На Велики Вторник Църквата ни припомня две притчи, които насочват вниманието ни към Второто Пришествие. Едната е притчата за десетте девици (Мат. 25:1-12), а другата е притчата за талантите (Мат. 25:14-30). Тези две притчи посочват неизбежността на края на дните и в тях се разглеждат теми като духовна бдителност, разполагане, искане на сметка и осъждане. От тези притчи научаваме поне две неща: Първо - Денят на Страшния съд ще бъде като ситуацията, в която девиците от притчата се оказали: едни ще са готови за него, други – не. Времето, когато трябва да решим дали сме с Бога е сега, а в неопределеното бъдеще. Има израз: „времето и приливите не чакат хората,“ и със сигурност може да кажем същото за Страшния Христов съд. Трагедията на затворената врата не е, че Бог я затваря. Това го прави човека, той хлопва вратата. Изключването от сватбата, от Царството е по наша вина. Второ – напомня ни се, че бдителност и готовност не означава изморително, бездуховно представление от формални и празни задължения. И със сигурност не значи бездействие и ленивост. Бдителността означава вътрешна стабилност, трезвост, спокойствие и радост. Също означава духовно да сме винаги нащрек, да внимаваме и да бъдем будни. Бдителността е силната лична решителност да намерим Бога и да изпълняваме волята Му, да прегърнем всяка заповед и всяка добродетел и да пазим ума и сърцето си от зли помисли и действия. Бдителността е интензивна любов към Бога.
Превод от Английски: Божин Дончев
Източник: http://lent.goarch.org/
