любов към Бога, с каквато би следвало да се отличава духовният живот на православните християни.

Частна и обществена молитва
Когато човек се моли за своите лични нужди насаме, молитвата му е частна. Но човек не живее сам, нито пък ­ само за себе си. Той има свои близки; живее в общество, свързан е със семейството и народа си, с цялото човечество.
Всички люде образуват едно духовно семейство. Те имат не само лични, но и общи социални, народни и международни нужди. И както децата в едно семейство в някои случаи се явяват всички дружно пред родителите си, за да им изразят някоя обща молба или да им засвидетелстват своята синовна обич и преданост, така и ние в нашия религиозен живот чувстваме потребност да се съберем и заедно да отправим към Бога обща просба или с една уста и едно сърце да Го славословим.
В такива случаи молитвата е обща. Общите молитви ние отправяме към Бога в храма, при общественото богослужение.

Храм
Храмът е сградата за обществено богослужение. Той се нарича още и църква, което ще рече събрание.
Бог, наистина, е навсякъде, но Той проявява по-особено Своите благодатни сили в места, които са Нему посветени (Второзак. 12:5, 11; 3 Цар. 8:29; 2 Пар. 5:13; 7:1). А такива места са храмовете. Храмът, следователно, е дом Божи (3 Цар. 9:10; Ис. 56:7; Мат. 21:13), Божие обиталище (3 Цар. 8:30).
Затова храмовете се отличават от другите сгради както по своята архитектура, така и по своята вътрешна уредба и украса. Храмът е тъй устроен, че да напомня за Бога и да извиква у нас молитвено разположение.

Из "Нашата вяра"

ЖИВОТЪТ НА ПРАВОСЛАВНИЯ ХРИСТИЯНИН

Животът на православния християнин се състои от пост, молитва и спазване на християнските добродетели.          Но най-вече и на първо място приемането на Христа и следването на Неговия път. Какво означава да приемем Христа?               Още с акта на кръщение човекът се обрича да бъде християнин - да носи достойно името на Христа. Да приеме закона Христов - да възлюби Своя Господ и своя ближен както себе си. Да изпълнява каноните на Църквата и да участва в църковните богослужения. По време на тези събрания - богослужения. Така, събирайки се в Храма, християните стават истинско тяло сиреч Църква Христова. По време на тези богослужения, ние се молим за опрощаване на греховете ни, просим от Бога мир и здраве и получаваме благословение от свещеника. Освен това ние участваме в св. Божествена Литургия, когато се извършва св. Тайнство Евхаристия, и се причастяваме с Пречистото Тяло и Драгоценната Кръв на нашия Господ Иисус Христос. Така ние ставаме едно с Христа, и Той с нас. Животът на православния християнин е непрестанно усъвършенстване и придобиване на Неговото Царство.

Света Троица

Нашият Бог има едно естество, но в Три Лица и в Него вярваме, изповядваме се и се покланяме - Отец, Син и Свети Дух.
Бог е Един по естество но Трипостасен: Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Свети. Тези три Божествени Лица са едно същество, една воля, една крепост, една сила. Никой не е по-малък, никой не е по-голям, а е равномощен, равносилен, равночестен, Трипостасен.
Бог Отец е нероден, Синът е роден от Отца, а Светият Дух изхожда от Отца.
Тази тайна за нас е недостижима, а за това, че така вярваме и изповядваме, Сам Бог ни е открил в Свещеното Писание, и ни е научил чрез боговдъхновените святи мъже.

"Симфония на Св.Тихон Задонски"

ПРЕСВЕТА ВЛАДИЧИЦА БОГОРОДИЦА

Пресветата Дева е велика помощница на Християнския род, а най-вече на онези, които се подвизават в духовния живот и желаят да изоставят своята греховност. Чрез Нея, казва блаж. Августин, Бог е слязъл на земята, за да се удостоят чрез нея вярващите да се издигнат към Него. Тя е единствената несъмнена надежда и помощница на грешните, подбуждайки ги към покаяние. Тя спасява и милва всички, които прибягват под нейния майчински покров. Тя е неизчерпаем извор на милост, непобедима сила, неизменна ходатайца пред Твореца, упование и закрила за всички вярващи, които се надяват на Нея. Само на Нея нейният Син и Господ е обещал да изпълни всичките й просби. Чрез нейната майчинска молба от грешните от грешните се отклонява справедливият Божи гняв, насочен срещу тях. Тя, както казва св. Димитрий Ростовски, застава между Бога и греховете ни като посредница, не допуска нашите грехове до Бога и греховете ни като посредница, не допуска нашите тежки грехове до Бога и чрез гласа на Своите молитви за нас отклонява нашите грехове, които като, че ли викат против нас пред Бога. Ние трябва да гледаме на Пресветата Дева като на наша всесилна ходатайца пред престола на Вседержителя. Ние сме осиновени от нея при Кръста в лицето на възлюбления Христов ученик Йоан, принадлежим й като притежание, изкупено с драгоценната кръв на нейния Бог и Син. Благодеянията, които тя излива върху православния свят, са нейните многобройни чудотворни икони, които източвот безбройни чудеса на православния свят.

Но не е достатъчно само да обичаме Пресветата Дева, необходимо е да подражаваме на нейния свят живот, на нейната чистота, добродетелоност, кротост, смирение, милосърдие, на нейната съвършена преданост на Божията воля. Само тогава можем да я наричаме наша майка и само тогава нашите молитви ще й бъдат приятни и за нас - спасителни.

Атонските Отци, като обитатели на нейното земно наследие, особено усърдствувайки в почитта си към Нея, са установили като правило, щото всички, които желаят молбите им да бъдат бързо чути от Пресветата Дева, да четат усилено Архангелският поздрав към Нея: "Богородице Дево, радвай се. Благодатна Марие, Господ е с Тебе. Благословена си Ти между жените и благословен е плодът на Твоята утроба, защото се родила Спасителя на нашите души." 

Св. Отци са заповядали да четем тази молитва ежедневно, сутрин и вечер по няколко пъти, както времето ни  позволява, освен това да я прочитаме и мислено в сърцето си, та чрез нея да изразяваме винаги нашата най-чиста почит към Пресвета Дева Богородица.

("Духовно огледало" - 1991г.)

ДА ДАВАШ...

    Да даваш израз на своята вяра и възторг към Бога е нещо възвишено, мило, приятно, благородно, спасително. В молитва, слова и песен духовна да изповядваш вярата си в Бога, да величаеш, да възхваляваш могъществото на Бога Вседержител и Творец и тъй да осмисляш времето, посветено на празнична почивка - това е живот за душата и дълг на всеки християнин.

    Тъй са мислили блажените отци и учители на Църквата, оставили прекрасни молитвени творби като свидетелство на тяхната вяра, надежда и любов към Бога. Молитвата е израз на духовно просветление и прозрение и зад пределите на видимия свят. Изложени често пъти в дивно поетична форма, с възторжена красива реч, техните писания се явяват като молитва, песен и тържествени химни в изповядване на вярата им в Бога.

    В добро настроение ли си - в радост, възторг, с духа си в лекота, с крила към небето готов да полетиш - пей, слави, въздавай Бога!

     В скръб ли си - в тревога не се поддавай на униние - в молитва към Бога утеха ще имаш. Тогава нагоре към Бога отправяй ти поглед - моли се, пей, славослови Бога и ще се почувстваш честито, щастливо Божие създание...

†Доростолски Митрополит Иларион

(Този текст е част от предговора към прекрасната книга "Молитвени стихове", на блаженопочиналия митрополит Иларион).