Клевета: Клеветата е разпространението на невярна информация, злепоставяща честта, достойнството или доброто име на някого, с цел да се накърни репутацията му в обществото. Това пише в речника срещу думата клевета. Днес мнозина клеветят, много от хората днес и злословят, много оплюват и осъждат. Но ние като християни трябва да имаме един нов поглед, поглед през и в Христос. Много от светите отци (ако не и всички) осъждат клеветата и клеветничеството, като нещо неподобаващо на човека, а и особено на християнина, който има повелята от Христос: не осъждай!
Св. Ерм Филипополски казва: „За никого не говори
лошо и не обичай да слушаш този, който говори лошо. Ако слушаш, ще си
съпричастен на греха на злословещия, и като му вярваш, ще заприличаш на него,
защото си повярвал на злословещия срещу твоя брат”, а Св. Йоан Златоуст казва:
"Тези, които искат да клеветят, да ги изгоним далеч, та да не би като участваме в чуждото зло, да причиним гибелта на самите себе си. Да не намираме удоволствие в слушането на клеветниците, за да не се подчиним на дяволските внушения. Неслучайно самата клевета се нарича дяволска , получила свойственото си название от името на виновника: значи, който се занимава с клевети, служи на дявола, занимава се с дяволски работи. Който не допуска такъв човек до себе си, и себе си избавя от несправедливо обвинение против ближния, и оклеветения спасява от обвинение. По такъв начин, като се гнуси от услугите на клеветника, той става устроител на мира и учител на приятелството". Св. Нил Синайски: "Колкото някой бърза да злослови срещу ближния си, толкова мигновено бива поразен от проказа в сърцето". Св. Ефрем Сирин: "Както молецът разваля дрехата, така клеветата - душата". След като се почерпихме обилно от светите отци на Църквата нека сега се принесем и в днешното общество. Да се запитаме, не са ли актуални думите на Св. Отци и днес, думи изречени доста отдавна, още през първите векове след Христа? Отговорът е ясен, разбира се, че да. "Да" е верният отговор, защото и днес много хора злословят своя ближен, особено онези които са се облекли в християнско благочестие и под формата на изобличение нападат и клеветят, злословят своя брат и ближен. Нека се пазим от осъждането, да се пазим от клеветата, защото сме християни, Христови сме, живеем за и в Христа.
Днес в обществото можем да чуем постоянни нападки срещу църковното ръководство. Св. Ефрем Сирин казва по повод изобличението, които някои от хората използват като оправдание: "Или изобличавай справедливо, или недей да злословиш тайно; или открито прави забележка, или не замислай злодеяния скришом. Защото правдата се потъпква, когато се смесва с низко коварство". Св. Василий Велики допълва: "Преди другиго да обвиниш за някой негов недостатък, първо трябва самият да си се излекувал от този недостатък. Изобличението и порицанието трябва да бъдат приемани като лекарство, благодарение на което болестта се премахва и здравето се възстановява". Във връзка с тези думи на Св. Василий трябва да попитаме онези, които осъждат църковното ръководство в нехайство за Божията нива или за друго нещо, за друг техен недостатък, да ги попитаме - вие какво сторихте? Вие какво направихте? Напоихте ли жадни, нахранихте ли гладни, облякохте ли голи, подадохте ли комат хляб на бедния, облякохте ли голия? Нека това да попитаме, защото лесно е да се говори, лесно е да се осъжда, да се греши, но по-трудно е ти да вземеш върху си бремето на друг. Да това трябва да направим всички ние да носим един другиму теготите и да изпълняваме закона Христов, а не да се осъждаме или нападаме. Не това ни завеща Христос, не това ни остави. Не ни каза осъждайте, а точно обратното: Не съдете. Не ни каза взимайте на гладния кумата хляб, а точно обратното давайте, ако трябва и вашия собствен залък. Не каза да взимаме дрехата на голия, а да му даваме такава.
Ние какво направихме, помогнахме ли с нещо на Църквата, защото лесно е да си страничен наблюдател, лесно се наблюдава и коментира, но трудно се живее, трудно се помага, трудно се дава. Някой ще попита, а на нас какво е дала Църквата? Спасение!!! Това е давала, дава и ще дава тя вовеки. Друго не бива и да се очаква, защото всичко останало е временно, то е тленно, а само Словото, което Църквата проповядва е вечно, то ни и води към спасение. Това е дала Църквата, Тя не е обществена организация подпомагаща отрудените, тя дава спасение на душата, преди всичко тя се грижи за опазването на душата и мира в нея, а всичко останало като обществена дейност, като помощ идва от само себе си. Ако ние бяхме християни в истинският смисъл на тази така хубава дума, ако бяхме на истина Христови нямаше да позволим изобщо да става дума това: Дали Църквата трябва да помага на хората или не. Нека да стане ясно, че Църквата е Богочовешки организъм, в нея невидимо обитава Св. Дух, нека да стане ясно и това, че църквата не е само Св. Синод, а всички вярващи, всички причастни на Христа. Така че, когато седнем следващия път да съдим делата на Църквата, то нека осъдим своите собствени дела, защото ако сме християни то и делата са ни църковни. Живота на Християнина е в Църквата, защото той е част от тялото Христово, причастен е на Христа и като част от неговото Тяло той е част и от Църквата, а щом е част от Църквата, то той носи също отговорност за делата на нея.
Но нека да завършим с думите на св. Ефрем Сирин, думи за любов, за онази любов, която изпълва сърцата на християните причастни на Христа: "Без любов всяко дело е нечисто. Ако някой пази девството си, ако пости или пребивава в бдение, ако се моли или предоставя подслон на бедните... ако строи църкви или нещо друго голямо прави - всичко това, ако е без любов, няма да му се вмени пред Бога; защото това е неблагоугодно пред Бога. И така, нищо не предприемай без любов" Нека само да добавим, че дори и изобличението ако е без любов то се превръща в осъждане и клевета, в клеветничество и злословие.
Автор: Ангел Карадаков
