Братя и сестри,
В евангелското четиво днес се разказва, как Христос отишъл до Гергесинската страна, а там го срещнали двама обладани от бесове, те били толкова страшни и обесоподобили се, че хората ги било страх да минават даже по онази улица, където били тези двама бесновати. Но ето единствено Христос се осмелил и минал, минал от там, за да покаже великата Божия сила, великото Божие милосърдие към страдащите души.
Ако прочетем внимателно текста ще видим, че има кратък диалог между бесовете в лицето на бесноватите и Христос, те го питат: "какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл да ни мъчиш преди време?", след това осъзнавайки и разбирайки, че волята Божия е те да напуснат телата на тези грешни изстрадали души започнали да молят Спасителя да им даде поне да влязат в стадото свине, което се намирало в близост до града. След като Христос им казва: "идете", те веднага отишли, а стадото свине се разбягали и издавили. Виждайки тази толкова странна случка свинарите пазещи стадото изтичали бързо до града и там разправили на всички, че Христос изгонил бесовете, но че те влезли в стадото свине, които впоследствие се издавили. И ето целият град излязъл и започнал да моли Христос: "Тръгни си от нас Господи", "Не можем издържа". Тогава виждайки, че хората на истина искат Той да си тръгне от тях, става и веднага напуска града и тамошните жители.
Хубаво е да се замислим върху текста и да зададем няколко въпроса. Единият е този - бесовете в лицето на страдалците питат Христос: "Нима си дошъл да ни мъчиш преди време?" Особеното тук е усещането на бесовете, които знаели, че идвайки в града Иисус Христос ще направи едно от своите многобройни чудеса, знаели, че ще трябва да напуснат телата на страдащите гергесенци. Но тук може и да се погледне по-иначе. Христос идва проповядва спасителното евангелие, и изкупва греховете на всички хора. Обещава, че отново ще дойде, но този път, за да съди света, всеки вече окончателно да получи своята присъда. Все пак всеки от нас прави избора дали да е с Бога или не.
С каква лекота Христос казва на бесовете да напуснат телата на страдалците. Казва само: "идете", не изпада в транс, не се лакати, не трепери, не говори на някакъв неразбираем език, а просто, но твърдо казва "идете", защото Той именно е Царят Небесен, пред Който и силите Небесни треперят. Изразът "...Преди време" буди в нас още въпроси. Преди да е настъпил моментът, преди още Христос да дойде да съди света, да съди дявола и неговите ангели, вече гони бесове и показва, че и над тях владее.
Ами как жителите на града излизат и молят Христос, заедно с апостолите да напусне града им? Но защо? Защо да гонят Владиката Христа дошъл да донесе спасително евангелие? Ето как изтъкнатият богослов митрополит Антоний Сурожски коментира постъпката на жителите: "Иди си, иди си от нас, иди си от нашите предели!”
- казвал народът, който предпочел това, що му било по-скъпо: богатството,
стадата, спокойния живот пред здравето, изцелението на човека; иди си - Ти ни
отнемаш това, което ни е по-скъпо от човека... И
през цялата история звучи този вик: Иди си! Ти стоиш на нашия път към благополучието,
към безгрижието, към забравата... Това казва през цялата история човешкият род... целият
този разказ води към това, което е било казано на Христа в момента, когато Той
е явил Своето състрадание и милосърдие, и любов и Божествена сила: Иди си, Ти
ни отнемаш земното, а небесното не ни е нужно... "
Братя и сестри,
Ние сме хора, грешим, подхлъзваме се, падаме, но когато ни се случи в живота да се окажем зависими от храна, питие, облекло или от някой друг човек, може би по-висш от нас, по-влиятелен човек, да не се отчайваме нито да униваме. Да помним, че всичко идва от Христа, да вярваме и за миг да не се колебаем в Божия промисъл. Да не взимаме пример от жителите на града, които изгонили Господа, а точно обратното да Го викаме: "Да, Дойди Господи Иисусе", ела при нас грешните, ела друго няма да Ти дадем освен единствено нашите грехове, защото само това единствено имаме, това единствено притежаваме. И нека, когато Той дойде, когато станем причастни на Него да не Го пускаме, а да Го задържим та пребивавайки в любовта Божия да не падаме никога повече. Амин.
Автор: Ангел Карадаков
