В духовния живот онзи, който е решил да върши добродетели, не трябва да мисли, че веднага ще преуспее в тях, защото това е невъзможно. Но нека да полага усилия, и макар в началото да върви не съвсем гладко, нека не отстъпва от започнатото, иначе няма да постигне успех. И нека полага все повече и повече усилия, подобно на човека, който иска да овладее някакво изкуство. Когато по този начин, без да губи дух, с търпение се труди, Бог ще приеме неговите усилия и ще му даде сили всичко да върши без принуждение. Ето именно това означава казаното от авва Мойсей (Мурин): силата на желаещите да придобият добродетели се състои в това да не изпадат в малодушие, когато се случи да падат, но отново да подемат ревността за същото. Преп. авва Зосима
Пребъдвай с внимание вътре в себе си - не в главата, а в сърцето. Там нека бъде умът ти, като всячески се стреми да намери мястото, където е сърцето, и след като го намери, вече всецяло там да пребивава. Умът, като се упражнява в това, ще намери мястото на сърцето. Когато това се случи, благодатта ще те залее с молитвена сладост и топлина. От този момент нататък, от която и страна да изникне някакъв помисъл, още преди да влезе вътре и да го осмислиш или да се изобрази чрез въображението ти, умът веднага ще го прогони оттам и ще г унищожи с името Иисусово... От този момент умът на човека започва да изпитва злоба и ненавист към демоните, опълчва се, започва непрестанна борба с тях и ги поразява. А какво следва след това, с Божията помощ ще разбереш от опит чрез вниманието на ума, като пазиш в сърцето си Иисуса, т.е. Неговата молитва: "Господи, Иисусе Христе, помилуй ме!"
Преп. Симеон Нови Богослов
